Ерих фон Деникен
Страшният съд е започнал отдавна (13)

Другият начин на мислене

Когато огромният кораб майка на извънземните се насочил към нашата Слънчева система, те отдавна били информирани за устройството на третата й планета. Само върху тази синя планета съществували всички предпоставки за живот. Пришълците открили изобилие от жизнени форми, сред които и нашите примитивни предшественици. Въпреки несъвършенствата си те представлявали най-напредналата форма на живот на Земята. Хванали един екземпляр и го изменили генетично, което от днешна гледна точка вече не е сериозен проблем.

По някое време група извънземни решили, че експериментът им с първия Хомо сапиенс бил успешен и всъщност можели да оставят Земята на местните хора. Все пак те били по-умни от всичко, което пълзяло и летяло наоколо, а наред с това разполагали и с идеалните възможности да хващат каквото си поискат — ръцете. За да се постигне разпространението на това същество, бил нужен и женски екземпляр Ева, или както и да са наричали прамайката.

Първите разумни хора не познавали езика, а и откъде ли? Преките им прародители произлизали от маймунското царство, грухтели и тръбели. Така че извънземните решили да проведат програма за обучение. Настанили двойката в изолирана градина — биосфера 1 и им предали първия език, както се разказва в книга Битие (11, 1): „По цялата земя имаше един език и един говор.“ Най-после Адам можел да нарече всичко с име! Обучението вероятно съдържало и морални норми, и практически указания за земеделието и занаятчийството.

Друга група извънземни експериментирала с наличните на Земята животни. За какво им е било да го правят ли? Екипажът на гигантския космически кораб, така нареченият космически хабитат, със сигурност познавал и други слънчеви системи и планети освен Земята. Трябва да са познавали поне собствената си родна система. Много от планетите може да са били по-големи или по-малки от Земята, може да са разположени по-близо или по-далече от слънцата си. Може да са по-горещи или по-студени, по-сухи или по-влажни, а и гравитацията може да действа по-силно или по-слабо.

А както е известно, Земята гъмжи от форми на живот, които са се приспособили и към най-невъзможните климатични зони. Северната мечка спи в леда, което едва ли може да се препоръча на лъва; кенгуруто извършва огромни скокове, докато костенурката едва пълзи; някои видове змии са се приспособили към тропическия климат и замръзват на студено. Какво по-близо до ума от това да се експериментира с наличния на Земята генетичен материал? Искали да знаят кое животно най-добре се приспособява към околните условия, кое най-лесно може да се използва, както и кой животински вид е най-устойчив. Абсурдно ли изглежда?

Нали ние сме правили и правим същото. Но не по генетичен път (по който едва сега поемаме), а по пътя на селекцията. Отгледали сме швейцарски и немски крави, които днес пасат в тропическия климат на Кения; смесихме породи волове, за да получим по-устойчиви крави с по-висок добив на мляко; кръстосахме овце и кози; отгледахме и смесихме сортове жито, рапица и други растения, за да ги пригодим към новото им обкръжение; а днес тъкмо сме на път да произвеждаме сортове зеленчуци по генетичен път. И господ не знае, какво още ще хрумне на учените ни в тази област и дали изведнъж няма по генетичен път да създадем човек, който ще живее двеста и четирийсет години.

Така възникнали чудовищата, хибридни същества, каквито преди това нямало по земното кълбо. Хората заговорили развълнувано за тях, удивлявали се и се страхували от „божествените“ създания. А след като измрели или били унищожени от потопа, ужасните животни веднага се преселили в народната памет. Превърнали се в митове и легенди, разказвали за далечни времена, в които боговете създали хибридите.

Все пак не подценявам човешката фантазия. Гръцият поет Омир (около 800 г. пр. Хр.) описал в приключенията на Одисеи сирените, които пеели така покъртително, че моряците загубвали волята си и забравяли целите си. Макар че Омир никъде не уточнил външния вид на сирените, въображението на по-късни автори направило от тях крилати жени с птичи крака.

Или гъркът Хезоид (около 700 г. пр. Хр.), измислил чудовището Медуза, от чиято глава излизали змии и чийто вид бил толкова страшен, че хората се вкаменявали. Хезоид със сигурност никога не е виждал чудовището Медуза. Всички познаваме легендите за летящия кон Пегас или за Феникс, който постоянно възкръсвал от пепелта. Всичко това и още много неща произлизат от човешката фантазия, без която не минава никоя приказка. Но фантазията не се пробужда от нищото, тя се нуждае от опорни точки, чрез които цялото вълшебство попада в света на фантазиите. Дори и ако нашият разум (все още) се съпротивлява да вземе предвид зоопарк от чудовища, живели някога, то това не променя нищо в двата непоклатими факта:

1. Античните писатели и историци описали тези създания и твърдели отгоре на всичко, че са били сътворени от боговете.

2. Каменоделците и художниците преди хилядолетия овековечили хибридните същества.