Ерих фон Деникен
Страшният съд е започнал отдавна (12)

Ученици и напреднали

Ще кажа няколко думи за себе си. Всеки път, когато пиша нещо ново в компютъра, изпадам в същата дилема. Как да обясня на читателите си някоя насока в мисленето, без постоянно да повтарям стари неща? Лесно им е на учителите и на доцентите в университета. Те приемат, че студентите са схванали предишните знания и могат да продължат да градят по-нагоре. Който не знае азбуката, не отива в по-горния клас. Авторът обаче има съвсем други затруднения. Може да приеме, че читателите му са чели предишните му книги. Тогава повторенията са излишни и изнервящи, нали в края на краищата пише за начетена публика. От тази гледна точка обаче той изключва новите читатели, които не могат да го разберат и са принудени да си купят по-ранните произведения. Това може наистина да носи оборот, но не е много редно. Ако авторът все пак реши да пише само за постоянните си читатели, то той „отглежда“ читателска публика от запознати с въпроса, които скоро образуват нещо като „вътрешен кръжок“. Това са знаещите, информираните и аутсайдерите нямат шанс да следят материала.

Разсичам този Гордиев възел, като си позволявам повторения там, където са неизбежни за новия читател, за да не увисне той във въздуха. При което — и то за постоянния читател — повторенията не са просто повторения. По всеки отделен въпрос има допълнения. Науката не изостава и днес аз знам доста повече за легендата за Адам или за допотопния партиарх Енох, отколкото преди седем години. Прилежни библиотекари мъкнат нови книги в кабинета ми, добронамерени читатели насочват вниманието ми към допълнителни източници, учени от различните лагери ме снабдяват с пресни информации. Така че не ми остава нищо друго освен тук-там да поднасям известни неща и да ги допълвам. Постоянният читател може да ги прелисти и да си спести четенето, а „ученикът“ ще е признателен за повторението, дори и да е кратко.

Приемам за известно на всички, че застъпвам теорията, че преди хилядолетия извънземни са посетили добрата ни стара Земя. По въпроса написах двайсет книги и заснех телевизионен сериал от 24 части^[17]. Подробно съм писал и за причините и техническите способи за посещението. За тях няма да говорим тук, както и за безбройните археологически находки по цялото земно кълбо.

Този път става дума за една ПАЛЕО-СЕТИ-философия (палео = стар, от гр. ез. palaios); SETI = Search for extraterrestrial Intelligence (търсене на извънземен разум); за мисловна конструкция, която осветлява смисъла и безсмислиците в досегашните религиозни схващания и отваря път за нов начин на мислене. В никакъв случай не става дума за нова религия или, както отбелязват критиците, „ерзацрелигия“.

Религиите изискват вяра, а тук изобщо не се налага да вярвате. Религиите дават обещания, дори и за след смъртта — аз не обещавам нищо. Религиите строят църкви и храмове, в които почитат своя бог и апостоли, светци и пророци. При Палео-СЕТИ-философията няма нито храмове, нито божия почит. И накрая религиите изискват някакви етични норми на поведение — нищо такова няма при мен и съмишлениците ми. И най-после, религиите събират ежегодния си данък. Чувстваш ли се, уважаеми читателю, финансово използван, защото си купил или заел тази книга?