Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Der jüngste Tag hat längst begonnen (Die Messiaserwartung und die Außerirdischen), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4,2 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
nqgolova (2008)

Издание:

Издателство „Литера Прима“, 2005

Преводач: Ани Здравкова

Редактор: Марин Найденов

История

  1. — Добавяне

Знанието на древните

Да погледнем към историята. През четиринайсети век в библиотеките в Кайро залежавали древноарабски и коптски фрагменти, които били събрани от географа и историка Такиад-Дин Ахмад бен’Али бен’Абд ал-Кадир бен Мухамад ал-Макризи в произведенеито му „Хитат“, където четем[133]:

„След което той (строителят на пирамидата — Бел. авт.) нареди да разположат в западната пирамида трийсет съкровищници, които били напълнени с богати съкровища, с уреди и статуи от скъпи благородни камъни, с уреди от отлично желязо, като оръжия, които не ръждясват, със стъкло, което може да се сгъва, без да се чупи, със странни талисмани, с различни видове прости и сложни целебни средства и смъртоносни отрови. В източната пирамида разпоредил да изобразят различните небесни сводове и планети, както и да изработят картини за онова, което са сътворили прадедите му; към горното се добавяли тамян, който жертвали на звездите и книги за тях. Там са също и неподвижните звезди и онова, което от време на време се случва с техните периоди…

И накрая в цветната пирамида наредил да внесат телата на предсказателите в ковчези от черен гранит; до всеки предсказател имало по една книга, в която се описвали чудодейните му умения, биографията и произведенията му…“

А кой бил издигнал могъщият строеж? Хеопс ли, както твърдят египтолозите? Ето какво пише в „Хитат“, който цитирах по-горе:

„… първият Хермес, който бил наричан Тройния в качеството му на пророк, цар и мъдрец (това е онзи, който хебреите наричат Енох, син на Ярес, сина на Махапелел, сина на Кенан, сина на Енос, сина на Сет, сина на Адам (благословен да е), а това е Идрис), който прочел по звездите, че ще има потоп. Тогава наредил да построят пирамидите и в тях да скрият съкровищата, учените писания и всичко, за което се опасявал, че щяло да се загуби и да изчезне, за да запази и съхрани тези неща.“

Енох се споменава като строител на Голямата пирамида не само в „Хитат“, същото направил през четиринайсети век и арабският пътешественик и писател Ибн Батута[134]:

„Енох построил пирамидите преди потопа, за да съхрани в тях книги на науката и на познанието, както и някои ценни предмети.“

Не е нужно да споменавам, че египтолозите изобщо не се интересуват от арабските предания. За тях строителят на Голямата пирамида безспорно е „Хеопс“, макар че толкова много убедителни аргументи говорят срещу това. Писах подробно по въпроса в „Очите на сфинкса“[135].

Но тъкмо египтолозите се държат като прочутото маймунско трио. Не чух, не видях, не казвам. С неохота мога да проявя разбиране, че преданията от четиринайсети век не вдъхват доверие. Но те не вярват нито дума и на съвременната наука, когато е против свещеното им официално становище. Примерите от последния четвърт век говорят сами за себе си:

През 1968/69 г. Нобеловият лауреат за физика д-р Луис Алварес провел опит с облъчване на Хефреновата пирамида. Алварес и екипът му изхождали от познатия физически факт, че космическите частици денонощно бомбардират нашата планета и при преминаването си през твърда материя губят част от енергията си. Чрез точни измервания може да се установи например колко протони преминават през каменен пласт. Ако камъкът има някакви кухини, то протоните при преминаването им са по-малко възпрепятствани. С помощта на искрова камера и IBM компютър Алварес измерил пътищата на над два милиона и половина частици. Но осцилографите показвали хаотичен образ, сякаш частиците правели завои около Земята. Било отчайващо. Много скъпият експеримент, в който взели участие различни американски институти, фирмата IBM и университетът „Аин Шамс“ в Кайро, завършили без ясен резултат. Тогавашният шеф на археологическите изследвания, д-р Амр Гохед, казал на журналистите, че находките били „научно невъзможни“ и добавил, че или „структурата на пирамидата била една бъркотия“, или имало „мистерия, която не се поддава на нашите обяснения“[136].

От археологическа страна не били направени никакви заключения от смущаващите измервания на пирамидата.

Бележки

[133] Виж бележка 36 (също за следващите цитати).

[134] Tompkins, P.: Cheops. Bern 1975.

[135] Däniken, Е. von: Die Augen der Sphinx, München 1991.

[136] „Chephren-Pyramide — Fluch des Pharaos“, in: Der Spiegel, Nr. 33, 1969.