Ерих фон Деникен
Страшният съд е започнал отдавна (38)

Небесното семе

Например семето на акадския цар Хамурапи (1726–1686 г. пр. Хр.) било сложено в скута на майка му от бога на слънцето. По-късно Хамурапи станал най-великият законодател. От него са най-древните писмени правила за човешкото общество — Кодексът на Хамурапи. Висотата над два метра каменна колона с текста на законите била намерена в началото на нашия век при разкопки в Суза и днес се намира в парижкия Лувър. Кодексът Хамурапи се състои от двеста осемдесет и два параграфи, а тях, както твърдял царят законодател, ги бил получил от бога на небето. Също като Мойсей, който получил законовите си таблици на свещената планина направо от божиите ръце. В предговора на законовата си сбирка Хамурапи пише изрично, че „господарят на небето на земята“, Бел го избрал и предопределил „да установи справедливост в страната, да унищожи нечестивия и злия, и да предотврати потискането на слабия от силния“^[78]. И, естествено, хората очаквали завръщането на своя законодател.

С поглед към миналото можем само да отбележим, че Хамурапи сътворил нещо извънредно и се отличил от масата на своето време с изключителните си дела. Разбира се, че е валиден аргументът, че Хамурапи бил издигнат в божий син едва по-късно — ако не беше колоната му със закони, на която той още по онова време уверява, че бил призван от небесните богове. Законодател като върховен лъжец? Все едно да обвиним в лъжа Мойсей, когато твърди, че е получил законовите таблици на свещената планина лично от бога.

Ние, днешните свръхумни хора с вирнати носове, естествено, „знаем“, че семето на Хамурапи не може да произхожда от бога на слънцето. Никой не е бил там, а и скелетът на Хамурапи не е генетично изследван. Характерно за човешката логика е, че със същата самоувереност, с която отричаме извънземните контакти на Хамурапи, потвърждаваме тези на Мойсей и другите пророци. Но това е нещо друго, нали?

И асирийският цар Ашурбанипал (668–622 г. пр. Хр.), онзи, в чиято библиотека от глинени плочки бе намерен епосът за Гилгамеш, бил заченат непорочно. Той бил син на богинята Иштар, която го кърмила в детството му. Иштар би трябвало да е била извънземна, защото в клинообразен текст четем^[79]: „Нейните четири гърди лежаха до устата ти; на две сучеше ти, в две криеше лицето си.“

Правилно сте прочели — четири гърди. Някой земен жител може да започне да завижда. Този цар Ашурбанипал се позовавал в решенията си на „божествени съвети“, например на боговете Бел, Мардук и Набу. Последният бил Всезнаещият, от когото човечеството научило писмеността. Върху цилиндър в Лувъра в Париж Набу е изобразен до Мардук. Главният храм на Набу бил в Борсипа и носел името „Храм на седемте предаващи заповедите на небето и земята“. Странно, нали?

Дали всичко това било само налудничавост, важничене отстрана на царските родове, които се позовавали на „божественото си семе“, за да бъдат признавани от народа и жречеството си? Аз лично съм раздвоен. Не всеки цар и всеки религиозен водач е носил небесното семе, но имало някои в далечното минало, които били убедени, че са предавали по-нататък съвсем специален генетичен код. Дълбокото им убеждение се дължало на фамилно и жреческо знание, което предавало някогашната действителност. Нека си спомним, че и произходът на египетския царски дом се дължал на боговете. Древните историци, онези, които работили преди две хиляди години и повече, разказват без изключение за рода на боговете, от който после произлезли първите владетели. Едва от боговете хората изучили изкуството на астрономията, изработката на сечива или обработката на почвата. Също така и езикът и писмеността произхождали от готовите да помогнат небесни същества^[80]:

„От тях именно първо бил разчленен и създаден разбираемият за всички език и били дадени имена на всичко, за което дотогава нямали изрази…“

Не бива да се игнорира, че подобни истории се срещат в други текстове без датировки. Енох! Беросос с преданието за Оанес! Учението на джайнистите! И, разбира се, апокрифите от Стария завет! И там става дума за небесните учители, макар че ги титулуват като „паднали ангели“, а също и там, в юдейското предание направо гъмжи от избраници, чието семе нямало земен произход. И, хоп, свързват Ерих фон Деникен и с идиотските расисти, сякаш аз съм измислил идеята за небесното семе и за избраниците! Всичките тези мисли не са мои, те произхождат по права линия точно от книгите, които са свещени за много народи.

Например Ной, оцелелият след потопа, не бил кой да е. Наистина се назовава земният му баща Ламех, само че той никога не е зачевал сина си. Всеки може да го прочете в писмените свитъци от Мъртво море^[81] Там пише, че Ламех се върнал един ден от пътуване, което траело повече от девет месеца. В родната платака видял момче, което не приличало на семейството му. Имало други очи, друг цвят на косата и друга кожа. Разгневен, Ламех отишъл при жена си, но тя се заклела във всичко свято, че не е имала полови сношения с никой друг, да не говорим за някой войник, или, не дай боже, с някой от синовете на небето. Загрижен, Ламех се запътил да иска съвет от баща си. Това бил не кой да е, а Матусала. И той не можел да помогне и отишъл при своя баща, т.е. дядото на Ламех. Ако беше в телевизионно шоу, щяхме да имаме три отговора за гадаене. Разбира се, че моят приятел Енох. Той казал на сина си Матусала, Ламех, да признае момчето за свое и да не се сърди на жена си, защото „пазителите на небето“ били сложили семето в утробата й. И то защото подмененото дете било предопределено да стане баща на новия род след потопа. Ламех можел да го нарече Ной, което и направил.

Епизодът показва, че още Енох — същият, който по-късно отпътувал с огнена колесница на небето — бил информиран за предстоящата катастрофа. От неговите „пазители на небето“. А кой извършил изкуственото оплождане на жената на Ламех? Същите астронавти.

С тези примери искам да подкрепя идеите, които в сходна форма са записани по всички кътчета на земята. Преди хилядолетия. Най-малко! Не е лесно с безбройните божии синове. Те се разхождат не само из митологиите на Египет, Гърция и Индия, божествената компания присъства буквално по целия свят.