Ерих фон Деникен
Страшният съд е започнал отдавна (15)

Наука и богословие

Тези изречения са формулирани през 1910 г. Господин професорът Гиргензон е преживял в най-добрия случай само зазоряването на една утопия. Междувременно ние се оказахме посред утопичната реалност. Колкото до мен, аз бездруго съм черноглед относно богословието в досегашния му смисъл. Теолозите може да вярват в откровения, но никога няма да успеят да направят рационално нещо, което не е рационално. При това няма да оспорвам научния характер на систематичната теология. В нея се сравняват текстове с исторически факти, публикуват се ръкописи или се правят опити за оценка на няколко твърдения чрез сравнителен анализ. Например кои пророци кога и къде са се изказвали по образа на месията? Кои от тези твърдения са категорични, на кои трябва да се отдава по-малко значение, кои думи са по-общи, с кои други изказвания се покрива пророческото слово на Хикс? Ако теолозите претендираха за термина „наука“ само за това, нямаше да има възражение. С изключение на термина „теология“. В края на краищата той съдържа theos (= бог) и logos (= слово) — божието слово. А точно с това богословието не се занимава. Наистина всички богослови са дълбоко убедени, че се занимават с божието слово (иначе никога не биха си избрали тази специалност), но тъкмо това убеждение вече представлява вяра. Вярват, че свещените и по-малко свещените писания произлизат от божията уста, от бог, който ги издиктувал или ги е разкрил пред избрани люде. Какво остава от текстовете, ако я няма вярата?

Текстовете обаче са загубили своята святост. Може да са достопочтени, защото са стари, може да се отнасяме към тях с уважение, защото описват случки от исторически непознато време, трябва да ги анализираме научно, защото съдържат много интересен материал. И след като липсва светостта на писанията, те могат да бъдат обсъждани делово. Нашата представа за светостта им е онази, която блокира съвременния им анализ.

От друга страна, Палео-СЕТИ-философията също е въпрос на мнение, т.е. мнение, което наистина е отлично подкрепено, но още не може да бъде доказано. Не е ли същото и с теологията? Къде са точните научни доказателства за нейните схващания? Както е известно, едва ли има нещо по-субективно от вкуса и по него не бива да се спори. Но все пак спорят, защото смяната на поколенията заедно с духа на времето бунтува вътрешния мир на хората. Едните искат своята твърда крепост на вярата, а другите искат просвещение. „Наука“ (нем. ез. Wissenschaft) идва от „създавам знание“.

По смисъла на точната наука разкритията на богословието са негодни. Пълни са с противоречия и в края на краищата си остават въпрос на вяра или емоции на отделните школи. Същото се отнася и до Палео СЕТИ-философията. Само че последната показва ясно очертана линия, която прави понятно неразбираемото и съответства на разума. Палео-СЕТИ-философията внася смисъл в завчерашните безсмислици. Всъщност всички окултисти могат да угасят лампите си, а членовете на тайни братства да съблекат расата си. Отлично продаваната през хилядолетията верска стока все по-трудно ще стига до хората. Едва чрез познаването на настоящето е възможно разбираемо тълкуване на миналото. И това не е някаква глупава случайност, а се корени в природата на въпроса. Както е известно, ябълките падат, когато са узрели. Така моят прадядо не е можел да стигне до идеите, които днес застъпвам аз. За него космонавтиката не е съществувала, не е знаел нищо за гени и генни манипулации, за него ангелите били неприкосновените пратеници на бога. Нямало как да не смята холограмите за видения, а телевизора за говорящо стъкло. Хвала на камъка на свети Берлиц!

Мъглите се вдигат и не защото се сменят хилядолетията, а защото науката и техниката отвориха портите си. Ако хората бяха обсъждали едва през 2010 г. възможностите на космонавтиката, ако едва тогава бяха открили компютъра и бяха разчели генетичния код, щяхме едва тогава да нахвърляме въпросите, които поставяме днес. Да предположим, че прадядо ми имал преди двеста години великолепна находка. В усамотена пещера открил изписани плочки, които били разчетени от образованите. По тях имало текстове, разказващи за пътуване от далечен свят към Земята. Тук, така било написано, пришълците били приети от земното население негостоприемно и нелюбезно. Какво е могъл прадядо ми или учените отпреди двеста години да направят с подобни писания? Биха признали на непознатия автор „изумителна фантазия“, биха говорили за алегории (= параболи). Щели да спазят правилото: „Бъдете любезни с непознати, дори и да не знаете откъде идват.“ Учените от онова време щели да квалифицират текстовете като епос, само поради времевия им хоризонт нямало да стигнат до главната мисъл: Нямало да прозрат факта за бъдещата космонавтика. Преди двеста години тя не била тема за дискусии за сериозните хора.

Не става дума за закостенялостта на другояче мислещите, макар че този вид хора си живеят доста самовластно в собствената си кула от слонова кост. Става дума за съвременното разглеждане на прастари въпроси на човечеството. А днес то би трябвало да е много по-лесно, отколкото по времето на прадядо ми. Вече няма анатеми, премахнато е преследването на вещици, а съвременните комуникационни средства позволяват бързото размножаване на новите теории. Разбирам дори гвардейците, които с дебелоглавието на вярващия се опитват да спрат приливите на духа. Те може да предизвикат известно забавяне, както е ставало при всяка теория, но няма сила, която може да блокира разкритията на бъдещето. Онова, което в една страна се забранява под опеката на религията или идеологията, толкова се развива по-бурно в друга страна.

Критиците постоянно ме питат защо съм толкова сигурен, че съм на правилен път. Нали мисловната ми конструкция била само една фикс идея, с нищо недоказуема. Освен това съм подхождал много избирателно и съм взимал само онези пасажи от преданията, които подкрепят теорията им, а не съм обръщал внимание на останалото.