Ерих фон Деникен
Страшният съд е започнал отдавна (64)

Потулената сензация

Откриването на 60-метрова шахта в пирамидата е сензация, а преградата в шахтата — още една. Бихме приели, че работата на Гантенбринк и личният му ангажимент са били съответно оценени от египтолозите и както се полага на големите открития, са го приветствали. Ако днес астроном открие нова звезда или комета, нерядко небесното тяло се нарича на името на откривателя си. Затова по-нататък ще наричам новата шахта „шахта на Гантенбринк“. И благодаря на колегите си, които правят същото. Тесногръдието и завистта на египтолозите дадоха други плодове. Шахтата винаги си е съществувала — казват те, а и други специалисти предполагали съществуването й. Което е само четвъртинка от истината. Знаеха се наистина хоризонталните отвори на шахти, водещи в северна и южна посока от камерата на фараонките, но никой египтолог не е знаел за дългия 60 м проход във вътрешността на пирамидата. Напротив: Дрънкаха за „шахти за душите, които свършват след кратко разстояние“^[128]. Освен това предположенията не са открития. Предполагат се всевъзможни неща. 60-метровата шахта с вратата обаче бе открита от немския инжинер Рудолф Гантенбринк и от никой друг.

Самият Гантенбринк не търси сензации. Основното му желание е съхраняването на старините. Освен това би искал да даде свежи импулси на археологията, да направи отново привлекателни изследванията чрез нови технологии. Той е честен и трудолюбив изобретател, който поставя опита и гениалността си в служба на увлекателната наука. Но другата страна явно не го желае. Гантенбринк бе изпратен в глуха линия.

След откриването на шахтата на Гантенбринк първо не се случи нищо. Макар че сензацията бе пълна и специалистите в Кайро, както и онези от Немския археологически институт бяха уведомени, се възцари желязно мълчание. Никакво съобщение до обществеността. Никой нямаше право да съобщава нищо. И обществеността нямаше да научи и до днес или в най-добрия случай щеше да получи само нищо не значещото съобщение, ако не бе взела участие случайността. Гантенбринк показа на някои специалисти копие от феноменалното видео, заснето от робота. Сега случаят бе подушен от британската преса, където две седмици (!) след откритието публикуваха малко съобщение подзаглавие „Робот блокиран в пирамидата“^[129]. По факса съобщението стигнало в Кайро. Каква бе реакцията?

ДА! (Немският археологически институт) там опроверга съобщението. „Пълни глупости“, заяви говорителката на института Кристел Егоров пред новинарската агенция Ройтерс^[130]. И по-нататък: Намерената шахта била вентилационна, минироботьт бил използван само за измерване на влажността. Било известно, че Голямата пирамида не съдържала други камери.

Не само имаме чувството, че ни мамят, а сме наистина измамени! Археолозите от института в Кайро знаеха съвсем точно че не е вярно това, че роботът по време на пътуването си из шахтата на Гантенбринк изобщо не е имал на борда си измервателен апарат за влажността. Става още по-весело: Професор д-р Райнер Щаделман, големият господар на немската археология и директор на института, направо отрече възможността за съществуването на тайна камера зад вратата на шахтата. Пред журналисти той заяви: „Всеобщо известно е, че всяко съкровище в пирамидата е ограбено отдавна“^[131]. Сътрудникът му, египтологът д-р Гюнтер Драйер, го дублира: „Зад онази врата няма нищо. Само въображение“^[132].

Преди да разкажа как свещеният кръг на египтолозите изхвърли Гантенбринк зад борда, трябва малко да осветля становищата за вътрешността на пирамидата.

Твърдението, че в пирамидата няма нищо освен познатите три камери и че зад откритата врата не може да се крие нищо, е напълно безсмислено. Сигурно археолозите от DAI щяха да са прави, ако бяха казали, че не се знае дали зад откритата врата има нещо или няма. Но да се твърди категорично, че зад нея няма нищо, е не само догматично и ненаучно, а, ако повторим думите на DAI, е „пълна плупост“.