Ерих фон Деникен
Страшният съд е започнал отдавна (63)

На 22 март 1993 г. на платото с пирамидите в Гиза било точно толкова горещо, както обикновено, а вътре в пирамидата било влажно като всеки ден. Рудолф Гантенбринк импровизирал в камерата на фараонките маса от два каменни блока и дъски. Върху нея била електрониката и монитор, който предлагал много ясни картини от камерата на робота. Видеоапарат записвал на лента картините. Докато сътрудник вкарвал внимателно много тънкия и лек специален кабел в шахтата, а египтолог от Египетското упрваление на старините с все по-голямо изумление наблюдавал екрана, Гантенбринк съсредоточено и напрегнато обслужвал малките лостове за управление на робота. Целият екип бил притискан от времето, защото Управлението на старините възнамерявало точно днес да прекъсне търсенето. Твърде много туристически агенции подавали рекламации, защото не можели да водят туристите си в Голямата пирамида. Така Управлението губело приходи — посещението в Хеопсовата пирамида не става безплатно.

Метър по метър мииатюрното чудовище на Гантенбринк се изкачвало нагоре по стръмния ход. Фаровете на робота осветявали сцени, които никой не бил виждал от поне четири хиляди и половина години. Хеопс, (предполагаемият) строител на пирамидата, управлявал от 2551 до 2528 г. пр. Хр.

Трудното пътуване минавало край гладко полирани стени, после роботът преодолял по-малки натрупвания пясък и изкусно изманеврирал над парчета, паднали от тавана. Най-после, след шейсет метра из вътрешността на пирамидата дошла първата изненада — на пода лежало отчупено парче метал. Малко по-късно дошла и голямата сензация: Камерата на робота обхванала затварящ елемент, един вид плъзгаща врата, преграждаща цялата шахта — в горния край на вратата два малки метални обкова, левият от които отчасти счупен.

Рудолф Гантенбринк насочил робота с лазерен лъч към долния ръб на вратата. Червеният лазерен лъч с диаметъра си от пет милиметра изчезнал под канта на вратата, което доказва, че вратата не лежи плътно върху пода. В десния долен ъгъл на вратата липсва малко парче камък. Камерата на робота показва тъмен прах, който явно в течение на хилядолетията е навят от микроскопично малкия отвор. Пътуването на робота е спряно.

Михаел Хасе, математик от Берлин, определи местоположението на загадъчната врата^[127]. Намира се на южната стена на пирамидата, на височина от около 59 м над почвата, между 74 и 75 зид. Ако шахтата, блокирана с врата, продължава под същия ъгъл на наклона, би трябвало да достигне външната стена на пирамидата на височина от 68 м. Хоризонталното разстояние до външната стена е кръгло 18 м. Естествено, Гантенбринк се изкачил на южната външна стена и я изследвал. Там не се виждал никакъв изходен отвор от шахтата.