Ерих фон Деникен
Страшният съд е започнал отдавна (31)

Златната епоха

Поради многото богове в хиндуизма всичко е по-сложно. В него в началото на четирите световни епохи е епохата на боговете — Кртаюга или Деваюга. Тази епоха била съвършена във всяко едно отношение, защото не съществували нито болести или завист, нито спорове или злоба, нито страх или болка. Тогава (според хиндуистките представи) целта на хората бил само най-висшият брахман и дори членовете на четирите касти живеели заедно. „Всички имаха един стремеж, същите нрави, същите познания, защото тогава кастите изпълняваха дълга си чрез едни и същи действия.“ Животът и хората били просто съвършени. Главното занимание на хората се състояло в аскетизъм и изучаване на писанията. Отсъствали каквито и да било материални желания. Хората обичали истинската реч и истинските науки, нямало никакви неправди, защото никой нямал земни желания. Бхагавата-Пурана, едно от многото произведения на хиндуистката религиозна литература, описва хората от онази златна епоха като доволни, миролюбиви, търпеливи, мекосърдечни и милостиви. Били щастливи, защото носели мир в сърцата си и с никого не враждували.

Това било един свят, който днес едва ли можем да си представим, защото съвременният човек е разкъсван от желания и ламтежи. Каква е тази епоха на абсолютното щастие, в която вече няма никакви желания? Но златната епоха на хиндуизма служи, така да се каже, само като основа на една представа, проектирана в далечното бъдеще. Така както било в „епохата на мечтите“, трябвало да бъде в бъдещето. Например в глава 4 Брахмавайварта-Пурана е развито идеалното състояние на брахманското учение: един свят, в който всички хора са „коректни“, верни, почитат възрастните и природата и не познават никаква злоба и лошотия. В златната епоха на хиндуизма хората били красиви, силни и се радвали на постоянна младост. И това време щяло отново да се върне. Хиндуизмът не познава и прародители като Адам и Ева, а Брахма създал подобно на божествените същества осем хиляди души, по хиляда двойки от четирите касти. Тези двойки наистина се обичали и живеели като съпрузи, но нямали деца. Едва в края на живота си всяка двойка раждала по две деца, но не чрез секс или с родилни мъки, а само чрез мисълта. По този начин възникнали духовни същества, които населили Земята.

Състоянието на щастие продължило толкова дълго, докато отрицателните духове, но и богове от всякакъв вид объркали хората. В боговете наистина виждали свръхмогъщи и безсмъртни същества, но все пак повечето приличали на хора и имали лични качества. Начело на всички бил „князът на вселената, който управлявал всичко“^[65]. Светът на боговете в хиндуизма обаче е толкова многообразен и тясно преплетен поради роднинствата, че тук не мога да навляза по-подробно в него. Във всеки случай различните богове владеели не само космонавтиката, а и земното въздушно пространство с най-различни возила. Всички тези летящи обекти били материални, нямали нищо духовно, а и не били плод на фантазията.

Летаталните апарати с техните унищожителни оръжейни системи са описани много детайлно в индийските религиозни текстове, особено във Ведите, които се смятат за най-древния източник за езика и религията. Думата „Веда“ означава „свещено знание“. Сред тях е Ригведа, сбирка от хиляда двайсет и осем химни, всички адресирани към боговете. В Ригведа кратко и ясно се казва, че онези летящи обекти дошли на Земята от вселената и лично боговете били онези, които предали на хората знанията си. Подобно на борбата на небето в юдейските легенди, и в хиндуистките текстове боговете водят сражения помежду си. Но това не ставало в някакво неопределимо небе на духовното щастие, а „на небосклона“, „над Земята“.