Ерих фон Деникен
Страшният съд е започнал отдавна (27)

Бил ли е Иисус месия?

Да се изведе от това християнски или юдейски месия явно е прекалено. Не само защото след Иисус не настъпил никакъв мир, а и защото става дума за „царството на Давид“, което да трае довека — цар Давид е мъртъв от хилядолетия! Изреченията на Исаия са преведени ту в сегашно време („Младенец ни се роди“, после пък в бъдеще време „властта му безкрай ще расте…“ и т.н.). Логично очакваният младенец не може да се е родил по Исаево време. Освен това трябва да се знае, че хебрейското писмо, на което са текстовете на пророците, се състои само от съгласни без гласни. И както може да се прочете още в хебрейските учебници, в него няма никакви граматически форми за време^[52]. Само за по-лесно четене гласните били загатнати с малки точки между съгласните. В първоначалния текст имало минало несвършено и минало свършено време. Бъдещата форма изобщо не съществувала. По свое желание или според тълкуването си преводачът може да прави каквото си иска. От последователността на времената абракадабра — се получило бъдеще време!

От само себе си се разбира, че учените не са никак единни кои изречения у Исаия са автентични и кои не. Ако един специалист пише, че книгата Исаия е „силно видоизменена чрез размествания, изхвърляния и вмъквания“, то другият твърди точно обратното, а трети „решително“ оспорва, че думите на Исаия изобщо са съществували като „самостоятелна сбирка“^[53]. Но това са богословски тълкувания, с каквито отдавна съм свикнал. Никой не знае кое е валидно. И все пак никои месиански предсказания не са придобили такова световноисторическо значение като Исаия 9, 6 и Даниил 7, 27.

Извънредно оспорваният текст на Исаия се използва още в няколко други пасажи, за да бъде превърнат Иисус в месия. Тъй като не искам да отегчавам читателите си с цитати от Библията, ще посоча по долу съответните места в текста. Който го интересува, може да отвори домашната си Библия на книгата на Исаия (8, 23; 9, 1-6; 1-10; 35, 4-10; 40, 1-5; 42, 1-7; 49, 1–12).

Обещавам ви, че никъде няма да откриете и слабо убедително сведение, което да прави от Иисус месия, да не говорим, че никъде не се появява името на Иисус. Предпоставка за горното обещание обаче е неутралният превод на Библията, а не на някоя църква, която вмъквала думичките „Иисус“ или „Христос“ навсякъде, където й пасвало.

Други пасажи от Стария завет не променят нищо от гореказаното. Цитират се притчи и песни от псалмите на Соломон, които наистина често говорят за бъдещо царство в Израел или рода на Давид, както и за очаквания спасител и велик владетел, но никъде не става дума за Иисус. Дори и пророкът Даниил трябвало да бъде използван, за да стане възможно чудото, че Иисус бил очакваният месия. Само че и Даниил говори също толкова мъгляво като колегите си. Най-същественото доказателство било в стих 7, 13 и по-нататък от Даниил, където четем:

„Гледах в нощните видения, и ето, на небесни облаци сякаш идеше Син Човеческий, дойде до Стария по дни и биде доведен до него. И Нему бе дадена власт, слава и царство, за да Му служат всички народи, племена и езици; владичеството Му е владичество вечно, което няма да премине, и царството МУ не ще се разруши.“

Самият пророк Даниил говори за „нощните видения“, които имал. Видял своеобразни животни с куриозни рога и тъй като не разбрал „нощните видения“, дошъл някакъв ангел и му ги обяснил. А защо не веднага? Всички тези пророчества, доколкото изобщо са такива не оповестяват никъде идването на Иисус. И който все пак с големи усилия иска да разчете от смътните формулировки образа на Иисус като месия, неизбежно се проваля поради историческите факти. След Иисус не настъпило никакво единствено по рода си владичество, което „никога не ще се разруши“. Това, естествено, е известно и на християнските теолози. Затова след дълго мислене измислили едно „вечно царство“ след Страшния съд. Каквото не било настъпило дотогава, все някога трябвало да дойде. И ли? Така просто било то. Главното било да продължи да съществува надеждата.

Всъщност бих искал да завърша полемиката дали Иисус е бил месия или не, но закостенялата критика със сигурност ще ме упрекне, че направо съм прикрил най-важните пасажи, сочещи Иисус като такъв. Фактически онзи, който търси Иисус като месия в Стария завет, ще намери пасажи с по двайсетина значения не само у Даниил, Соломон или Исаия, а и у пророка Миха, по-млад съвременник на Исаия, и у пророка Иезекиил. Там се сочи глава 34, където става дума за бъдещето „паство“, над което щял да властва „един-единствен пастир“ от рода Давид. А у Иезекиил 37, 21–28 например четем обичайните обещания (надежди) за победоносния Израел, комуто всички останали народи, така да се каже, били в краката.