Ерих фон Деникен
Страшният съд е започнал отдавна (18)

Кой бил той?

В „Легендите на юдеите за древността“^[35] Енох е „цар над хората“, който „управлявал точно двеста четирийсет и три години“. Бил преизпълнен с мъдрост и цял свят се съветвал с него.

У древните египтяни Енох бил строителят на Голямата пирамида, пише географът и историк Таки ад-Дин Ахмад бен ’Апи бен ’Абд ал-Кадир бен Мухамад ал-Макризи (1364–1442 г.) в произведението си „Хитат“. При това отбелязва, че Енох бил известен сред народите под четири различни имена: Саурид, Хермес, Идрис и Енох. Ето и пасажът от „Хитат“, глава 33^[36]:

„…първият Хермес, който бил наричан Тройния в качеството му на пророк, цар и мъдрец (това е онзи, когото юдеите наричат Енох, син на Яред, на сина на Махалалел, на сина на Кенан, на сина на Ен, на сина на Сет, на сина на Адам — благословен да е, — а това е Идрис) прочел по звездите, че щял да настъпи потопът. Тогава наредил да построят пирамидите и да скрият в тях съкровищата, учените писания и всичко, за което се притеснявал, че щяло да се загуби и да изчезне, за да се запазят нещата и да се съхранят.“

За арабите „Идрис“ означава „Прамъдрец“ или „Праотец“, а за юдейската, както и християнската теология Енох е седмият от общо десетте праотци, един от патриарсите отпреди потопа. Енох бил баща на Матусал, който все пак доживял до библейската възраст от деветстотин шейсет и девет години.

В Стария завет в книга Битие Енох е споменат с цели пет изречения (5, 21–24). Там четем също: „И ходи Енох по Бога, и изчезна, понеже Бог го взе.“

Просто така — хоп и го няма! На хебрейски името Енох означава „Посветения“, „Просветления“, „Знаещия“ и този Посветен слава богу се погрижил знанията му да не изчезнат безследно, за яд на някои, които биха предпочели Енох да се разтвори във въздуха, защото той много обичал да пише. А още тогава това било неприемливо.

Защото има две книги, които наистина не са съставна част от Стария завет, но все пак спадат към апокрифните текстове. Църковните отци, които скалъпили нашата Библия, не можели нищо да предприемат с текстовете на Енох, с които също разполагали. Не ги разбирали и затова ги изключили от Библията. Само че етиопската църква игнорирала заповедите на църковните отци и книгата на Ехох се озовала направо в канона на абисинската църква. Освен това се появил още един, славянски вариант на същата книга. Накрая високо академичните текстове и сравнения показали, че оригиналът на двете книги е от един-единствен автор, а той се казвал Енох. От осемнайсети век, когато книгата на Енох станала известна в Европа, в богословските кръгове продължава уморителният спор кой, по дяволите, може да е написал тази книга. Трябвало поне да е някой, който е живял няколко века преди Христос, защото безспорно толкова стара била етиопската книга на Енох. Така че кой бил авторът?