Ерих фон Деникен
Страшният съд е започнал отдавна (49)

Посланието на гените

Според днешното ниво на Палео-СЕТИ-изследванията би имало смисъл да се повери посланието на извънземните както на човешки, така и на точно определени растителни гени. Преди хилядолетия извънземните заложили на човешкото, или по-добре казано, научното любопитство. „Боговете създали хората по свой образ и подобие“, казват преданията. Те създали обаче не само хората, а и изключителни и единствени по рода си растителни видове, твърдят легендите. Всичко, което трябвало да направят извънземните в миналото, било присаждането на няколко генни поредици (изменения в ДНК, наричани и „мутации“) в човешкия геном и в отделни божествени растения. Тъй като човекът от онази изкуствена мутация от племето на хоминидите притежава разум, той е любопитен. Любопитството е част от разума. А научното любопитство ни е накарало да търсим субатомни частици, да изучаваме произхода на вселената и да изследваме самите себе си чак до най-малките парченца в ДНК. Тъй като хората и растенията постоянно се размножават, а с размножаването генетичното послание се предава на следващото поколение, посланието на извънземните би трябвало да се намира в самите нас и евентуално в някои „божествени“ растения. По този начин биха били изпълнени двете минимални условия:

1. Посланието остава неразрушимо, докато има хора и растения.

2. Едва онова поколение, което се занимава с молекулярна биология (генетика), е в състояние да открие и разшифрова посланието.

Втората предпоставка автоматично съдържа редица други научни познания и технически възможности. Например никой не може да се занимава с молекулярна биология, ако не притежава микроскопи с висока разделителна способност. В края на краищата трябва да се познава вътрешността на клетката. Който не познава двойната спирала на ДНК-структурата, не може да разчете генома. За всичко това са нужни определени технически уреди и методи, които от своя страна могат да се предложат само от общество, което е постигнало съответното ниво на технологията. Без електричество електронният микроскоп е точно толкова невъзможен, както и разчленяването на милиардите възможности на ДНК без компютър. Никоя армия от учени не може да поеме работата на компютъра. Едното не става без другото. Горните мисли разкриват един друг аспект, който обърква толкова много от критиците на Палео-СЕТИ-хипотезата. Защо точно сега? Защо тъкмо сега трябва да стигнем до идеята да търсим следи от извънземни в човешкото минало? Грубо казано, на вселената й е напълно безразлично кога ще търсим извънземни. А ние ще ги търсим, когато назрее времето — все едно кога е това. Ако нашата наука не се занимаваше с генетични изследвания и започнеше да го прави едва след сто години, то щяхме да започнем едва тогава да търсим следи от извънземни в гените си. Въпросът „защо точно сега“ е разтеглив като ластик, защото „сега-то“ винаги зависи от външни обстоятелства. Нали е ясно?

За развитието на човека от рода на хоминидите се разпрострях в няколко книги^[97]. Вече само снизходително поклащам глава над последните разкрития на консервативната антропология. В ежедневната преса четем, че изследванията на вкаменелости поставили под въпрос „всепризнатата теория за произхода на човека“^[98]. И то, защото китайски учени изследвали прачовешки череп, който бил 200 000 години по-стар, отколкото би трябвало да бъде според досегашната теория. Едва сме преглътнали това съобщение и американски антрополози известяват, че с най-нови методи изследвали цели три черепа, които били дори 800 000 години по-стари от Хомо еректус (човек с изправен вървеж)^[99]. Спорят дали човекът идва от Африка или от Ява. Може би прачовекът произхожда от Китай или в скоро време ще извадят на дневна светлина фосили в Япония, които отново ще разрушат всички досегашни теории?

Кредото на антропологията все още е теорията на Дарвин. В научните среди се смята за светотатство да не се вярва в нея. И то, макар че почти не минава година, без на пресконференция да се огласи нова находка и съответната вкаменелост се смята пак за най-новия прачовек. До следващия. При това находките на фосили се правят в различни страни, отдалечени една от друга на десетки хиляди километри. Не съвпадат и що се отнася до датировката. Защото в края на краищата мутациите могат да доведат до решаващи различия само в разстояние на 50 поколения. Ако приемем, че едно поколение има 50 години, то 50 поколения правят 2500 години. Но в антропологията смятат по на едро. 10 000 повече или по-малко няма особено значение. И костите от различни континенти и различни времена бързо се сглобяват на фотография, все едно, че са от един-единствен екземпляр на съмнителния прачовек.

По мое мнение антропологията не прави изследвания на ранната история на разумния човек, а се занимава с маймунски разклонения и мутации. Толкова ли е важно дали маймунските кости са на 1,8 или З милиона години? Изобщо не ме интересува и откога даден маймунски вид можел да стои изправен на краката си и кога е станал способен да изправя пръстите на краката си. В никакъв случай не оспорвам, че през изминалите 20 милиона години цели маймунски клонове постоянно са се променяли и че нашите прадеди в последна сметка произлизат от същия род. Само че маймуните нямат нищо общо с появата на разум у Хомо сапиенс. Защото богове са били онези, които създали разумния човек. Естествено, че от рода на хоминидите, от кой друг? И тъкмо внедрените от боговете гени ще открият нашите генетици. Въпросът е само дали ще оповестят публично научните си резултати. И тогава ще имаме доказателство за Палео-СЕТИ-хипотезата. Ще ни го дадат свръхумните и не особено религиозни генетици. На пистата на познанието отдавна е даден стартовият изстрел.