Ерих фон Деникен
Страшният съд е започнал отдавна (19)

Разказ на един очевидец

Постоянно се озадачавам от едностранната доверчивост на различните ексегети (тълкуватели на Библията — Бел. прев.). Ако някой текст пасва към тяхното верско течение, квалифицират го като „истински“. Ако не пасва, значи трябва да е фалшификат. Направо да откачиш! Книгата на Енох не само е написана в първо лице, но авторът потвърждава многократно и в текста авторството си, сякаш се е опасявал, че бъдещите тълкуватели ще са толкова ограничени, че няма да го разберат. С помощта на два примера от текста ще изтъкна ясните указания за авторството на Енох с курсив.

„През първия месец на 365-ата година, през първия ден на първия месец, аз, Енох, бях сам В дома си, и ми се явиха двама извънредно едри мъже, каквито никога преди не бях виждал на земята…“^[37]

„Това е написаното от Енох, писаря, пълно учение за мъдростта… Сега, сине мой, Матусала, ще ти разкажа всичко и ще го напиша за тебе. Аз ти разкрих всичко и ти предадох книгите, които засягат всички тези неща. Запази, сине мой, Матусала, книгите от ръката на твоя баща и ги предай на бъдещите поколения на света.“^[38]

По-ясно от това, здраве му кажи. Праоригиналът на книгата на Енох, есенцията, е от допотопния Енох, иначе той не би могъл да нарича Матусала свой син. Да се приеме, че всичко това е дохристиянска фалшификация, означава да се обвини авторът в непрекъснати лъжи. Подобно нещо не е възможно, защото (както в примера с „Апокалипсиса на Авраам“) авторът на книгата на Енох е казал неща за космоса и „падналите ангели“, които никой след него не е могъл да знае, да не говорим, че Енох повтаря, че ангелите са му казали, обяснили или показали едно или друго.

Да се отрича авторството на книгата на Енох отпреди потопа е позор за тълкувателите на Библията, но в същото време е и ярък пример за манипулирането на вярващите. Те могат само да поглъщат онова, което други са сдъвкали. Естествено, правят се и опити неприятният текст на Енох да се представя като видение. Под това мото се приема всичко, което надхвърля разума. Привържениците на тази позиция премълчават, че Енох изрично подчертава, че бил буден. Освен това дал на семейството си и точни указания какво трябвало да става в негово отсъствие. Грамотният Енох не може да е имал и „посмъртно видение“, защото след разговорите си с ангелите се завърнал жив и здрав при близките си, за да изчезне едва много по-късно с огнена кола в облаците.

Какво толкова взривоопасно има в тази книга на Енох ли? По принцип в нея се потвърждава Палео-СЕТИ-философията. Както в Стария завет, и Енох разказва какво става, когато ангелите се бунтуват.