Ерих фон Деникен
Страшният съд е започнал отдавна (59)

Грешно програмирани?

Различни жертви на похищения, особено такива, които били отвличани повторно, вече не се чувстват само като „земни“. Въпреки нормалното си човешко тяло не могат да се отърват от впечатлението си за ново съзнание. В тях се крие латентно знание, което надхвърля Земята и настоящето. Тази група прави големи старания да преведе на наш език новото си усещане. То се появява изведнъж, едно знание от пространството и времето, което изпълва целия череп, сякаш свободният мозъчен капацитет е бил захранен с нови данни. Струва им се, че са в достолепен храм, който е пълен с милиони фрески и фрагменти и из чиито зали от хилядолетия се носят нежни мелодии. Не може да се изрази с думи. Отсъстват обикновените човешки думи и изрази, за да се изкаже видяното и почувстваното в понятна последователност: от една страна, реално, разумно и кристално ясно от гледна точка на засегнатия; от друга страна, прекалено много наведнъж, преплетено и сложно, подредено едно под и над друго, и все пак свързано със светли линии.

Това ли е състоянието преди лудостта? Когато вече не можеш да се справиш с информационната вълна? Или тук нарочно се заливат човешките сиви клетки с данни, за да възникне космическо съзнание? Може би това ново космическо съзнание, новият поглед към нещата ще направи засегнатите способни да посочат новия път на своите събратя (като пророците)? Може би този „експанзиращ разум“, както бих го нарекъл, ще позволи на засегнатите да се отворят очите им за други реалности? Вече е безспорно, че нашият свят не се състои от онова, което виждаме и въприемаме със сетивата си.

Читателят на книгата отдавна е схванал, че всяка клетка на тялото му носи цялата информация (ДНК) за строежа на тялото. От друга страна, в ДНК има безбройни фрагменти — така нареченият отпадък (junk), така да се каже, бели петна, които не служат за нищо. Не могат да се „свързват“ като в играта лего. Освен това е всеизвестно, че използваме само нищожно малка част от мозъка си. Съмнителната еволюция е създала нещо, което (досега) никога не е било нужно. Към тези научно обосновани факти добавяме преданията от древните религии:

— Боговете създали човека по свой образ и подобие.

— Оцелелият след потопа — няма значение дали се казвал Ной, Утнапиштим или другояче — бил хибрид между човек и „пазителите на небето“ (виж цитираната на друго място роля на Ламех).

Следователно нашият генетичен материал вече съдържа извънземни отрязъци. Това се знае от дребните сиви с очи като киви. Всичко, което още трябва да направят, е да направят „щепселите“ ни компатибелни (съвместими), да пробудят за живот „отпадъка“, да запълнят полупразния мозък. Всички предпоставки затова вече са налице в нас. Човешкото същество никога не е било само земно. Само сме се развивали по земен начин. Поколения наред сме отглеждали у нас религиозен, политически и научен деспотизъм, радикално сме потискали извънземното у нас и сме се поставяли в центъра на вселената. Сега наближава Страшният съд, ударът на гонга за осъзнаването ни. Не ме учудват твърденията на много от жертвите на отвличания, които (без да са чели Ерих фон Деникен) уверяват, че извънземните са ни посещавали многократно в миналото, за да тласнат напред човешката еволюция. А що се отнася до посещението на извънземни от дълбините на космоса, астрономът Джеймс Р. Уерц още преди двайсет години пресметнал, че извънземните може да са посещавали без проблеми нашата Слънчева система в интервали от 7,5 по 105 години; което означава за изминалите 500 милиона години средно 640 пъти^[119]. А д-р Мартин Фог от Лондонския университет посочи десет години по-късно, че цялата Галактика вероятно е била вече населена, когато нашата Земя се е родила^[120]. Но: „Че нещо е ново и затова трябва да се каже, забелязваме едва когато се натъкнем на остро възражение“ (Конрад Лоренц, 1903–1989 г.).