Ерих фон Деникен
Страшният съд е започнал отдавна (54)

От повече от трийсет години според НЛО литературата постоянно се съобщава за хора, които упорито твърдят, че са били отвличани от извънземни, изследвани медицински и претърпели намеса в областта на гениталиите. Не в смисъл на прелъстяване или изнасилване, а лабораторно. Мъже жертви на похищение, уверяват, че са им взели проби от сперма, жените говорят за провеждани тестове за бременност, за „изсмуквания“ и дори за изкуствено предизвикана бременност. Седмици по-късно нарасналите фетуси били отново отнемани.

От само себе си се разбира, че никой разумен човек не вземаше тези съобщения насериозно, в края на краищата се знае какви сексуални сънища, тайни желания и фантазии преживяват хората. Наред с това медицината познава синдрома на мнимата бременност. А и по човешки разбираемо е, че винаги има отделни жени, забременели по съвсем човешки начин, но неискащи да признаят кой е бащата. Тогава добре дошло е оправданието с извънземните — нищо че никой не вярва. Човек се чувства по-специален случай, като избран и заченал непорочно. През изминалите три десетилетия само уморено се усмихвах на всички тези описания. Бременна от извънземно? Ха! Проби сперма за извънземни? Ха-ха! Дори не се и замислях над подобни глупости, не са питах какво, по дяволите, ще правят извънземните с наследствен материал на земните жители. Струваше ми се прекалено глупаво, за да се занимавам с това.

Вероятно високомерието ми е било погрешно. Защото онова, което приличаше на слабоумие, през последните години стана методично. През 1987 г. американският изследовател Бъд Хопкинс предложи резултата от многогодишните си изследвания, в което бе подкрепен от неколцина учени^[109]. Там изследваните лица описваха (отчасти в състояние на хипноза) как им бил взет наследствен материал. Имало случаи, в които едно и също лице било похищавано цели три пъти през пубертета, като младеж и като трийсет и пет годишен възрастен. Ако това е вярно — пиша го с известни задръжки, — би означавало маркиране на засегнатото лице от извънземните. Точно както ние обозначаваме прелетните птици, делфините или мечките.

Малко след Хопкинс се явиха и други автори със сходни ужасни съобщения^[110]. Според тях не само отделни лица, а цели семейства били подмамвани от „странни светлини“. Жертвите се реели из яркоосветени помещения, на мъжете опъвали нещо „гумено“ над целите гениталии (не само над пениса) и усещали „движения като смучене“. В други случаи били възбуждани от „красива жена“ и дори „яздени“.

Винаги когато сред познати засягах темата „отвличания“, започваше голям смях. Защото нашият разум не допуска похищения от извънземни, а още по-малко взимане на сперма или изкуствено оплождане. Всичко това изглежда прекалено откачено, твърде изсмукано от пръстите. Хората, които поначало не вярват в НЛО, не могат да бъдат убедени с аргументи. Те не искат да обременяват сивите си клетки с подобни замърсители на околната среда. Познават обичайните аргументи против НЛО и знаят с увереност на сомнамбули, че няма такива не може да има. Индоктринираната защита срещу НЛО е съвършена, блокадата — тотална. А хората, които до известна степен биха се примирили с наличието на НЛО, смятат случаите на отвличане за гротескни, „измъдрени“, напълно „не наред“. Не виждат никаква причина за подобно поведение на НЛО екипажите, доколкото има такива.

Опасявам се, че отново ще трябва да преустроим мисленето си и това преосмисляне има много общо с нашия мозък, с капацитета на сивите клетки, с генетични намеси, както и със завръщането на боговете с все пророците им.

Д-р Йоханес Фибаг, естественик по образование, изследвал някои случаи на похищения в Германия, Австрия и Швейцария^[111], сред които и случая на берлинчанката Мария Струве. „Хубава жена пише Фибаг — интелигентна, внимателна, критична. Без страх, но все с присъщата й дистанция към всички тези неща.“ Тя описала сън, за който в същото време знаела, че не може да е сън. Лежала на нещо като операционна маса, а вляво и вдясно от нея стоели дребни непознати същества с големи глави и големи очи. По онова време г-жа Струве била бременна с третото си дете. Поне така смятала. Познавала всички симптоми от предишните си бременности и се консултирала и с гинеколог.

После дошъл онзи ужасен „сън“ с непознатите същества. Големоглавите отнели ембриона й. Събудила се, окъпана в пот в собственото си легло, като след страшен кошмар. Скоро посетила гинеколога си, който смаян констатирал, че вече не била бременна. В същото време изчезнали и всички симптоми на бременността. Две седмици по-късно г-жа Струве изхвърлила от тялото си две „парчета месо“. Тъй като сметнала, че са останки от плацентата, пуснала след тях водата в тоалетната.

След известно време семейната двойка все пак решила да има трето дете. Тъй като за разлика от преди се провалили всички опити за забременяване по естествен път, решили да предприемат изкуствено оплождане. „Трябвало да го направят на 22 февруари 1988 г. Намесата от страна на гинеколога причинила необясними болки на г-жа Струве и процесът бил прекъснат.“ Но две седмици по-късно жената изхвърлила две прозрачни кожички, чийто произход бил необясним. И изведнъж, на 12 май 1988 г. г-жа Струве забременяла. На 9 януари 1889 г. родила третото си дете Себастиан.

В случая с г-жа Струве д-р Фибаг предлага няколко обяснения и нахвърля между другото следния сценарий:

— През лятото на 1986 г. г-жа Струве била бременна.

— В третия месец ембрионът бил взет от извънземни.

— Непознатите имплантирали кожена ципа, която трявало да попречи на други оплождания.

— Така и станало: Нито нормалният полов акт, нито изкуственото оплождане довели до успех.

— Някакво „непланирано“ събитие довело до изхвърляне на бариерата.

— Сега вече нямало пречки за повторното оплождане, Себастиан бил заченат.

Случаят може да бъде сложен под рубриката „необикновени бременности“, ако не беше Себастиан. Момчето дърдори за странни сънища, в които има чудовища с големи глави и големи очи. Казва, че бил виждал „малки деца в кутии“, при това сам бил „във въздуха“ и чудовищата му „вливали течности“. Разговаряли с него „с белия дроб“; явно искал да каже „отвътре“. Когато д-р Фибаг му показал някои рисунки, представляващи различни варианти на извънземни, веднага идентифицирал дребните с големи глави и големи очи. Майка му от своя страна твърди, че никога не е говорила с него за своя „сън“ или за извънземни с големи глави и несъразмерно големи очи.

Какво става тук всъщност? Онова, което д-р Фибаг е анализирал в немскоговорящите страни, извършил и професор Дейвид Джейкъбс в САЩ. Според него взиманията на сперма и изкуственото оплождане са същинските причини за отвличанията. Целта била отглеждането на получовешка, полуизвънземна форма на живот^[112].

Случаите се трупат. Не със стотици, а с хиляди. Изброените от 109 до 112 заглавия на книги са само върхът на айсберга. Дали всичко това е само модно явление? Какъв ли призрак витае из мозъците? Дали изведнъж с един и същи вирус не са заразени хиляди и хиляди хора, които не се познават и живеят на различни континенти? Могат ли всички случаи да се обяснят психологически?