Ерих фон Деникен
Страшният съд е започнал отдавна (21)

Възнесение на небето с препятствия

Не на тази Земя. Старият завет кара Енох да изчезне безследно — Господ го бил взел при себе си. После пък четем — в различните версии на Библията — Енох заминал с огнена колесница в облаците. Древните юдейски легенди описват малко по-подробно заминаването му^[40].

Казват, че ангелите обещали на Енох да го вземат горе, но датата явно още не била уточнена: „До мен стигна вик, че ще отида на небето, но не знам деня, когато ще си отида от вас.“ Значи хората седели около Енох и той им разказвал за всичко, което досега бил чул от ангелите. Особено им втълпявал да не пазят в тайна книгите му, а да ги направят достъпни за бъдните поколения на Земята — аз следвам съвета му. След няколко дни на обучение напрежението нараснало:

„Но се случи по същото време, когато хората седяха около Енох и той им говореше. Тогава хората вдигнаха очи и видяха фигурата на кон да слиза от небето, и която бурно летеше към Земята. Тогава хората казаха на Енох какво са видели и Енох им каза: «Заради мен слезе този кон. Дойде времето и денят, в който си отивам от вас и вече няма да ви видя.» Тогава пристигна и конят и всички хора го видяха ясно.“

Явно Енох бил информиран от Небесните, че стартът му ще е опасен за живота на околните. Затова Енох се опитал да възпре привържениците си. Няколко пъти предупредил зяпачите да не го следват повече, „за да не умрете“. Някои се поколебали, но най-упоритите искали непременно да видят възнасянето му на небето:

„Те казаха: «С теб ще отидем на мястото, където отиваш ти, само смъртта ще ни отдели от теб.» Тъй като упорстваха да отидат с него, той не говори повече с тях и те го последваха и вече не се обърнаха. И тогава се случи, че Енох се издигна на небето върху огнени коне в огнена колесница.“

Пътуването към облаците завършило смъртоносно за всички изпращачи. Защото на другия ден потърсили хората, които се затичали след Енох.

„И търсиха на мястото, на което Енох се вдигна на небето. И когато стигнаха на мястото, намериха цялата земя в сняг на мястото, а върху снега имаше камъни като снежни камъни. Тогава си казаха: Добре, нека разринем снега и да видим дали хората, които тичаха след Енох, не се намират под снега. И разринаха снега и намериха да лежат мъртви хората, които бяха тръгнали с Енох. Търсиха и Енох, но не го намериха, защото бе заминал на небето… Това се случи през сто и тринайсетата година от живота на Ламех, сина на Матусала, когато Енох се възнесе на небето.“

След първородния грях и потопа се изправяме пред третата невъзможност — всъщност нищо вълнуващо, защото досегашната интерпретация на текстовете гъмжи от невъзможности. Сега добрият дядо Господ бездейно гледал как стотици или може би хиляди зяпачи изгорели, докато учителят им Енох отивал на небето? Какво били съгрешили те? Слушали своя мъдрец Енох, почитали го, били привързани към него и накрая го придружили до мястото на старта. Енох „заминал в бурята“ и върху „огнени коне в огнена колесница“, а на земята всичко изгоряло, дори и камъните побелели от високата температура и се натрошили на бял прах като снега (някои видове варовик стават снежнобели, ако са подложени на въздействието на високи температури). И това трябва да е добрият Господ, който оставил невинните спътници на Енох да се изпарят? Не е ли разполагал със сила да вземе Енох при себе си по безвреден начин? За какво му е била драматичната и мъчителна смърт от изгаряне на мнозина хора, само за да отиде Енох в облаците?

Всичко това — първороден грях, потоп, възнесението на Енох, но също и космическото пътуване на Авраам — в никакъв случай не пасват към представата ни за милия Господ. Защо един вездесъщ бог трябва да вика Авраам при себе си, за да говори с него? В края на краищата Бог би трябвало да знае какво мисли и чувства Авраам. Защо изобщо добрият Господ се нуждаел от космически кораб, увиснал над Земята и въртящ се около собствената си ос? Защо Бог трябвало първо да изпрати двамина, за да доведат Авраам? Защо му били нужни „огнени коне“ за възнесението на Енох?

Отговорите са винаги едни и същи — при описвания Бог, или Върховен в никакъв случай не може да става дума за вездесъщия Творец, когото почитат религиите. Струва ми се едва ли не обидно за истинския Бог да му се приписват подобни грешки и жестокости. Ако обаче на мястото на Бог или Върховния поставим извънземни астронавти, то всички действия, грешки и парадокси стават разбираеми. Веднага разбираме кои са били „падналите ангели“ и защо на всичкото отгоре задоволявали и сексуалните си желания. Разбираме причините за потопа, желанието на Върховния да разговаря с отделния човек и защо толкова много хора умрели, тъй като не послушали предупрежденията на Енох.

Вече става разбираем и страхът на хората от Страшния съд, латентният страх от световния съд, защото нали Върховния обещал отново да се завърне.