Ерих фон Деникен
Страшният съд е започнал отдавна (24)

Апокалипсис — кога?

Избавени, естествено, ще бъдат праведните, единствено и само вярващите, онези, които сляпо и без въпроси са се придържали към словото в светото писание. А ако ме питате, към кое слово от кое светописание, то и аз не знам, защото както е известно, в земната лудница всяка религия твърди, че нейното свето писание е единствено вярното. Говори се за небесен съдник, който „седи на трон в облаците“ и измерва с отвес делата и греховете на човешкия род. Но преди да стане това, преди избраниците най-после да успеят да отидат в небесното царство, останалото човечество ще бъде бито, измъчвано и пържено.

Най-силно това се описва от апостол Йоан в неговото така наречено Откровение или Апокалипсис, последният текст от Новия завет. Там се отварят седем печата и с всеки от тях над човечеството се изсипват нови мъчения. Ще свирят тръби и с всеки техен звук ще стават страхотии. При първата тръба „град и огън, смесени с кръв … ще паднат на земята“, при втората — „голяма планина, пламнала в огън, се срина в морето; и третата част от морето стана на кръв“. Естествено, при това „умря третата част от морските твари“ и „загина третата част от корабите.“

Още по-големи ужасии предстоели на изтерзаната земя, когато се чуела третата тръба: „…от небето падна голяма звезда, горяща като светило, и падна върху третата част от реките и върху водните извори и името на тая звезда е пелин: и третата част от водите стана на пелин, и много човеци умряха от водите, понеже се бяха вгорчили.“ (8, 10 и нат.).

Накрая потъмнели дори слънцето и луната, а хората били измъчвани от всевъзможни твари (скакалци, скорпиони и др.), без да им било позволено да умрат. Ужасът нямал край — следват коне с глави на лъвове, чиито усти бълвали огън, пушек и сяра. Макар че отдавна повече от три трети от човечеството били изтребени и всъщност не би трябвало да е останал нито един жив, хората все още не били готови за разкаяние.

Не знам от чий мозък са произлезли тези кошмари или какви видения е изстрадал светият апостол Йоан, знам обаче, че различни елементи от апокалипсиса могат да бъдат прочетени както у древния пророк Енох, така и у младия пророк Даниил (7, 1 и нат.). Все пак църковните отци, редактори на Библията, този път успели да се споразумеят да сведат до повече или по-малко общ знаменател поличбите и появата на небесния съдник. Така Апокалипсисът на Йоан (6, 12–16) разказва сходно на евангелистите Марко и Лука:

„…и стана голям трус, и слънцето стана черно като струнено вретище, и месечината стана като кръв; звездите пък небесни паднаха на земята, както смоковница, разлюляна от силен вятър, хвърля незрелите си смокини; и небето се дръпна и се нави на свитък, и всяка планина и остров се отместиха от местата си; и земните царе, и велможи, и богати, и хилядоначалници, и силни, и всеки роб и свободник се скриха в пещери и планински скали, казвайки на планините и на скалите: паднете върху нас и скрийте ни от лицето на Оногова, Който седи на престола…“ В досегашната човешка история нещата били сравнително скромни, защото всички земни войни засягали само отделни географски региони. Апокалипсисът на Йоан обаче огласява световното унищожение, от което никой няма да избяга, окончателната присъда на онзи, „който седи върху престола над облаците“, а именно Страшния ден или Страшния съд.

Откъде всъщност произхождат тези идеи? Картините на ужасния наказателен съд с последващото избавление за вярващите? Кой е измислил ангелите на отмъщението с техните тръби, кой е измислил изсипването на съдовете с отвратителните мъки? От кой дух или, ако щете, от кое видение е изскочил последният съдник? И изобщо що за добър или „всемилостив“ бог бил онзи, който поетапно изтезавал вярващите и ги избивал, за да се пържат накрая вечно в пъкления огън?

Всъщност безспорно е само, че човешкото въображение измисля не само хубави, но и ужасни неща. Ядосаните хора пращат противниците си в ада и освен това си рисуват този ад във всички бои. Безспорна е освен това и надеждата на страдащия човек за по-хубав свят, в който ще се чувства по-добре. Най-после щели да страдат другите злите и неправедните, богатите, богохулниците и скептиците, докато добрите щели да се наслаждават на рая и да пият нектар.

„Ах, светът е несправедлив,

ти си добре, а аз съм зле.

Ако светът бе малко по-справедлив,

щях да съм по-добре, а ти по-зле.“

Колкото по-тежки са времената, толкова по-пламенни са желанията за златна епоха, в която цари абсолютна справедливост и никой не се облагодетелства от другите. Тъй като нищо не става от нищото, дори и златната епоха, трябвало да има господар, владетел, възроден, спасител, пророк или ако някак си е възможно, някой, който разполагал с власт, за да сложи ред в бъркотията. Това психологически лесно разбираемо желание ни е дарявало с прераждания, месии и пророци през вековете. Ето и някои удивителни примери.