Ерих фон Деникен
Страшният съд е започнал отдавна (40)

Кой ще дойде?

Очакването на завръщането на някакви богове било и си остава неопровержим факт. Спорни остават само въпросите кой всъщност трябвало да се завърне и кога. Християни и евреи чакат месията, мюсюлманите чакат Махди, което е само друго име за месия. Първоначално под думата „месия“ разбирали „миропомазан“. Тя е производна на хебрейското maschiach (на гр. ез. christos) и с нея наричали миропомазания цар. В юдейската религия се очаква потомък от рода на Давид, но дори и неговата субстанция идва от облаците. Съвсем обикновен човек, който по-късно се издига до цар, не може да стане месия, защото още думата „човек“ е съвсем неподходяща, за да бъде обяснен месията. Прочутият професор д-р Хуго Гресман анализира^[92]:

„По-скоро двете понятия се изключват; защото месията се явява като небесно същество. Освен това той се смята за пра-съществуващ“. Съществувал още, когато нямало хора.

Общият знаменател на всички представи за месия са:

— Той разполага с голяма власт.

— Създава нов ред.

— Олицетворява справедливостта.

— Той е вдъхновен, призван, белязан от бога. Според съответната религия месията е:

— Човешки син, заченат от небето (семе, ембрион, карма на небесните). Този човешки син може вече да е бил на земята, бил е „взет на небето“ и се завръща.

— Извънземен, в единствено и множествено число. Богоравни същества, които някога вече са пребивавали на земята.

В християнските представи (евангелия и Апокалипсис), но също и в юдейството (Енох и апокрифите), както и в Корана на мюсюлманите завръщането на месията се свързва със Страшния съд. Някаква сила се появява на небосвода, придружавана от войнства. Парсите нарекли тази сила „всичко преодоляващите“; шумерите говорят за „Ану“, който се завръща от звездата Алдебаран; тибетците разказват за „светците там горе“, който възстановяват тук долу стария ред; маите споменават „тринайсетте богове“, които също се завръщат, „за да подредят (отново) онова, което някога са създали“. С появата на тази сила са свързани загадъчни събития „на небето“. От небосвода пада звезда или „светеща планина“, появяват се „небесни знаци“, луната потъмнява, хората треперят и са на края на психическите си сили. На Земята настъпват невъобразими природни катастрофи. Тя трепери и се тресе, моретата „потичат едно в друго“, изригват вулкани, а от облаците се появява Ultimo iudex, Последният съдник. А над какво точно щял да съди? Над вярващите и неверниците.

Какво е вяра? В какво трябвало да вярват хората? В онова, което били преживели преди хилядолетия техните предшественици и го поверили на книгите си или в онова, което човешкият род в своята самонадеяност е скалъпил от тях? Всички религии от настоящето отнасят месианската идея до своя спасител. Дали ни харесва или не, това е факт. По силата на логиката не може всички религии да са прави. Някои трябва да грешат. А какво ли би било, ако всички грешат? В края на краищата месианската идея е много по-стара от Корана, от Новия завет, по-стара от будизма, както е по-стара и от библейските пророци след потопа. Обещанието за завръщане витаело из мозъците на хората още по време на патриарсите отпреди потопа, през епохата на джайните и „працарете“ на различните народи. Кога е започнало всичко? И пак се питаме: В какво да вярват хората? Кого да очакват? От кого да се страхуват? Кой „се завръща с голяма сила и слава“? С „небесни войнства“ и мощни демонстрации по небосвода? Кои са заинатилите се човешки маси, които въпреки тази демонстрация на сила, която видели със собствените си очи, „все още не вярвали“? Палео-СЕТИ-философията може да предложи отговор, който се съобразява с преданията. Една теория, която разкрива много отделни въпроси и така потвърждава някои текстове. За разлика от религиите тази философия не изисква никаква вяра. Човек може да провери идеите й и да ги отхвърли или да ги провери и да ги одобри. И все пак Палео-СЕТИ-философията има едно предимство пред религиите — тя е рационално обоснована.