Ерих фон Деникен
Страшният съд е започнал отдавна (52)

Джурасик врабчето

Мюнхенският палеонтолог д-р Петер Вайлнхофер изследвал вкаменена праптица, археоптерикс. Птицата е на около сто и петдесет милиона години, дълга четиридесет сантиметра и струва осем милиона марки. Защото от нея има само осем екземпляра, което вдига цената. Между зъбите й д-р Вайлнхофер открил триъгълни парчета кости, които всъщност са типични за съвсем друга форма на живот за месоядния динозавър алозавър. Така д-р Вайлнхофер установил, че всички видове птици, „от врабчето до кондора са произлезли от динозаврите“^[103].

Според сегашното официално мнение птиците са произлезли от влечугите. Не мога да преценя кое становище ще се окаже правилно, но ако птиците произлизат от динозаврите, то във всяко врабче трябва да има наследствен материал от динозаврите. Може би умните генетици ще открият и защо всички видове динозаври е трябвало да изчезнат от земната повърхност. Но защо трябвало? Възможно е огромните праживотни да са представлявали някаква опасност за Земята, може би защото изяждали всичко до корен — растения и животни и така правели невъзможна дочовешката еволюция. Може би някой е предотвратил попадането на идеална планета като Земята (нито много гореща, нито много студена) в лапите на глупави, великански създания, които нямали никакви наченки за разум и направа на сечива. Може би, може би… Генетичните открития могат да се сравнят с историческа книга, дадена на 10-годишно момче. То намира картинки и обяснения, за които нищо не знаело преди, които не биха му дошли на ума. И изведнъж се появяват кристално ясни отговори на въпроси, които никога не са задавани.

Как всъщност е възникнало човешкото съзнание? Преди седемнайсет години д-р Джулиън Джейнс, професор по психология в университета Принстън, САЩ, подхвърли този въпрос, посрещнат от колегите му с поклащане на глава^[104]. Съзнанието ли? Ами получило се е в хода на еволюцията. Наистина ли? По какъв начин сме осъзнали, че съществуваме? Дали бучка от клетки осъзнава съществуванието си? Знае ли съзнанието на рибата за съществуването на събратята си по вид или по-голямата риба изяжда по-малката, без да го осъзнава? Съзнанието няма нищо общо с рефлексите, със страха или махането с опашка, съзнанието не е и сборът от всички процеси на паметта. Също така и опитът не се покрива със съзнанието, както и ученето. Можем да задаваме в електронния мозък колкото щем данни, но той все няма да има съзнание. Джейнс казва^[105]: „Периодите на нашето съзнание са поначало много по-кратки, отколкото предполагаме. Трудно е да го обясним, защото в моментите, които не съзнаваме, сме несъзнателни в най-истинския смисъл на думата. И точно над тези празноти съзнанието ни се простира като мрежа с широки дупки, която само ни дава илюзията за плътност и последователност. He-съзнанието може да се сравни с всички онези предмети в тъмна стая, върху които в момента не пада светлината от джобното ни фенерче.“

Следователно какво е съзнанието? Как е възникнало? Няма отговор на въпроса, както и на онзи за математическите способности. Сред всички животни на глобуса само човекът разполага с математически знания. Възражението, че било логично, защото в края на краищата трябвало да можем да броим, за да уреждаме сметките помежду си или да си разменяме стоки, поставя отговора преди въпроса. Първо трябва да е налице способността и едва после започва броенето. Нали и животните имат крака и хващат с ноктите си и все пак досега на никое куче не му е хрумнало да преброи пръстите на лапите си. А математическите способности са предпоставка за всяка наука. Без математика нищо не може да се изчисли или сравни. Д-р Макс Флинт, който се заел с въпроса, го обяснява с помощта на пример^[106]:

[#107 „Sind Radrenner lebendig?“, in: Der Spiegel, Nr.25, 1993.]

„Без по-висши математически способности не бихме могли да стигнем до никое небесно тяло. В ежедневието човек не си дава сметка, че е невъзможно да се изпрати космически кораб до Марс и обратно без най-голяма математическа прецизност. Същото се отнася и до совалката и всеки изстрелян спътник. Изчисляването на точния ъгъл за завръщането на совалката в земната атмосфера е един от най-ярките примери затова, защото в последна сметка човешкият живот зависи от пресмятането на горния ъгъл. Ако ъгълът на навлизане е твърде остър, и то само с частица от градуса, космическият кораб заедно с екипажа ще изгори. Ако ъгълът е много плосък, то корабът ще се отблъсне от земната обвивка и ще се катапултира в космоса. И отново екипажът ще загине. Всичко това има нещо общо с еволюцията, защото принцип на еволюцията е, че никакви способности не се развиват от само себе си, без някога да са необходими. Няма обаче наложителна причина за това за оцеляването на прачовека да е била необходима математиката. Нали животните от всички видове оцеляват и без математика (обоняние — да, математика — не!).

В космоса обаче оцеляването без математика е невъзможно. А онова, което се отнася до земните астронавти, важи с пълна сила и за извънземните. Ако някога Земята е била посещавана от извънземни, тези посетители е трябвало да владеят математика. Затова гледам на присъщата ни математическа способност като на доказателство за това, че не сме само земни.“

Така трябва да е. Боговете създали човека по свой образ и подобие. И изведнъж, без да сме си задавали въпроси, откриваме отговорите в нашите гени.