Ерих фон Деникен
Страшният съд е започнал отдавна (42)

Тълкуванията през вековете

Пазителите обясниха, че това били сензори и защити на вратите. Централата се оказа огромна и неописуема. По средата върху повдигната естрада имаше кресло, а около него матово проблясващо голямо стъкло. Отгоре видях светещо слънце и навсякъде имаше пазители, които работеха извън кораба. На креслото седеше комендантът, облечен в снежнобели одежди. Хвърлих се на пода пред него, но той се доближи, поздрави ме на глас и каза: „Значи ти си човекът, който ще се погрижи за справедливост там долу?“

Оригиналът на книгата на Енох (14, 8 и по-натт.; 71, 11 и по-нат.), каквато е днес:^[93]

„Пред лицето ми се появи следното явление: виж, облаците ме канеха в лицето, а мъглата ме приканваше; движението на звездите и мълниите ме тикаше и буташе, а ветровете ми даваха криле в лицето и ме издигаха на горе. Носеха ме навътре В небето. Влязох вътре, докато приближих до зид, построен от кристални камъни и заобиколен от огнени езици; и той започна да ме плаши. Влязох сред огнените езици и се доближих до голяма, построена от кристални камъни къща. Стените на онази къща приличаха на излъскан с кристални камъни под, а основата му бе от кристал. Таванът бе като пътят на звездите и мълниите, а сред тях огнени херувими… Виж, имаше друга къща, no-голяма от онази; всички врати стояха отворени пред мен и бе построена от огнени езици. Във всяко отношение, по великолепие, разкош и големина се отличаваше толкова, че не мога да ви дам описание на великолепието и размера й… Погледнах и съзрях висок трон. Видът му бе като обръч; около него имаше нещо, което приличаше на светещото слънце и имаше Вид на херувим… На него седеше голямото величество; дрехата му бе no-блестяща от слънцето и по-бяла от сняг (гл. 71, стих 11 и по-нат.)… Тогава паднах по лице, цялото ми тяло се стопи, а духът ми се преобърна… Той дойде до мен, поздрави ме на глас и ми каза: Ти си синът човешки, който се ражда за справедливост…“

Каква драма, щом от астронавти се получават ангели и херувими, от офицерите — архангели, а от коменданта — Върховния или още по-зле — бога! Какъв хаос, щом от прости електрически разреди се правят огнени езици, а от командния мостик се получава неописуема слава! Разбираемо е, че от комендантското кресло се получава „висок престол“, а от коменданта — голямо величество. Направо е успокоително, че поне в този раздел от текста не е измислен и „добрият бог“. А и не би било уместно, защото в края на краищата „той дойде при мен и ме поздрави с гласа си“. Да си представим някой бог, който поздравява земния си гост дори с ръкостискане, било прекалено много дори и за мозъците на тълкувателите. Така че останало голямото Величество. Все пак е нещо.

Знам аргументите, заради които подобно съпоставяне на текстовете е недопустимо; на това трябвало да се гледа по съвсем друг начин. Не „трябва“ изобщо нищо, най-малко пък в областта на тълкуванията; а що се отнася до смисъла на текстовете, не бива никога да се забравя, че основните твърдения се повтарят в индийските текстове на санскрит. И не само там.

Извънземните посетители по времето на Енох познавали огромните междузвездни разстояния. Те знаели, в края на краищата, че пътуването им към дома и отново обратно до Слънчевата система би погълнало няколко хилядолетия. Как са могли да го обяснят на хората? Биха посочили към звездното небе и биха казали: „Сега заминаваме, но ще се върнем. Запишете го в книгите си, предайте го на потомците си, всички поколения да помнят, че ще се завърнем!“ А когато хората се осведомили кога щели да се завърнат, дали след месеци, години или хилядолетия, извънземните не можели да им кажат. Самите те не знаели: „Ще дойдем отново — някога! Нека винаги да сте подготвени, и се придържайте към повелите, за да не са наложи още веднъж да унищожаваме човешкия вид.“ А когато хората се поинтересували по какво да познаят завръщането им, извънземните посочили Луната и звездите и отговорили:

„За нощното полукълбо ще изглежда сякаш Луната потъмнява, сякаш светещи звезди падат на земята. На хората в дневното полукълбо ще им се стори, че от небето падат златни планини. Хората, които са подготвени и ни чакат, онези, които разбират знаците по небето, ще се радват. Ще танцуват и ще ликуват и ще са прещастливи, защото ще донесем на света нов, по-справедлив ред. Другите обаче, които са извъртели и подправили текстовете, онези, които са заставяли събратята си да им вярват, ще изпаднат в паника. Ще се страхуват от нас и от собствените си привърженици. Ще се изпокрият и ще призоват лъжливите си богове. Но напразно, защото богове няма.“

Естествено, на извънземните им било ясно, че през хилядолетията преданията щели да бъдат видоизменени и постоянно тълкувани превратно. Затова взели мерки и оставили следите си на много места по Земята. Нали и други групи хора също така били записали събитията. Останалото щяло да дойде от само себе си. Някога щяло да дойде времето, когато хората щели да обменят информации в глобален мащаб. И най-късно тогава щели да стигнат до сърцевината на различните предания. Хората щели да започнат да правят съпоставки. Едно и едно прави две.

Така в начина на мислене на Палео-СЕТИ-философията настъпва преобръщане на ценностите, което може да се обоснове по следния начин:

Поначало има два вида хора — вярващи и невярващи. Всяка група е различно възпитана, но в една точка са единни: Ние сме единствената форма на разумен живот във вселената. Как се стига до този мълчалив заговор между двете толкова различни групи на вярващи и атеисти? На вярващите им е било втълпявано, че добрият Господ създал Земята в (символичен) акт от шест дни. След като направил растенията и животните, като венец на всичко сътворил и човека. Ние сме венецът на творението! Алилуя! Атеистите изучавали учението за еволюцията. В продължилия милиони години процес накрая от аминокиселините се образували клетки, прости форми на живот, по-сложни форми и накрая (като връх) се появил Хомо сапиенс. Ние сме върхът на еволюцията. Алилуя!

В двата случая ние сме най-великите. Неповторими и непобедими във вселената. Супертипове като венец на творението или връх на еволюцията. За целта не са нужни извънземни, макар че действието им личи във всички свещени книги.