Ерих фон Деникен
Страшният съд е започнал отдавна (53)

Изкуственият разум

В началото на лятото на 1993 г. в столицата на Горна Австрия Линц се събрала странна компания. Срещнали се неколкостотин компютърни специалисти за Ars Electronika — а това не е обикновен панаир на компютри, каквито се провеждат всяка година. В Линц ставало въпрос за изкуствен живот (на американски Artificial Intelligence, съкратено AI). Там г-жа Улрике Габриел от Франкфуртския институт за нови медии демонстрира соларно задвижвани хлебарки. Направлявани от светлинни сензори изкуствени животинки лазеха по пода, събираха се на групи, подушваха се взаимно или извършваха резки движения назад, когато се натъкваха на някое препятствие. И за какво бе всички това? Електрониката в хлебарките трябваше да събере опит.

С компютърната си програма Tierra (Земя) Том Рей демонстрира как става това. От сто заповеди той композирал електронен щранг, подобен на ДНК, която се удвоява. След двайсет и четири часа възникнало нещо като биотоп на екрана. „Първо щрангът бързо се бе размножил и се бе разпрострял в паметта много бързо. После се бяха появили първите мутанти, също способни да се размножават и да се утвърждават сред предшествениците си.“ Накрая (според репортажа в сп. „Шпигел“) се добавили компютърните паразити, които предавали по-нататък само половината от заповедите. Тези паразити прескочили в предшестващите програми и използвали техния репродуктивен код. Сега електрониката развила огромни защитни реакции, подобни на имунна система, която можела да блокира компютърните вируси, преди да разрушат първоначалната програма. И като в реалния живот популацията на паразитите загинала и играта започнала отначало, този път обогатена от опита с паразитите. Компютърът се бил самоваксинирал.

Опитите показват, че изкуственият живот и изкуственият интелект са възможни — но къде остава съзнанието? То явно е присъщо на онези форми на живот, които имат и чувства. А пък чувствата са свързани с физическото състояние, което се направлява от хормони. Хормоните от своя страна се активират от нашите възприятия, една смесица от сетива и личен опит. Изкуственият разум не познава хормоните. Той може мълниеносно бързо да обменя информации и да прави от тях правилни изводи (да учи), но не може да чувства. Освен, ако му добавим и способно да чувства тяло. И така стигаме до формата на живот изобщо.

Мозъкът на компютъра с неговите чипове е толкова чувствителен към влиянията на околната среда, към дим, влага, температурни колебания, удари, към проникването на чужди предмети или животни (една мравка може да обърка интегралните схеми), че трябва да е защитен чрез някакво тяло, чрез кутията. Не по-различно е при формите на живот. Мозъкът им е разположен в костите на мозъчната обвивка. Чрез подаване на информации и информационния обмен компютърът умножава знанията си като формите на живот. И то през цели хилядолетия.

Доказват го някои данни от историята. Човешкият език възникнал преди приблизително 30 000 години и бил първото средство за комуникация. На около 13 000 години са първите скални рисунки, първата оптическа форма на комуникация. Почти на 5000 години е първата писменост, а преди 3000 години хората изобретили първото дистанционно предаване на информации чрез димни знаци, огън и слънчеви отражения. 500 години изминали, докато било изобретено книгопечатането, а едва през миналия век към горното се добавил и телеграфът. От 100 години съществуват живите картини на филма, а от 30 имаме компютри, достъпни за всеки.

Един многоуважван учен от осемнайсети век познавал около 200 книги и трябвало да прегледа само няколко списания, за да е в течение на новостите в своята област. Днес по света излизат повече от 300 000 вестници и списания, а към тях се добавят безбройните радио- и телевизионни предавания, да не говорим изобщо за ежегодния наплив от специализирани списания, дисертации и книги. Само Конгресната библиотека във Вашингтон притежава 100 милиона документа, а всички останали библиотеки по света добавят още един милиард.

За всеки е ясно, че никой не може да обхване такъв информационен поток. И тъй като не са достатъчни нито продължителността на живота, нито капацитетът на стоте милиарда мозъчни клетки, които всеки от нас носи, запаметяваме човешките знания извън мозъците си. Бъдещите поколения вероятно ще трябва по-малко да учат, но затова пък да знаят как и къде да намерят нужните им информации.

Едва ли е по-различно и при извънземните форми на живот. Или те имат мозъчни клетки като нас (и капацитетът им е ограничен), или са един вид компютризирани роботи, които по всяко време могат да извлекат нужните им информации от още по-голям компютър. Третият вариант се състои в синтеза от двете. Отглежда се органично същество и от самото начало по генетичен път се създава огромен мозъчен капацитет, който обаче се използва само в една нищожно малка част. Защо ли? Натовареният наполовина софтуер на компютъра има свободен капацитет за нови информации. Натовареният само до 20 процента мозък на човека може да бъде „дозареден“ с целенасочени знания. Ако боговете го пожелаят.

Те, изглежда, го искат и така стигам до сърцевината на въпроса. В последната си книга^[108] поставих на обсъждане някои случаи на НЛО и засегнах бегло темата „отвличания“. Волю-неволю ще повторя за какво става дума.