Ерих фон Деникен
Страшният съд е започнал отдавна (36)

В будизма основната идея за избавлението е съвсем сходна с тази на джайнизма. Само че учението на джайните било отпреди Буда (560–480 г. пр. Хр.). На староиндийски „Буда“ означава „Пробудения“, „Просветления“. Гражданското име на Буда било „Сидхарта“. Произлизал от благородно семейство и израснал в княжеския палат на баща си в предпланините на непалските Хималаи в разточителен разкош. На възраст от двайсет и девет години му омръзнало безполезното съществувание. Напуснал родното си място, в продължение на седем години се упражнявал в изкуството на медитацията и търсел пътя към просветлението.

Но по времето на Буда отдавна съществували боговете от легендите и митовете. След просветлението си той самият се почувствал като превъплъщение на небесно същество. Например проповядвал на последователите си четирите истини, онзи път, по който всеки можел да стане Буда, или просветлен. Буда смятал съществуването на бъдещи Буди за естествено. В прощалните си речи в Махапаринибана-Сутатой говори за бъдещите Буди. Един от тях, предсказал Буда на привържениците си, щял да се появи по времето, когато Индия щяла да е пренаселена с хора. Селата и градовете щели да са претъпкани като кокошарници. В цяла Индия щяло да има осемдесет и четири хиляди градове. В град Кетумати (днешен Бенарес) щял да живее цар на име Санкха, който щял да владее целия свят, и то без насилие, а единствено чрез справедливост. Но през владичеството му щял да се роди достойният Метейя (наричан и „Маитрея“), феноменален във всяко отношение единствен по рода си „водач и познавач на колите“, учител на боговете и хората, а именно съвършеният Буда.

Предсказанието на Буда за свръх-Буда прилича на учението джайна за завръщането на тиртхамкарите. И будизмът познава различните епохи, които се сравняват с въртящо се колело. Само дето епохите в будизма са неизмеримо дълги. Това е представено пластично в записка от Ангутара-Никая (IV, 156)^[76].

„Четири неизмерими световни периоди има, вие, монаси: кои четири?

Колко продължава световната гибел, това, монаси, трудно може да се пресметне, сякаш еди-колко си години или еди-колко по сто години, или еди-колко хилядолетия или еди-колко си стотици хиляди години. Това, о, монаси, може трудно да се изчисли…

Колко дълго трае хаосът, това, о, монаси, е трудно да се пресметне…

Колко дълго трае съществуването на света, това, о, монаси, трудно може да се изчисли…

Колко ще просъществува нововъзникналият свят, това, о, монаси,

е трудно да се изчисли…

Тези четири неизмерими световни периоди съществуват, о, монаси.“

Идеята за четирите (у джайнистите — шест) епохи броди и из шумерско-вавилонската митология. Дори се случва, отдалечени една от друга култури да назовават същите числа. Подобни съвпадения направили впечатление на религиозния историк професор д-р Алфред Йеремиас още преди шейсет и пет години. Ето един пример^[77]:

Според вавилонските записки, но и според онези на жреца на Баал Беросос, древните царе (небесните владетели) управлявали хилядолетия. При това числата за боговете Ану, Енлил, Еа, Син и Самас съответстват на числата за съответните юги (епохи) в Индия:

Ану = 4320 Кали-юга = 432 000

Енлил = 3600 Кали-юга = 360 000

Еа — 2880 Дева-юга 288 000

Син = 2160 Трета-юга = 216 000

Самас = 440 Двапара-юга = 144 000

Адад = 432 Маха-юга = 4 320 000

Появата два пъти на Кали-юга си има причини. Защото Кали-юга „без зазоряване“ наброява по-малко години от онази „със зазоряване“. И не става дума за нулите, а за съвпадането на цифрите, което сочи общото праядро на преданията. Числото 4 320 000 на Маха-юга („велика епоха“) е идентично с онова на третия працар преди потопа Ен-ме-ен-лу-ан-на. Той царувал 12 cap, a това са 43 200 години. Или числото 288 000 на Дева-юга отговаря на числото на шестия працар с прекрасното име Ен-сиб-ци-ан-на който достигнал до 8 cap или 28 800 години. В Гърция срещаме най-старото литературно свидетелство за световните епохи у поета Хераклит, който назовава числото 10 800 000 години. Същата стойност съответства на втория период на шумерските працаре, а именно 30 cap или 108 000 години.

Играта с числата наистина няма пряка връзка със завръщането на някакъв спасител, но все пак доказва общото, което е в основата на всичко. Явно в мрачната праистория трябва да е имало единно праучение, иначе сродството на идеи и числа не може да се обясни. Този общ произход може да е много назад в миналото, ако не беше така, щеше да е известен на историческата литература.

„Ану“ на шумерски означава „небето“. Същевременно обаче Ану е божествена личност, защото седи върху трона си в „третата сфера на небето“. Във вавилонската легенда за потопа от водите избягали дори боговете и се скрили на рампата пред небесния дворец на Ану. В легендата за Етана, в която се описва първият полет на човек над Земята, Ану е цар на всички богове. Короната му била звездата Алдебаран, най-светлата звезда в съзвездието Телец. Хората се страхували от него, защото Ану периодически се спускал към Земята, за да наказва хората.