Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Der jüngste Tag hat längst begonnen (Die Messiaserwartung und die Außerirdischen), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4,2 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
nqgolova (2008)

Издание:

Издателство „Литера Прима“, 2005

Преводач: Ани Здравкова

Редактор: Марин Найденов

История

  1. — Добавяне

Какви неопровержими доказателства са могли фактически да оставят извънземните?

Някакви скулптури по скали и планини? Не, през хилядолетията всичко би се разрушило.

Може би е трябвало да издигнат строежи, например пирамиди? Не, виж по-горе. Защото, ако строежите не бъдат разрушени от бактерии, въздействие на околната природа, термити или властолюбиви хора, щяха да го направят земетресения, наводнения, изригвания на вулкани и други природни явления.

Но са могли да оставят неразрушими писания. Чудесно, но къде? В кой строеж, на коя планина? Виж по-горе.

Защо строеж? Може и без него. Извънземните са могли да оставят метали и изкуствени вещества в някои храмове или владетелски дворове, които да оцелеят във времето. Действително съществуват подобни останки, само че съответната религия не позволява научното им изследване[96]. А от кой неразрушим метал са могли да изработят други следи? От сребро, злато, платина? Все сплави, които могат да бъдат разтопени. А от стомана? Висококачествена свръхстомана? А къде останаха дебелите танкови брони от Първата световна война? Ръждясаха! А къде са останките от хилядите и хиляди свалени самолети от Втората световна война? Нали беше съвсем скоро! А малкото, оцеляло в музеите, няма да може да се види след хиляда години.

Ho „пазителите на небето“ все пак оставили отпадъци. Те трябва да могат да се открият — или? Абсурдно е след толкова дълго време да се търсят изхвърлени предмети. Природата ги е разложила. А по-ценните си неща, онези, които не се разяждат от ръжда или бактерии, извънземните любезно си прибрали.

Но все пак трябва да има някакъв път за транспортиране на послания от миналото към бъдещето. Така смятам и аз. За целта — няма друг избор — трябва да се изпълнят две условия:

1. Посланието не бива да подлежи на разрушаване.

2. Посланието не бива никога да попада в ръцете на погрешно поколение.

Кое е погрешното поколение? Всички онези, които не могат смислено да обработят информацията на извънземните. Те биха разрушили посланието, без да го разшифроват. Ако посланието се състои от висша математика, то може да бъде разчетено само от математически много напреднало общество. Ако е от микрофилми, за разкодирането му ще е нужно само общество, което може да чете микрофилми. Ако е на компютърен език, ще го разбере само общество с по-висока компютърна грамотност. Ако посланието се намира на стерилната Луна, на (почти) стерилния Марс или, ако щете, в спътник, който обикаля около Земята, то може да бъде прието само от общество, което практикува астронавтика. А ако посланието е в генетичната област, до него ще стигне онова общество, което е в състояние да разшифрова ДНК без остатък.

Но за да стигне съответното общество изобщо до идеята да търси послание, трябва да се оставят следи, улики. Защото онова, което не знаем, не ни интересува. Ако никой не стигне до мисълта, че извънземните може да са повлияли на младото човечество, никой няма да тръгне да търси доказателства за това. Толкова просто е всичко.

Бележки

[96] Виж бележка 10.