Тери Пратчет, Нийл Геймън
Добри поличби (1) (Правите и акуратни предсказания на Агнес Нътър, вещица)

В началото

Беше хубав ден.

Всичките бяха хубави. Бяха минали доста повечко от седем, а дъждът още не беше измислен. Но облаците, които се събираха на изток от Рая, подсказваха, че приижда първата буря с гръмотевици и че ще е голяма.

Ангелът на Източната порта заслони главата си с криле от първите капки.

— Извинявай — рече той учтиво. — Какво ми казваше?

— Казах, че тупна като оловен балон — отвърна змията.

— О! Да — рече ангелът, който се казваше Азирафел.

— Честно да си призная, според мен малко прекали с реакцията — продължи змията. — Искам да кажа, първо престъпление и тъй нататък. Не виждам какво му е толкова лошото да различаваш доброто от злото.

— Трябва да е лошо — заключи Азирафел с леко загрижения тон на някой, който също не вижда и това го тревожи. — Иначе ти нямаше да си замесен.

— Те просто ми казаха: иди там и свърши някоя пакост — рече змията, чието име беше Кроли^[1], макар напоследък да си мислеше да го сменя. Беше решил, че Кроли — това не е той!

— Да, обаче ти си демон. Не съм убеден, че изобщо е възможно ти да вършиш добро — заяви Азирафел. — То си е от, такова де, от първичната ти природа. Нищо лично, нали разбираш.

— Но трябва да признаеш, че си беше малко нагласено — продължи Кроли. — Тъй де, да посочиш дървото и да кажеш „не пипай“ с големи букви. Не е много изискано, нали? Искам да кажа, защо не го забучат на върха на някоя висока планина, далече-далече? Да се чудиш какво ли точно крои.

— Всъщност по-добре да не се замисляме — рече Азирафел. — Не можеш да гадаеш за неизразимо великото — винаги съм го казвал. Има Правилно, има и Грешно. Ако вършиш Грешното, когато ти казват да вършиш Правилното, заслужаваш наказание. Ъ-ъ.

Седяха така в неловко мълчание и гледаха как дъждовните капки шибат първите цветя.

Най-накрая Кроли се обади:

— Ти нямаше ли огнен меч?

— Ъ-ъ — отвърна ангелът. По лицето му премина виновно изражение, после се върна и си устрои бивак.

— Имаше, нали? — продължи Кроли. — Ама как пламтеше, страшна работа!

— Ъ-ъ, такова…

— Много впечатляващо изглеждаше, мисля.

— Да, ама такова…

— Изгубил си го, а?

— О, не! Не точно го загубих, по-скоро…

— Е?

Азирафел изглеждаше ужасно нещастен.

— Ако искаш да знаеш — рече той малко троснато, — подарих го.

Кроли се облещи насреща му.

— Е, нямаше как — рече ангелът и започна разсеяно да си потрива ръцете. — Горкичките, като ги гледах, умираха от студ, пък и тя вече е трудна, и с тия свирепи зверове, дето бродят там навън, и тая буря, дето приижда… Та си помислих: какво толкова лошо има? И просто им рекох: вижте, ако се върнете, голяма гюрултия ще се вдигне, но току-виж този меч ви потрябвал, та ето ви го, няма нужда да ми благодарите, просто направете на всички една голяма услуга и се постарайте по залез-слънце да ви няма.

Той се усмихна притеснено на Кроли.

— Това беше най-доброто решение, нали?

— Не съм сигурен дали изобщо е възможно ти да свършиш нещо лошо — отвърна ехидно Кроли. Азирафел не обърна внимание на тона му.

— О, надявам се — рече той. — Наистина се надявам. Цял следобед се притеснявам за това. Загледаха се в дъжда.

— Смешна работа — обади се Кроли. — И аз все се чудя дали не е било редно да я свърша точно тая с ябълката. Един демон може да си навлече сериозни неприятности, ако върши онова, което е редно. — Той сръчка ангела. — Ама че майтап ще е, ако и двамата сме се объркали, а? Ама че смехория ще е, ако аз съм свършил доброто, а пък ти — лошото, а?

— Не е смешно, да ти кажа — рече Азирафел. Кроли се загледа в дъжда.

— Не — рече той сериозно. — Като че не е.

Лилаво-черни завеси рухнаха над Рая. Сред хълмовете ревна гръм. Животните, прясно-прясно сдобили се с имена, се изпокриха от бурята.

Далеч сред мократа гора нещо ярко припламна сред дърветата.

Задаваше се бурна, тъмна нощ.