Ерих фон Деникен
Страшният съд е започнал отдавна (17)

Селекциониране, но правилно!

Решетото на подбора ми пропуска всичко, което е напълно неразбираемо в днешно време. Което не изключва, че след двайсет години може да бъде анализирано под нова лупа. И който твърди, че подобен подход бил „ненаучен“ и че така не се прави, бих отпратил към юдейските учени, които преди векове и хилядолетия били изправени пред съвсем същия проблем. И те не знаели какво точно означавали древните текстове и така всяка дума и всяко изречение били обръщани и превъртани по десет пъти, тълкували ги отново, а следващото поколение ги формулирало отново. Писмени доказателства за това ни предлагат многото книги Мидраш. Известните под това наименование литературни произведения съдържат писмените изследвания на най-изтъкнатите мъдреци през вековете. „Мидраш“ е произведение на „тълкуването“, на търсенето на смисъла. Не очаквам от читателите си да си купят „Мидрашим“, затова ще го демонстрирам с няколко примера. Следващият цитат е от „Мидрашим Берешит Рабба“, който се състои от цели сто глави^[30]:

„Бог каза: Нека да направим човека. С кого се е съветвал Бог? Според равина Йошуа в името на равина Леви: С делото на небето и на Земята. Също като цар, който има двама съветници и нищо не прави без тяхното одобрение. Според равина Самуел бар Нахман Бог се съветвал с делото на всеки отделен ден. Като цар, който имал съдебен съвет и нищо не правел без негово знание. Според равина Ами Бог се съветвал със сърцето си. Като цар, който поръчал на майстор-строител да му направи палат; когато видял папата, не го харесал; тогава на кого да се ядосва? Явно на майстора. Също така и Бог се ядосвал на сърцето си.“

Въпрос на виждане, възникнал от доброто желание да се направят приемливи загадките от преданията. До ден днешен човекът не е разбрал тези загадки. Така в „Мидрашим“ се обсъжда и оценява изречение по изречение от светите писания. Вярващите учени били въодушевени от тези текстове, те трябвало да имат някакъв смисъл — така че търсели и разтягали, сравнявали и изпускали. За по-добро разбиране ето още един пример от „Мидраш Шемот Рабба“, който се състои от петдесет и две глави и третира текста на книга Изход^[31]:

„Тогава Бог каза на Мойсей. Според равина Мамал Бог му казал: Искаш да научиш името ми, наричат ме по делата ми, понякога се казва Бог всемогъщия, понякога Саваот, понякога Елоим, когато водя война срещу осквернителите, се казвам Саваот, когато налагам наказания за греховете на хората, се казвам всемогъщия Бог, а когато се смилявам над света, се казвам Йехова, защото това име не изразява нищо друго освен качеството на милостта…“

И така продължава страници наред. Нови имена, нови тълкувания. А всичко заедно доказва само факта, че още изтъкнатите юдейски учени вече не разбирали първоначалния текст.

Така че как да правя подбор? Какъв подход да приема? Как да филтрирам написаното от учените в миналото и настоящето, кои пасажи някога и някъде са били оригинали и кои не?

Когато пишат за живота на Авраам^[32], че при раждането му от небето слезли ангели, баща му бил идолопоклонник, а Авраам го върнал тъпкано на вавилонския цар Нимрод мога да приема, че това са набожните желания на по-късните редактори. Просто са се постарали да изградят образа на праотеца Авраам и да му припишат съответния произход. Ако обаче Авраам (или който и да е бил в оригиналния текст, името е без значение) започне да говори в първо лице, ако разказва преживяване, което му се е случило (или на праавтора), наострям уши. Тези текстове за мен са от по-първо качество, още повече, ако става дума за удивителен епизод от космоса, което никой по-късен редактор не би могъл да измисли. Защо не ли? Защото му липсвали знания за подробностите.

В текста, който богословите наричат „Апокалипсис на Авраам“, първоначалният автор Хикс описва как на земята слезли „две небесни същества“^[33]. Двамата небесни понесли Авраам (ще останем при това име) нагоре, защото Върховният искал да говори с него. Авраам уточнява, че двамата не били хора („нечовешки дъх“) и че много се страхувал. Авраам свидетелства, че двамата небесни имали бляскави тела „като сапфир“. Накрая се вдигнал пушек, после огън и „после се издигнахме на горе, сякаш с много ветрове“. Авраам видял „във въздуха, на височината, на която се изкачихме, мощна светлина, която не може да се опише“ и накрая високи фигури, които си подвиквали думи, „които не разбирам“. А за онези, които все още не са го схванали, Авраам категорично и недвусмислено заявява къде се намирал:

„Аз обаче исках да падна долу на Земята; високото място, на което стояхме, ту стоеше изправено, ту се завърташе надолу.“

Тук някой от древността ни разказва в първо лице, че си пожелавал „да падне долу на Земята“, следователно, ако все още имаме малко разум в главата, трябва да се е намирал извън Земята. И за какво му е било на някой късен редактор да измисля текста? Защото никой не е можел да знае, че огромните космически кораби — а така ще бъде и при бъдещите космически станции — винаги се въртят около собствената си ос. Защото само при центробежната сила, която възниква от въртенето около себе си, действа изкуствена гравитация. А какво узнаваме от „Апокалипсиса на Авраам“? „…високото място, на което стояхме, ту се изправяше, ту се завърташе на долу…“ И всичко било случайност? Защо преди полета си Авраам настоява, че двамата Небесни имали „нечовешки дъх“? Костюмите им блестели „също като сапфир“? — Не, приятели от противната страна! От днешна гледна точка подобни текстове са съвсем ясни. Няма какво повече да се тълкува и да се увърта и нищо вече не може да спре просвещението. Текстовете са налице и времето е назряло. Съвременният човек се насити да слуша религиозно оцветени приказки, докато новото разглеждане на древните предания с един удар осветлява спорните текстове.

Преди да започна напълно нова глава, искам още веднъж да запаля един стар огън, който в течение на годините постоянно се разгаряше. В почти никоя от предишните си книги не съм пропускал пророка Енох, а в „Доказателства“^[34] дори се заех подробно с него. Сега няма да е така. Но искам да забия в земята няколко стълба, които не могат да бъдат заобиколени от съвременните тълкувания на Библията. Може, от една страна, да ме упрекнат, че в подбора си използвам онези текстове, които са ми от полза, докато, от друга страна, противниковата страна доста странно мълчи за Енох.