Ерих фон Деникен
Страшният съд е започнал отдавна (51)

Не от този свят

Какви въпроси обаче ще трябва да си задават генетиците, когато на „въжената стълба“ увисват все повече генетични послания, чийто произход в никакъв случай не е от нашите прадеди? Защото за това има сравнителен материал, в края на краищата предшествениците ни са още живи: горилите, шимпанзетата, орангутани и други маймунски видове. Какво ще правим, ако един ден се установи точно кой генен отрязък отговаря за човешкия център на говора — и ако тогава с помощта на сравнителния материал може да се удостовери, че съответните генни отрязъци са възникнали внезапно? Че не са се развили по последователен, еволюционен път? Сякаш за един ден са били вградени в „стълбата“?

Като сравнителен материал разполагаме не само с живите маймунски видове, а също и с мумии от всички краища на света. Как ще се държим, ако разчитането покаже човешки ДНК послания, каквито човекът и всички видове прачовеци никога не са развивали, защото не се нуждаят от тях? Как ли ще запелтечим, ако се появят генни отрязъци, които не могат да са земни, защото не пасват към никоя земна форма на живот? Как ще реагираме, когато генетиците категорично и понятно за всеки специалист установят, че най-древните фараони на Египет, онези с несъразмерно големите черепи, които твърдели за себе си, че били „синове на боговете“, съдържат генетичен материал, чийто произход не може да е земен? Материал, който не показва никакви междинни стъпала по смисъла на еволюцията? И какво ли ще задърдорим, ако същият генетичен материал се локализира у далечните владетели от епохата преди инките, „синовете на слънцето“? Намираме се на конвейра на разкритията и вече не можем да слезем от него. Още преди края ще има голям Big Bang (взрив): знанието за очовечаването на човека, Страшния съд на узнаването.

Но онова, което е възможно за човешкия геном, е възможно и за животните. От няколко години много се говори за динозаврите. При това повечето хора дори не знаят какво означава „динозавър“. Било през 1841 г., когато английският зоолог Ричард Оуен отново намерил загадъчни костни находки, които приличали на влечуги. Оуен взел гръцките думички deinos (=страшен) и sauros (=гущер). Така динозавърът получил името си. От филма „Джурасик парк“ нататък чуваме и четем все нови и нови „доказателства“ как и защо измрели динозаврите. Една безкрайна история.

Преди около двеста милиона години съществували най-различни видове динозаври. В Египет живяло дългото дванайсет метра, месоядно чудовище спинозавър, съществувал и кентрурозавърът с бодли и броня. Имало и плезиозавър с малък череп и опашни плавници, който се движел във водата, или трийсет метра дългият и дванайсет метра висок брахиозавър. Съществували около сто вида, включително и летящи. Докато внезапно, като гръм от ясно небе, преди около шейсет и четири милиона години, измрели всички видове динозаври. И то по всички континенти, сякаш избухнала епидемия, която била заразна само за тях. За голямото измиране на динозаврите възникват нови и нови теории^[102]; последната гласи, че причината била сблъсък с метеорит. Възможно е — но защо са загинали само динозаврите, а не и други праживотински видове?

Във филма „Джурасик парк“ изваждат съдържанието на стомаха на комар, затворен от милиони години в парче кехлибар. Тъй като малко преди смъртта си комарът ужилил динозавър, в стомаха му намират и частици наследствен материал от динозавъра. По някакъв начин (абракадабра!) от него получават отново живи екземпляри. Този метод може да действа във фантазията и дори в теорията, но за целта като изходен материал е нужно много повече от няколко парченца от стомаха на комара. За един динозавър биха били необходими около петдесет хиляди гени на всеки хиляда градивни елемента. А толкова няма никъде на разположение, освен ако не ги открият у някое птиче.