Ерих фон Деникен
Страшният съд е започнал отдавна (35)

Кармата е вечна

Изтъркана истина е, че всеки вид материя (все едно дали маса или парче кост) може да се умали до атомно ниво. Атомът от своя страна има субатомни частици, така да се каже, подразделения. Към тях се числи и електронът, който трепти в един невъобразимо бърз ритъм от 10 на 23 степен в секунда. За привържениците на джайнизма материята на електрона би била „дребно-дребно“. Тя е неуловима и наред с това безсмъртна. Атомите могат да влизат във всевъзможни съединения, а електронът винаги участва. Той действа като „дух в материята“^[73], подобно на магнитно поле или радиовълна, която прониква през определени вещества. Мислите влияят върху делата на всяка форма на живот. „Веществото на света е веществото на духа“, писал английският астроном и физик Артър Едингтън (1882–1944 г). А Нобеловият лауреат Макс Планк (1858–1947 г.) го е формулирал така: „Няма материя сама по себе си! Всяка материя възниква и съществува само чрез силата, която кара да трептят атомните частици.“

Нашето съществуване е последица от някое предишно дело. В края на краищата трябва да е имало предхождащ ни живот, от който сме били заченати. (И ако в бъдеще сме в състояние изкуствено да създаваме живот, това фактически нищо не променя.) От горното резултира, че всяко съществувание е само брънка от дълга верига съществувания, които някога са били или ще бъдат. Тъй като нашите мисли направляват делата, делата от своя страна оставят следи в духа в нас. За сравнение можем да разглеждаме магнитното поле като дух, но той въздейства върху материята. Джайнистите гледат на онова, което общо наричаме „душа“, като „дребно-дребно-веществена“ част от материалното тяло. Тази част е точно толкова недокосната от тялото, както електронът от атомното ядро. Електронът наистина винаги спада към атома, но двете никога не се сблъскват. Атомът може да променя положението си, да се свързва в огромни верижни молекули и електроните винаги са в него. Странното е, че това не са едни и същи електрони, защото когато например се подаде енергия във вид на топлина, електронът прескача от атом на атом. В същата билионна част от секундата, в която електронът скача в нов атом, опразненото от него място се заема от друг електрон. Това е едно вечно, безсмъртно „дребно-дребно“, трептене извън материалния атом.

Точно така джайнизмът разглежда кармата, нейната душа. Все едно къде отива тялото, дали накрая го изгарят, или го разяждат червеите, кармата остава безсмъртна. А тази карма съдържа всичките информации на формата на живот, към която спада. Защото докато е жив, човекът мисли и чувства. Това мислене и чувстване се пренася върху „дребно-дребното“ на кармата като гравюра. Ако кармата се превърне в ново тяло, тя вече съдържа информациите от предишния живот, до вечността. Но тъй като в края на краищата предназначението на живота се състои в това да се постигне състоянието на абсолютно щастие — да се съедини с Брахаман, — кармата ще ни води през безброй прераждания, за да постигнем тази цел.

Горните идеи не са никак отдалечени от нашата философия, както и от разкритията на нашата физика. Би трябвало да се учудваме само, че подобни комплексни теории са били преподавани още преди хилядолетия, а всички преподаватели идвали от космоса. Също и при джайните. Началото на последната епоха на джайните (която протича в наше време) било дадено около 600 г. пр. Хр. от последния от 24-те тиртхамкари който се казвал „Махавира“. А кой бил той? Царски син, чиито ембрион бил присаден от небесните същества в утробата на младата царица^[74] Всички тези небесни учители от миналото щели да се върнат, преродени в нови тела. У джайните има дори много древни рисунки които изобразяват двайсет и четвъртия тиртхамкара, пророка Махавира. Над процесията в негова чест във въздуха се носят цели пет небесни кораба.

Между очакванията за завръщане на джайните и онези на християните мюсюлманите и евреите има решаваща разлика. Последните очакват месията или върховния съдник. След него за вярващите ще се възцари небесното щастие, а за неверниците — вечният ад. Не е така при джайнистите. Те не очакват един-единствен месия или спасител, а няколко. Тези пророци, наричани „тиртхамкари“, се завръщат постоянно с всяка световна епоха. След появата им, така да се каже, се приключва; не настъпва радост, лакомства или вечният ад, а започва нова обиколка в играта на вселената. Тиртхамкарите са по-малко спасители и много повече помощници. Затова те се раждат като хора (спомнете си за човешкия син в предсказанията на Енох), субстанцията им обаче кармичното им знание произхожда от вселената. Не земни, а извънземни сили присаждат семето или ембриона в женската матка. Бих посочил съвсем между другото, че тази идея е съществувала векове, ако не и хилядолетия преди раждането на Христос и затова никои не може да си помисли, че джайнистите са взаимствали идеята за непорочното зачатие от християнството. По-скоро обратното!

При подобни учители от вселената, каквито били тиртхамкарите, може да се предполага наличието на астрономически и астрофизически знания. Следователно джайните познавали астрономически данни, които ни се струват доста непонятни. Учението им гласи, че измеренията на вселената могат да бъдат измервани. За мерна единица служи раию, което е разстоянието, което бог прелита за шест месеца, ако за миг изминава 2 057 152 джойани.

Земята е заобиколена от три слоя, които се обозначават различно по отношение на плътността им: плътен като вода, плътен като вятър и плътен като слаб вятър. Над тях се намира абсолютно празно пространство. Не по-различни са нашите съвременни разкрития: атмосфера тропосфера с азот и кислород; стратосфера с озонов слой. Над тях е междупланетното пространство. Докато при нас бавно се налага възгледът, че във вселената трябва да има други форми на живот освен нас, за джайните това знание е отдавна известно: Цялата вселена е пълна с форми на живот. Те са разпределени неравномерно по звездното небе. Интересното е, че по всички планети имало растения и основните живи същества, но само на определени планети имало „същества с произволни движения“^[75].

Религиозните философи на джайнизма описват дори различните качества, притежавани от обитателите на различни светове. Дори божественото небе имало свое име — „каппас“. Там имало приказно красиви дворци, подвижни образувания, които често имали размерите на цели градове. Небесните градове били подредени като на етажи един над друг, и то така, че от центъра на всеки етаж виманите (небесните коли) можели да излитат във всички посоки. Когато изтече една епоха и се раждат нови тиртхамкари, в главния дворец на боговете зазвънявала камбана. Тази камбана довеждала до това, че във всички останали З 199 999 дворци започвали да звънят камбани. Тогава боговете се събирали, отчасти от любов към тиртхамкарите, отчасти от любопитство. И в подвижен летящ дворец посещавали нашата Слънчева система. А на Земята започвала новата епоха.