Ерих фон Деникен
Страшният съд е започнал отдавна (50)

Машини за стъкления човек

Още в края на февруари 1987 г. научното списание „Нейчър“ съобщи, че японски генетици са разработили суперсеквенцер, т.е. апаратура, която е в състояние всеки ден да разчита един милион букви от ДНК. Оттогава времето не е спряло. Проектът Човешки геном се движи на пълни обороти. Щом държавата не отпуска достатъчно пари за изследвания, защото идеологията й не позволява правилна преценка, действа индустрията. Само в САЩ има близо хиляда и триста частни и полудържавни фирми, занимаващи се с генетика. На няколко километра от Вашингтон гениите роботи (суперсеквенцери) работят денонощно. Там, в предградието Гейтърсбърг, зад малка градинка се намира фирмата Institute for Genomic Research, съкратено TIGR. В блестящото от чистота хале има цели трийсет от секвенц-машините. Директорът, д-р Крейг Вентър, показва далновидност — дал е на гениите си роботи митологични имена като „Херкулес“, „Тор“, „Юпитер“ или „Бакхус“. Древните богове отново са активни. „Ежедневно роботите на TIGR разшифроват части от поредици от около 600 гени и се запаметяват около 500 000 молекули на основи“^[100]. След общо десет години целият човешки геном ще стане достъпен за всеки генетик. Тогава стъкленият, прозрачният човек ще стане реалност.

При това фирмата TIGR е само малка част от целия проект Човешки геном. Няколко университета по земното кълбо са впрегнати в отделни области на генетичното разшифроване. Същото важи и за изследователските лаборатории на големите фармацевтични фирми.

В страните, в които назадничавата политика пречи на разумните генни изследвания, мултиконцерните отдавна са възложили изследванията на дъщерните си фирми. Те са отлично снабдени с апаратура, финансиране и персонал и не ги е грижа за примитивните деятели на родния фронт (във Франция фирмата „Генетон“ в Париж, в Япония центърът „Сагами“ извън Токио). В сектора на гениите изследвания важи старата мъдрост от областта на военните технологии: „Ако ние не го направим, ще го направят другите, а това е още по-лошо“^[101].

А какво правят? Човекът притежава около 110 000 гени, които се разпределят върху кръгло 3 милиарда отрязъци („части от лего“) на ДНК. От тях до излизането на книгата ще са прихванати около 10 000 гени. Т.е. ще се знае за какво отговарят. Може би количеството е малко в сравнение с общия брой, но първо работят все повече свръхсеквенцери, а компютрите запаметяват и сравняват техните „генни части“, и второ, подборът става по-лесен, колкото повече гени са познати. Тогава ще се знае със сигурност за какво не могат да служат.

Как да си представи това разшифроване лаикът? Гените са нищожно малки отрязъци от двойната спирала на ДНК (двойна спирала = един вид спираловидно извита въжена стълба). Можем да си представим двойната спирала и като цип, чиито зъбци се състоят от вериги нуклеинови киселини (РНК = рибонуклеинова киселина). Всяка клетка на човешкото тяло съдържа щранг ДНК. А въжената стълба има напречни стъпала, каквито има и в ДНК, и то в четири различни вида или основни химически основи. Наричат се аденин, гуанин, цитозин и тимин. Заедно с основата на фосфорна киселина и захар няколко „напречни стъпала“ от стълбата образуват секвенции (поредици) от нуклеотиди. Това са един вид буквите на генетичния код. „Напречните стъпала“ обаче не са залепени безредно на „въжето“, защото съдържащото азот основно вещество аденин се стреми да се свърже с тимина, а гуанинът се чувства „магнетично“ привлечен от цитозина. Сега да си представим четирите основи в четири различни цвята и да разтеглим цялата „въжена стълба“ на дължина от сто метра. В този модел ДНК ще е въжената стълба, а цветовете ще са буквите на генетичния код.

Какво става с тях? В клетката ДНК разтваря своя „цип“, малко по малко, „стъпало по стъпало“ и започва да се удвоява. Нуклеотид по нуклеотид се наместват, така да се каже, към съответната основа. Основите не са нищо друго освен химически съединения, които се намират още в клетката. Приемаме ги с храната, нашите органи ги разлагат и преработват в градивни елементи. Така пораства нов ДНК отрязък, който е абсолютно идентичен със стария. Сега клетката се дели, а новата клетка пък дели своя ДНК отрязък и се удвоява. Така нараства бучка от клетки и накрая тялото — и във всяка клетка се съдържа цялата програма за цялото тяло. Човек притежава около 50 билиона клетки и също толкова пъти носи в себе си програмата си.

Всяка „буква“ от генетичния код кара да расте нещо друго в човешкото тяло. Например цветният отрязък червено-синьо-жълто може да отговаря за растежа на косата, отрязъкът жълто-червено-синьо за цвета на косата, зелено-синьо-зелено — за растежа на ноктите или зелено-червено-жълто — за кафявите очи. Да приемем, че в модела на дългата сто метра въжена стълба на 14,6 метра е цветната комбинация зелено-синьо-червено и тя отговаря за здрави чернодробни клетки. Поради мутация (изменение) отрязъкът внезапно се променя и произвежда само зелено-зелено-зелено. Това води до рак на черния дроб. Какво може да се направи? Изрязва се погрешната комбинация „зелено-зелено-зелено“ и се замества с първоначалната комбинация „зелено-синьо-червено“. Клетката вече ще подава вярното генетично послание и черният дроб ще расте отново нормално. За да стане това обаче, генетикът първо трябва да знае коя цветова комбинация за какво отговаря. Тъкмо това разшифроване извършват свръхсеквенцерите. А за какво изобщо ни трябва да познаваме гените? Не се ли намесваме в божиите дела? Не сме ли такива, каквито сме?

Поради въздействието на околната среда, облъчвания, химикали, които проникват в клетките поради погрешното хранене, в генетичните процеси възникват дефекти. Изведнъж нараства раков тумор, който може да нападне всички клетки. Подобни дефекти се предават и на следващото поколение. Ако искаме както да излекуваме болното лице, така и да предотвратим предаването на дефектния ген по-натататък, трябва съвсем ясно да знаем кой отрязък от „въжената стълба“ предизвиква растежа на погрешни „стъпала“. И тогава може да се поправя което и вече ежедневно се прави. Днес по генетичен начин се произвеждат хормони, има генетичен инсулин, генетично създадени ензими, протеини (белтъчини) и най-различни генетични микроби, които например неутрализират разлят суров петрол или разкъсват вредните бактерии. На генетична основа вече се произвеждат най-различни медицински вещества — например противовъзпалителни средства, витамини, антидепресивни и поддържащи средства. Индустрията за хранителни и перилни препарати отдавна си служи с генетични ензими, без потребителят дори да го подозира. Кой младеж, който гордо носи изтритите си дънки, знае, че видът им на „прани на камък“ се дължи на генетично произведен ензим? Възникването на „супермаркета на гените“ тече на пълен ход и се създава нов вид професия — генен терапевт.