Ерих фон Деникен
Страшният съд е започнал отдавна (57)

Троянският кон

Срещу всичко това грозните извънземни с крушовидни глави и черни очи с формата на киви имат само една рецепта: Тъй като сегашният човек не струва, трябва да дойде хибридът! Наистина генетичната ни основа ще оцелее, но само като смесица със собствения им генетичен материал. Ужасяваща представа.

Според нашите схващания онова, което непознатите с цепната уста и сива гумовидна кожа причиняват на отвличаните хора, е престъпление. Отвличанията са углавни престъпления, също така и масовите сексуални изнасилвания. Тук брутално се нарушават човешките права, предприемат се непозволени намеси и засегнатите хора се подлагат на контрол на мислите и промиване на мозъците. Сивите извънземни ни най-малко не се вълнуват от нашите чувства и закони, отнасят се с нас като с животни без значение. Маркират ни с имплантанти, контролират обозначените лица, не дават логични или дори със силата на доказателства сведения за действията си, мотивите и произхода си. Американският автор Джон Уайт обобщава^[114]:

„Отвличащите непознати (извънземни) идват при нас винаги под закрилата на тъмнината. Никога не ни казват точно защо ни похищават. Цялата работа ми се струва подозрителна като Троянски кон и затова се налага да изразя загрижеността си. Ако пришълците се променят, ако се разкриват на дневна светлина, обясняват еднозначно намеренията си, за да ни убедят в своята доброжелателност, бих ги поздравил с добре дошли в човешкото общество. Ако не стане, ще продължа да гледам на тях като на хитри, разбойнически създания от подземния свят, склонни към зло, макар и преоблечени като добрите. И дали накрая ще се окажат физически, парафизически или метафизически, няма никакво значение за този извод.“

Наистина извънземните не ни улесняват да повярваме в добрите им намерения. От поне трийсет години има документирани отвличания, но церемониалът и видът на изследванията не се е променил. Жертвите са третирани почти рутинно, пробите сперма и отнемането на ембриони протичат стереотипно. Никой медицински институт на Земята не би изследвал хиляди хора по един и същ начин. Най-късно след стотния екземпляр ще знаем резултата — освен ако търсим нещо много специално, което е различно у всеки човек.

Наистина човешкият вид не се състои от роботи, всички ние сме единични екземпляри, различни сме. Никой от нас няма същите спомени или чувства като съседа си. Може да са сходни, но еднакви не са, както не са и индивидуалните пръстови отпечатъци. Всеки човек натрупва индивидуален опит, страда различно, обича различно, въодушевява се от различни видове музика, чете други вестници, слуша други радиопрограми; всеки е готов да приеме едно и да отхвърли друго, да намери нещо за добро, а друго за лошо. И това се отнася не само до вкуса на яденето. Макар че човекът е масова стока, той си остава индивидуалист.

Това ли е нещото, което търсят извънземните? Нашите различни заложби? Нуждаят ли се, затова от хиляди отделни лица, вариации на сперма и ембриони, за да направят от тях нова раса? Или се опитват от огромния сравнителен материал да пресеят най-доброто от своя гледна точка? Не знам отговора, както и другите изследователи, само че това нищо не променя в престъпните деяния на чужденците. На Земята всеки човек трябва да се придържа към законите на страната, в която се намира. Не важат ли подобни правила и във вселената?

Дори и ако предположим, че сивите извънземни са една дегенерирала раса, която наистина ни превъзхожда в техническата област и в телепатията, но се нуждае от генетично освежаване, не трябва да им позволяваме да го правят без наше съгласие. В края на краищата и ние имаме разум, владеем математиката, имаме научни постижения и грандиозни културни успехи. И ние сме постигнали нещо и никак не ми харесва да ме третират като животно. Проявявам разбиране, че извънземните не се показват масово и се съобразяват с нашето развитие и мисловните ни схеми. Дори съм благодарен, че досега не се отнасят нас като с подплашени пилци и ни шокират (шокът на боговете^[115], само че от първите отвличания изминаха няколко десетилетия и е крайно време да се сложи край на свръхестественото и да се обясни на хората. Да се престане със съблюдаването на нашата суета, карантинният срок свърши.

Ние, хората, не искаме десетилетия да ни водят из мъглата и да се отнасят с нас като с непълнолетни. Освен това от трийсет години се промени и съзнанието ни. Тогава то още бе неразумно, да не кажа, глупаво, за да приеме извънземните за реални. Междувременно всеки втори американец вярва в НЛО, а сред бразилците дори две трети от населението. В по-отворената Франция още преди три години 45 процента от младежите вярваха в съществуването на НЛО^[116] и дори във враждебната към НЛО Германия, където „сериозната“ преса премълчава или осмива всеки случай на НЛО, всеки пети вярва в извънземните. Според последното изследване на Апенбахския институт по демоскопия, делът на 16- до 20-годишните, които са убедени в наличието на НЛО, е дори още по-голям. Всеки трети ги приема за реални^[117].

Човешкото мислене се разшири, стъпването на Луната и безбройните научнофантастични сериали по телевизията не са отминали, без да оставят следи в съзнанието ни. Също така и многобройните книги, които се занимават с извънземните, не са били написани напразно поне не и за половината от човечеството. Според нашето разбиране за демокрация, което толкова се възхвалява в свободния свят, медиите всъщност би трябвало ежедневно да съобщават последните новини от НЛО фронта. Но това не става и започвам да разбирам поведението на крушовидните непознати с черните очи като киви.

Всеки човек някога се е опитвал да обясни нещо на някого или на цяла група хора. Но другите не го изслушват, не им е интересно, прекъсват разговора, потушават го неучтиво или с несъществени аргументи или започват да обиждат. Не постигат успех и вторият и третият опит, както и четвъртият и петият. Как се държим ние, хората, в подобна ситуация? Оттегляме се, смятаме, че е безцелно разумно да изясняваме позицията си.

Така ли е и с извънземните? Може би им е омръзнало да започват някакъв диалог с нас, защото сме прекалено арогантни, за да ги изслушаме?

В случаите, изследвани от професор д-р Мак, става дума точно за това. Извънземните казвали на жертвите си, че ние, хората, не сме готови да се срещнем с тях и да приемем съществуването им. Ако се покажели открито, сме щели да реагираме агресивно и да ги сметнем за врагове. Поведението ни не позволявало да се разкрият, защото хората щели да изпаднат в паника. Белязаното ни от религията и природонаучните заблуди съзнание било толкова изкривено, че им било невъзможно открито да дойдат при нас. И дори ако го правят в единични случаи, обществото не приема думите на отделния индивид дори и ако той стои високо горе в човешката йерархия.

Правилно. Нека си представим, че папата или някой правителствен ръководител, и двамата най-горе в човешката йерархия, заяви публично, че е разговарял с извънземни. Веднага ще му изстине мястото. Същото важи и за журналистите, главните редактори или най-големите учени. Никой от тях не би могъл да се наложи в своите кръгове. Извънземни ли? Тук? И точно ти си говорил с тях? Човече, не си наред с главата! Точно такава би била реакцията на околните. Докога ли?