Ерих фон Деникен
Страшният съд е започнал отдавна (10)

Светлина за Ноевия ковчег

След като ковчегът бил навсякъде насмолен и всяка цепнатина била уплътнена, в допотопния кораб всъщност трябва да е царяла най-черна тъмнина. Но не било така, защото:

„В ковчега обаче висеше голяма перла, която светеше на всички създания като светлина, която заблестява с пълна сила.“ Ето и две удивителни забележки по въпроса: Книгата Мормон е Библията на църквата на Иисус Христос на светците на последните дни, една разраснала се в САЩ религиозна общност. Книгата била предадена на основателя на мормонската църква, пророка Джозеф Смит (1805–1844 г.) от един ангел. Ако се вярва на мормоните, книгата под формата на метални плочи била скрита хилядолетия наред в един хълм. Само благодарение на два камъка с преводи, които Джозеф Смит получил от ангела Морони, той успял да преведе писмените знаци на английски. В нея се описва историята на яредитите, един народ, който по време на строежа на кулата във Вавилон е напуснал родината си и с няколко кораби достигнал Южна Америка. Корабите били „…уплътнени като бъчви и когато вратите били затворени, те били плътни като бъчви“^[14].

Въпреки това в тях не било тъмно, защото Господ подарил на яредитите шестнайсет светещи камъка, по два за всеки кораб, и по време на продължилото триста четирийсет и четири дни пътуване давали ярка светлина. Първа класа! Може би е бил същият тайнствен източник на светлина като в Ноевия ковчег. Според юдейското предание Господ лично начертал на Ной схема на ковчега: „И Господ начерта на Ной с пръст и му каза: Виж, така и така трябва да изглежда ковчегът.“

Не по-различно било и с мормоните. В книга „Нефи“ (1, 6) четем: „Ти ще построиш кораб по начина, по който ще ти покажа, за да преведа народа ти през водата.“

Дали пък мормоните са заели нещо от някои юдейски легенди? Или юдеите от шумерския епос за Гилгамеш или от вавилонсия Енума елиш? Защото в тях е записан друг вариант на потопа с оцелелия Атра Харис и — как може да е другояче — бог Енки иска водонепроницаем кораб без отвори. Не липсвали нито компас, нито източник на светлина. Не може да се отговори на въпроса кой от кого е преписвал. Освен това не е нужно да се плагиатства, за да се стигне до легенди и свещени книги с подобни детайли. Какво всъщност ни дава право да изключваме, че източникът на книгата Мормон фактически е бил гравиран върху древни метални плочи? Сигурно само нашето християнско-юдейско деспотично налагане на мнение. И че историята за потопа се повтаря у други култури под различни имена, не доказва, че юдейските разказвачи са я откраднали. В края на краищата имало много потомци на първото поколение след потопа — и всички те разпространявали собствената си версия на историята.

Авторите на различните легенди живели в различни страни, континенти, култури и религии. Още нямало носители на информация, междуконтиненталните пътувания не били на дневен ред. Въпреки това има предания от всички небесни посоки и от безбройни източници, които разказват почти едно и също. Дали в мозъците на пишещите се криел един и същи дух? Може би всички те направо маниакално били измъчвани от една и съща мисъл? В никакъв случай. Някои неща не могат да се измислят. Никоя фантазия не може — и то преди хилядолетия! — да е действала по този начин по целия свят. Направо униформените разкази могат да се дължат само на факти, т.е. на праисторически събития. Първоначално разказвали какво е преживял някой. В течение на хилядолетията разказите били оформени с много въображение и били приписвани на собствените народни герои и пророци. В центъра им обаче винаги оставало голямото събитие.