Сали Кослоу
Оттатък рая (52)

Благодарности

Признавам, че написах романа, който исках да прочета. По този начин се влюбих във Франсис С. Фицджералд, който, стига да не е мъртвопиян, е най-добрият интимен приятел на света — поне за един филолог. Ще ми се да го познавах. А също и Шийла Греъм с множеството й изключителни качества, достойни за възхищение: кураж, остроумие, хитрост, щедрост и впечатляваща работна етика. Надявам се, че и двамата — наред с децата на Шийла, Уенди Фейри и Робърт Уестбрук — биха одобрили този роман и биха разбрали защо в стремежа си за емоционална достоверност размих хронологията и някои подробности.

Сара Нелсън, моята редакторка, казва, че според нея е било beshert да работим заедно — думата за „предначертано“ на идиш, на която Шийла може би е научила Скот. И аз съм на същото мнение. Предвид стабилния издателски опит на Сара и общата ни привързаност към героя на книгата, не бих могла да си представя по-прецизен редактор. Сърдечни благодарности и на целия екип на „Харпър“ — най-вече на Робин Билардело за красивия дизайн на тази корица; на Лия Карлсън-Станишич за вътрешното оформление в ретро стил; на Лия Уасилуски и Кейти ОʼКалахан, задето проведоха мащабна кампания за разпространение; на Трейси Лок, задето организира рекламната кампания; и на Даниел Васкес и Кристина Полизото, задето търпеливо се занимаваха с безброй други подробности.

Задължена съм на Кристи Флечър, която мигновено се въодушеви от идеята за книгата. Тя заслужава специални благодарности наред с талантливите си колеги Сара Фуентес, Мелиса Чинчила, Ерин Факфадън и Грейн Фокс.

Писането е самотно начинание и аз съм признателна за взаимодействието си с читатели/писатели/приятели с еднакво големи умове и сърца. Вивиан Конан, Чая Дейч, Барбара Фишър и Сали Хоскинс показаха непоколебим ентусиазъм в процеса на работа, като посочваха анахронизмите, слабите метафори и липсващите запетаи. Благодаря и на Джанет Чан, Пати Дан, Евълин Ренълд и Чарлс Залцберг, които прочетоха начална версия на ръкописа. Голяма прегръдка за членовете на моите два всезнаещи книжни клуба: Мейкин Армстронг, Бетси Картър, Кейти Кавендър, Александра Хоровиц, Арин Кайл, Джудит Рот, Патрис Самюълс, Карол Таненхаузер и Дженифър Вандърбес — за техния списък с изтъкнати автори, които вдъхновяват скромните ми усилия. Какво ли щях да правя без закуските с Мишел Уилънс и телефонните разговори с Джейн Грийнбърг?

Сближаването с писатели и любители на книгите чрез социалните мрежи разшири общността ми по начини, за които не бих предположила преди десет години, когато публикувах първия си роман. Благодаря ви, кибер приятели — особено на Андреа Пескинд Кац, Робин Кал Хономоф и впечатляващите „Тол Попис“.

Най-накрая, но на първо място в сърцето ми: благодаря на Роби, че се примирява със съпруга, която прекалено често е залепена за лаптопа си; на Джед, Ан, Рори и Ким; и на следващото ни поколение читатели — Емил, Маделин, Фин и Уилям. Карате ме да се гордея по безброй начини.