Сали Кослоу
Оттатък рая (41)

Четиридесета глава
1939

„Шийла Греъм се страхува и да изнася, и да не изнася лекции.“

Мразя, когато Хеда е права.

Почетната сплетница Луела се отправя на национално турне, по време на което ще изнася лекции из страната — Джон Уилър също ми е уговорил такова, за да предоставя на читателите възможност да надзърнат зад кулисите на Холивуд и да видят истинското ми Аз. Хеда е права. Ужасена съм. Когато излизах на сцената — третата отдясно, правех така, че гафовете ми да минат за комедиен скеч. При тези лекции обаче не вървеше. Вече съм жена, която трябва да поддържа професионалната си репутация.

Притеснявам се и да оставя Скот сам. Ако не съм при него, дали трезвеността му ще бъде удавена в море от джин? Изключено е да отложа ангажимента, така че съставям чернова на речта си, украсена с блясъка на Холивуд и подправена с добре познати скандали — обвиненията в изнасилване срещу Фати Арбъкъл от 1921 г. и уклона на Чарли Чаплин към малолетни момичета. Ще спестя най-сочните си придобивки, онези, които могат да попаднат в колонката ми само като анонимни сигнали — слухове за педерасти и травестити, шивашкия кръг от любителки на женската плът, сформиран около Марлене Дитрих, прелюбодеянията на яхтата на Хърст, разнообразни венерически болести, порно, както и опитът на Луис Б. Майер да притисне Джанет Макдоналд да направи аборт, докато е бременна с детето на Нелсън Еди. Сътресенията в личния живот редовно разклащат основите на студиата, но индустрията брани питомците си.

Когато показвам речта си на Скот, той се мръщи.

— Поднасяш на хората помията, която очакват. Не мога да ти позволя да изговориш това, скъпа.

Скот е добронамерен, но неволно ме смалява до прашинка.

— Разкажи на хората как в действителност се правят филми. Механиката и последователността на процеса са най-интересните моменти. — Той взема листовете. — Кое е най-важното зъбчато колело в механизма?

— Писателят? — осмелявам се да предположа.

— Де да беше така. Ние сме на дъното на хранителната верига. Най-стойностните плодове на труда ни може да бъдат опропастени от всеки второкласен актьор. — Той млъква за секунда. — Давам ти за пример Джон Уейн. Актьорът обаче е просто марионетка, която може да бъде съсипана от този, който стои начело на целия цирк в индустрията — режисьора. Точно на това трябва да наблегнеш — Скот все повече се разгорещява. — Ще ми хареса и да изтъкнеш как филмите повлияват на начина, по който говорим и изглеждаме, защо казваме „Не бе“ и „Да бе“ — е, не точно аз, но другите.

— Добре, ще пренапиша сценария.

Той обаче отказва да ме остави на мира.

— Може ли аз?

Скот дължи на „Колиърс“ десетки хиляди думи, за да получи аванса си. Въпреки това взема речта ми и не я връща до следващия следобед — пренаписана и прилежно набрана от Франсис. Невероятна е.

— Не се мъчи просто да я запаметяваш — предупреждава ме той. — Преглеждай я достатъчно често, че накрая да я запомниш наизуст, за да можеш да поддържаш зрителен контакт с публиката си.

Дни наред чета речта си на глас с надеждата, че ще се запечата в ума ми. Също така посещавам библиотеките на студиата, от които заемам книги за историята на киното и използваната техника. Както някога рецитирах имената на членовете на кралското семейство, започвайки от Егбърт от Уесекс, така и сега минавам чинно списъци с носители на „Оскар“ и научавам за филмовата техника повече, отколкото някога съм искала да знам, за да съм подготвена за частта с въпросите и отговорите след лекцията.

Няколко нощи, преди да замина, пристигам в Енсино и установявам, че Скот е сглобил импровизиран подиум и е заел музикална стойка от брата на Франсис. Разположени са в отсрещния край на дневната, отвъд трапезарията и верандата, където седят с Ърлийн и Франсис.

— В очакване сме на речта ви, госпожице Греъм — обявява Свенгали^[1]. — Важно е и дамите в дъното да могат да ви чуват.

— Няма ли да имам микрофон?

— Ами ако се повреди? — пита най-загриженият шофьор в Калифорния.

— Добър вечер — подемам. — Днес, приятели мои, ще споделя с вас тайните от кухнята на киното.

Избухвам в кикот.

— Престани, мила — провиква се Скот. — Ти си авторитет по въпросите на филмовата индустрия. Не се съмнявай в това. Сега започни отначало и запомни, че освен това си Шийла Греъм.

Кинопознавачката Шийла Греъм.

— Добър вечер…

— Гледай напред! — крещи той. — Хората искат да видят хубавото ти лице. Не си някоя горгона като Хеда или Луела.

С изправена глава, но напълно ужасена, изнасям речта си, която трае четирийсет минути. Публиката ми от трима души ръкопляска вежливо.

— Някакви въпроси? — питам.

— Госпожице Греъм — започва Франсис — коя е първата филмова звезда?

— Трябва да посоча Мери Пикфорд. Преди двайсет години тя печелеше по десет хиляди долара на седмица и основа „Юнайтед Артистс“ заедно с Чарли Чаплин, Д. У. Грифит и Дъглас Феърбанкс. Между другото, той стана вторият й съпруг.

— Кой е първият филм, заснет по системата „Техниколор“?

Този въпрос идва от Скот. Фасулска работа.

— „Беки Шарп“. Един от любимите ми. Излезе през 1934 година.

— Има ли филм, печелил всички важни награди „Оскар“? — пита Франсис.

Бинго.

— Да. През 1934 година. „Това се случи една нощ“ триумфира в категорията за най-добър филм, най-добър актьор, най-добра актриса, най-добър режисьор и най-добър сценарий.

— Също така се чудех кой е първият филм с говор?

— „Джаз певецът“, 1927 година.

Сега Скот махва с ръка:

— Елегантният джентълмен в дъното, моля.

— Истина ли е, че едно джудже е паднало в тоалетната по време на снимките на „Магьосникът от Оз“?

Скот ме е предупредил, че трябва да отговарям честно на всеки въпрос, независимо колко възмутителен е той. Призовавам цялото си достойнство и отвръщам:

— За съжаление, е истина. Заклещи си крака, но екипът на „Метро Голдуин Майер“ му се притече на помощ и дребосъкът не пострада.

Ърлийн размахва ръка.

— Дочух, че малката госпожица Темпъл всъщност била джудже. Вярно ли е?

Старая се да запазя непроницаемо изражение.

— Тези слухове стигнаха и до мен, мадам, но ви уверявам, че познавам Шърли Темпъл и тя е забележително умно за възрастта си младо момиче.

Продължаваме по същия начин, докато Скот не пристъпва напред.

— Бяхте великолепна, госпожице Греъм.

Връчва ми букет кученца, откъснати от градината, както и продължителна целувка.

— Убедихте ме, че сте готова за турнето си.

Когато излизам на следващата сутрин, не му казвам, че съм се консултирала с адвокат и съм съставила завещание. Оставям на Ф. Скот Фицджералд всички мои земни притежания, както и спестяванията си в размер на четири хиляди долара. Две хиляди му принадлежат по право, защото за мое удивление миналогодишният чек е бил осребрен.

Скот настоява да взема назаем протърканото му кафяво кожено куфарче. Гравюрата гласи: „Скот Фицджералд, 597, Пето авеню, Ню Йорк“. Там се намира издателство „Чарлс Скрибнърс сънс“, защото Скот няма постоянен адрес — нито сега, нито когато и да било.