Сали Кослоу
Оттатък рая (49)

Четиридесет и осма глава
1940

Закъснява ми с три седмици. Всеки ден отбелязвам в новия си кожен тефтер. Скот забелязва, че пиша. „Може ли да видя“, пита ме? По-късно, скъпи. Поне след месец, когато вече ще съм напълно сигурна.

3 декември: Само на нерви ли се дължи, или е възможно да съм бременна?

4 декември: АКО съм бременна, ще бъда най-щастливата жена на света. Никога няма 1) да оставя детето си в сиропиталище, 2) да му обръсна главата, 3) да го унижавам пред другите…

5 декември: Как ще съобщя на Скот? Той ще се почувства измамен и ще се ядоса, но след като гневът му се уталожи, съм сигурна, че ще се зарадва и възгордее. Нова книга, ново бебе… Обичам го. Той ме обича. Ние си принадлежим. Ако има и бебе, как би могло да е грешка?

6 декември: В мен наистина може да расте дете, жива душа, която сме създали заедно със Скот. Завладяна съм от чувства. Извън себе си съм от радост. Уплашена съм. Потресена. Бременна???

7 декември: Мога да спечеля Скот на моя страна, но какво става със Зелда?

Тук попадам в задънена улица. Скот го е повтарял хиляди пъти: винаги ще се грижи за Зелда. Уважавам честта му в духа на Ашли Уилкис — благочестив и великодушен. Той е мъж, който държи на думата си. Но тъй като Зелда напусна санаториума, а и Скот наскоро ме увери, че със съпругата му не са поддържали сексуални отношения от години — и няма да поддържат в бъдеще — трябва ли да останат женени?

Не е практикувал религията си от детинство. Нима е немислимо да се разведат, както направихме ние с Джони, когато интимността в брака ни изтля? Ако очакваме дете? Скот би искал бебето ми, което съм сигурна, че е момче, да носи името Фицджералд…

8 декември: Франсис Скот Фицджералд II. Ще му викаме Франки, като Франк Синатра. Сини очи като на Скот, господин Синатра и мен. Франки по-добре ли звучи? Франки Фицджералд. Да.

9 декември: Франческа? Франсин?

11 декември: Ще се осмеля ли да пиша на Зелда?

12 декември: Никога не бих могла да пиша на Зелда. Жестоко е и ще бъде предателство спрямо Скот. Изгубила съм си ума под влиянието на хормоните.

13 декември: Не ми ли е позволено да изпитам пълно щастие? Трябва да пиша на Зелда…

14 декември: Ако бях на мястото на Зелда, бих го освободила, за да започне живота си наново. Би било честно да призная, че златните ни времена отдавна са си отишли.

Скъпа Зелда… Това е най-трудното писмо, което някога съм се опитвала да напиша. Ти не ме познаваш, ала нямам намерение да те нараня. Със Скот не го планирахме, но съдбата ни събра. През последните три години и половина…

Ще се осмеля ли да й изпратя писмото?

Този път да.