Сали Кослоу
Оттатък рая (35)

Тридесет и четвърта глава
1938

Спя до следващия следобед, когато сред омотани чаршафи, пропити с влага, се събуждам от упорито звънене на вратата. Ако е Скот, не искам да се изправям лице в лице с него, ала звукът не спира.

Въпреки че е неделя, куриерът, който трябва да си е спечелил тлъст бакшиш, оставя букет от жасмини.

За твоето изящество и интелект,

Скот

Бележката е галантна, но дистанцирана. Няма „Шайло“, няма „скъпа“, нито пък „любима“. Скот не се и обажда, макар че бяхме планирали да се срещнем с приятели на пистата в Санта Анита. Нямах търпение да окуражавам породистите животни и техните жокеи в помпозни копринени униформи.

Прекарвам деня в размишления коя част от измамата ми отвращава Скот най-силно? Че имах нахалството да се разгневя на пиенето му — често срещан порок, когато моите недостатъци бяха много по-възмутителни? Иронията, че въпреки заблудите имах chutzpah да си изкарвам хляба, като разобличавам много по-невинни тайни от моята?

Марлене Дитрих обмисля развод, за да се омъжи за Дъглас Феърбанкс — младши.

След като изигра знакова роля в „Дъщерята на Дракула“, Глория Холдън е възприемана като вампир и не може да си намери работа. Направила си е процедура за скъсяване на носа и повдигане на челото с надеждата да си придаде деликатността на Мирна Лой^[1].

Скъпи читатели, Ернст Лубич^[2] страда от безсмъртния грях да е нисък на ръст.

Кларк Гейбъл ли е бащата на бебето на Лорета Йънг? Просто питам.

Добре де, не чак толкова невинни.

Още няма вест от Скот, за когото се надявах, че ще ме посети на път за студиото. Но не мога и да си позволя лукса да се поддам на лошото настроение. Карам до една от най-затънтените улички на Бърбанк за интервю с Гари Купър. Дори с грим Господин Неотразим на седлото е здравеняк, с височина метър и осемдесет и тегло осемдесет и два килограма, какъвто двамата братя Уорнър, Луис Б. Майер и Самюел Голдуин биха платили цял милион да бъдат.

Може би аз съм единствената жена в Холивуд, с която Гари не е спал. Никога не ме е привличало съвършенство от неговия тип, макар че не бих възразила, ако си свали панталоните, за да докаже дали твърденията на Лупе Велес за размера на мъжеството му са верни.

С Гари се задяваме, ала мога да получа по-добро интервю и от Рин Тин Тин. След двайсет минути безплодни празни приказки му казвам, че трябва да се върна в Холивуд. За да запълня колонката си, ще помоля Джона да ми предостави някоя мълва и ще му платя за неудобството.

У дома се натъквам на две дузини слънчевожълти рози с подрязани стебла, които седят в кутия от цветарницата със следната бележка: „С любов от твоя Скот“.

Чувствам се спокойна като малкото сираче Ани в деня, в който татко Уорбъкс я осиновява — благодарна за „любовта“. Изучавам „твоя“ досущ като британски шпионин, разшифроващ телеграма от Хитлер до Гьоринг.

Има и плик, чийто адрес е изписан с почерка на Скот. Пише: „ЗА ШАЙЛА: НЕВЕРНИЦА ЛЮБИМА“.

Не за първи път изписва името ми или други думи погрешно. Скот има богат речник. Аз съм по-добра с правописа.

Веднага отварям речника си. Неверник: човек, който не вярва в религията или се придържа към различна религия в сравнение с говорещия или с този, за когото се говори. Чупя печата на плика и вадя поема, заемаща два листа.

Тази ненадейна усмивка през стаята

Със сигурност не си я усвоила от мен

Тази първа бледна, трепетна руменина

Изначалният екстаз в очите ти

Скот и правописът му.

Който те е научил да зовеш

Любовниците си така сладко — сега и тогава

Благодаря му за наследството

Очите, озарени от други мъже

 

Моето наследство?

Предполагам, че и така може да се каже.

Никоя сънлива перла не съм ценял по-малко

През годините с корона на раджа

По-скоро бих се въздигнал и благословил

Първата ти любов, отколкото да го сломявам.

Който сърцето ти ранил е,

си е знаел работата. Как да го мразя,

Когато е имал своя дан да те извае

Сърце, сгрято от други мъже.

 

Някои целувки природата не предрича

Така небрежна е намесата й.

Детето, макар и баща на мъжа

Трябва да бъде обучено.

Досегът на устните ти до моите

Девицата не познава

Открих най-старото и богато вино

По устните, омекнали под ласките на други мъже.

Лъжите, които разказваш, са епични

Никой аматьор не би посмял

Меки дребни срички с крила

Знам, че дори Бог не би посмял.

Стигнал е до моите лъжи. Знаех си, че ще го направи. Изглежда впечатлен от безочието ми — има още една строфа, която завършва така:

Ала щом се присъединя към другите призраци

Полегнали в изгарящите ти пламъци

Вярвам, че бих вдигнал с тях наздравици

За онзи, превърнал се в сладко желание.

Сладко удовлетворение — всички те са го познали

Струва си да се помни. И тогава

той ще ни чуе, докато виното се лее

Поздрав от нас, другите мъже.

С.

Никой досега не ми е писал поема, най-малкото за епичните лъжи и сексуалната ми история. „Степни Грийн“ и еврейският приют не са удостоени и с един ред, макар че вероятно единствената дума, римуваща се с „еврейка“, за която Скот може да се сети, е „чародейка“. Способна съм само да се смея на тази причудлива лепта, която намирам за глуповата, съблазнителна и неописуемо облекчаваща. Моят сантиментален романтик ми предлага прошката си, въпреки че точно сексуалната ми биография не е сред нещата, които бих искала да променя. Явно обаче точно тя го дразни най-много.

Набирам „Метро Голдуин Майер“. Не получавам отговор от бюрото на Скот, не ми вдига и в „Градината на Аллах“. Решавам да карам дотам и да го чакам да се появи. Тъкмо се каня да ускоря надолу по виещия се път, когато забелязвам Скот да пухти в другата посока. И двамата спираме. Той се приближава до колата ми и се пресяга през отворения прозорец, за да сложи ръка на брадичката ми.

— Да не би да бягаш? — пита той, а палецът му нежно ме гали по бузата.

— Исках да ти благодаря за цветята, скъпи, и за поемата. Особено за нея. Преливам от благодарност.

— Не съм Кийтс, но написах каквото чувствам.

Караме нагоре по хълма към жилището ми. Скот хваща ръката ми, щом влизаме, сяда до мен на двора и ме поглежда.

— Скъпа, ако си мислиш, че някога бих прекратил връзката ни заради името или произхода ти, значи нищичко не знаеш за мен — подема той. — Желая те, която и да си — истинското ти аз. И за бога, Лили Шийл, половината Холивуд си е измислил nom de guerre^[3].

Той се изправя, подушва въздуха със съвършения си нос на достопочтен иконом и пита с фалцет:

— Мадам, мога ли да ви представя Люсил Лесюр? Това трябва да е Джоан Крофорд.

— От аматьорите Лесюр? — отвръщам аз. — Очарована съм.

— А сър Фредерик Аустерлиц?

— Фред Астер от рода Аустерлиц от Омаха?

Бих могла да добавя Спранглър Арлингтън Бръх от Фили, Небраска, по-известен като Робърт Тейлър, но след вечерята ни Скот ми забранява да го споменавам.

— Именно — продължава той — но съм убеден, че не познавате Арчибалд Александър Лийч.

— О, грешите. Срещали сме се. От другата страна на езерото.

Кари.

— А Йозеф фон Щернберг?

Сдоби се с това „фон“, докато плаваше из Атлантика. Режисьорът няма немска schloss. Може би yarmulke.

Колкото и да ни е забавно, аз се обаждам:

— Скот, би било съвсем различно, ако ме беше прекръстил агентът ми или някое студио, но аз сама си смених името. Поемата ти пропуска този момент.

Гласът му добива сериозния тон на лекар, който съобщава фатална диагноза.

— Обичам теб, а не някоя бележка под линия, обясняваща откъде си. Шийла Греъм, не го ли научи досега? Защо се съмняваш в мен?

Той ме придърпва към себе си и ме целува.

— Ако трябваше да създам героиня, никога не бих могъл да измисля някоя по-интересна, сложна и щедра от теб — настоява той. — Също така двамата не сме особено различни. Повечето протестанти презират и гледат с пренебрежение на католиците, какъвто на практика съм и аз, макар че от години не съм стъпвал в църква. Изкачването на социалната стълбица е любимият спорт на младия католик. Какво мислиш, че постоянно си припомняме с Джон ОʼХара? Векове наред между моя вид и протестантите са се водили войни, от които те още не са се отказали. Не ни искат в техните клубове или за съпрузи на дъщерите си — съмнявам се, че някога ще има и президент католик.

Изглежда, че нищо не може да спре Скот.

— Освен това… изслушай ме… възхищавам се на хора, които сами се издигат в живота — натъртва той и продължава да набира пара. — Всеки от Средния запад е на същото мнение. Станала си някоя, след като си била никоя. Притежаваш характер. Кураж. Завиждам ти за тези качества, които на мен ми липсват. — Той ме хваща за раменете. — Ти си въплъщение на американската мечта и жена точно като за мен.

Била съм наричана и с много по-грозни имена, обикновено от Хеда Хопър.

— Може и да смяташ, че имаш тъмно минало — продължава той — но то е преди всичко трагично. Шайло, обещавам ти, че с мен винаги ще си в безопасност. Запомни, аз не просто те обичам. Харесвам те. Не беше ли първото, което ти казах?

Той пуска раменете ми и прочиства гърло.

— И все пак има нещо, което трябва да знам.

Вцепенявам се.

— Прекрати отношенията си с Донегъл, защото той е разкрил историята ти ли?

— Категорично не. Ти си единственият, на когото съм я разказвала.

— Но си се притеснявала, че ще разбере?

Да. Разводът ми с Джон сам по себе си беше считан за безобразен и ако Дон бе в течение на лъжите ми, годежът или бракът ни, в случай че се стигнеше дотам, щеше да рухне сред порой от сензационни заглавия. Вярвам обаче, че Дон никога не узна истината, нито пък че аз някога съм го обичала и на един процент, колкото Скот.

— Приключих връзката си с Дон, защото исках — искам — да бъда с теб. Това е единствената причина. — Защо да не го призная? — Все още желая да бъда с теб по-силно от всякога.

Две разбити души, които заедно образуват едно цяло. Той извръща лице към притъмняващия здрач.

— Мила, и аз се чувствам по същия начин.

Все още съм обезкуражена от последните няколко дни, но когато се оттегляме в спалнята, за да подпечатаме договора си, за първи път си правим взаимния подарък напълно да оголим кожата си в цялата й уязвимост. Поставям ръка върху биещото сърце на Скот, после докосвам меките руси косъмчета по гърдите му и я плъзвам надолу по бледия му, строен кръст. Той прави същото, галейки и възхвалявайки извивките ми.

— Ти, любов моя, си богиня — казва той.

Свещта прегаря, докато потта ни се смесва и засъхва. Чувствам, че миналото ми е просто това — минало. Някой ме разбира. Искам да притежавам този мъж, моя рицар, моя коняр, моя романист. Искам и той да ме притежава и го искам завинаги.