Сали Кослоу
Оттатък рая (13)

Дванадесета глава
1923

След сватбения обяд се завърнахме в апартамента на Джон. Младоженецът ме занесе в леглото, изрази обожанието си към мен и… нищо повече.

— Утре ще опитаме отново, пих твърде много — каза той, макар да си бяхме разделили само половин бутилка шампанско.

На третата нощ, по време на третия реванш, Джон ми отне девствеността. Вярвам, че беше също толкова облекчен от представянето си, колкото и аз, макар да не бе успял да постигне страстните фойерверки, за които пишеше в книгите. Ала Джон ме очароваше в толкова много отношения, че аз пренебрегнах хладния ни сексуален съюз — повтарях си, че отношенията ни ще се подобрят с повече практика.

По настояване на Джон спрях да работя и дните ми се влачеха. Обожавах сутрин да подбирам дрехите на съпруга си, научих се да готвя и запълвах часовете с четене и — независимо от времето — разходки в Хайд Парк. Те ми даваха предостатъчно време да размишлявам защо Джон още не ме е представил на сестра си, въпреки недвусмислените ми намеци по въпроса. Една сутрин облякох гъбено кафяв костюм, който крещеше „омъжена дама“, грабнах ръкавиците си и реших да оправя нещата. Исках да се запозная с новата ми сестра и се надявах тя да ми покаже привързаността, която не бях усещала, откакто изоставих брат си Морис. Когато звъннах на вратата на госпожа Уилям Аштън, синята блуза на точки под жакета ми вече се беше просмукала с влага.

— Работя с господин Джон Гилам — заекнах пред иконома. — Аз съм Лили Шийл — изцвърчах, когато десет минути по-късно домакинята се появи, скована като стълб на фенер. От предварително подготвената ми реч остана само:

— Надявам се да не ви шокирам прекалено, но така да се каже, вашият брат и аз, ние се…

Госпожа Аштън сякаш затаи дъх.

— … оженихме… преди няколко седмици — допълних аз в опит да предам колко е дълготрайна връзката ни.

Тя се отдръпна толкова рязко, все едно бях подпалила тлъстия пудел до нея.

— Не! — кресна тя. — Този път слабоумният ми брат надмина себе си!

Сетне се овладя и потупа прошарения си кок. Пръстенът й беше два пъти по-малък от дрънкулката, подарена ми от Монти.

— Дали бихте ми отговорили какво точно очаквате от мен? — Госпожа Аштън излъчваше презрение. — Зестра?

Призовах достойнството, както и чисто новия си акцент.

— Единственото ми желание беше да се запознаем. В края на краищата вече сме роднини.

— О, доста пресилено. Джон ли те подучи?

— Не бих казала. Той няма представа, че съм тук — съжалих, че не сме на едно ниво: също като Джон и госпожа Аштън беше висока и тънка като бреза, а аз — тапа.

— Този факт не ти ли подсказа всичко, което трябва да знаеш, млада госпожице? Нима не осъзнаваш, че е банкрутирал?

Тя несъмнено преувеличаваше. Същевременно осъзнавах, че рядко някой има толкова ясна представа за даден човек, колкото собственият му брат или сестра. Въпреки това избрах да пренебрегна благоприличието и доброто възпитание и изпухтях:

— Нищо не искам от вас.

— Точно това и ще получиш. Моля, предай на Джон, че всичко приключи. Няма да види пукната пара от мен до края на живота ми и не желая да го виждам повече.

— Но той ви обожава.

— И аз обичам брат си, но… Госпожица Шийл, нали така?

— Госпожа Гилам — вкопчих се аз в самоуважението, което името изискваше.

Госпожа Аштън отвори уста, но бързо я затвори, подобно на кукла на конци, чийто вентрилоквист е забравил репликите си. Ако се намирахме в „Степни Грийн“, сестрата на Джон щеше да ме обсипе с ругатни или поне да ме замери с обувка. Ала понеже госпожа Уилям Аштън беше изискана дама, тя просто затръшна вратата в лицето ми.

Бродех из Лондон и си мислех за нанесената обида. Купих продукти за риба с пържени картофки и одимих целия апартамент, докато приготвях вечерята. Страхувах се да призная на Джон за засадата, която бях устроила, макар че повече се боях да премълча. Имахме достатъчно тайни един от друг. След вечеря разиграх позорната случка, като очаквах Джон да се вбеси. Той обаче изглеждаше невъзмутим — поредната удивителна черта на характера му.

— Сестра ми не за първи път заплашва да прекъсне отношенията ни. Веднъж опознае ли те, любима моя Лили, ще започне да те обожава. Как би устояла?

Джон ме прегърна, а аз съставих наум списък с възможните причини. Докато се скитах из града, също така се замислих как бях притиснала Джон до стената, макар че той не беше в състояние да издържа съпруга. Най-милият подарък, който можех да направя на съпруга си, бе да го напусна. Разтрогването на брака ни обаче щеше да разбие две сърца. Обичах Джон и бях сигурна, че и той ме обича. Признах пред себе си и втора истина: имах чувството, че водя живота на друга жена. Лишенията не ми бяха чужди, за разлика от скуката, а безделниченето ме натъжаваше. Заявих на Джон по възможно най-деликатния начин, че бих искала отново да работя.

Боях се, че ще ми предложи да изчакам да стана майка, което, предвид честотата на брачните ни взаимоотношения, нямаше да е скоро. Същевременно ми обясни търпеливо, но и прямо — комбинация, която е почти непосилна, че докато не излича проклетия си кокни акцент, никога няма да си намеря друга работа. Все още попивах забележката му, когато той ме сграбчи за раменете и възкликна:

— Знам какво е решението на проблема — театрална школа!

Господин Джон Гилам имаше зад гърба си провален опит да изгрее на театралния небосклон, но въпреки пълната липса на доказателства — дори и в най-смелите си мечти не се виждах на сцената или във филм — той настояваше, че съм природен талант. Незабавно щял да се свърже с директора на Кралската академия по драматично изкуство.

— Инвестицията си заслужава, защото не след дълго ще натрупаш цяло състояние.

Сестрата на Джон може и да му беше изпратила грозно послание, но не можеше да сломи оптимизма му — или по-скоро заблудата. Искрата на амбицията му беше припламнала още в люлката и сега той се опитваше да я предаде и на мен. Не за първи път, изглежда, вярваше, че човек може да надене увереността като палто. Понеже Джон демонстрираше такъв плам, реших да дам шанс на актьорските си заложби.

Няколко седмици по-късно отидох на прослушване в същия ден като един младолик шишко от Йоркшир, който седеше върху шапката си, докато си чакаше реда. Когато осъзна какво е направил, се изчерви и промърмори ненужно извинение. Изкикотих се, щом излезе от стаята. Когато обаче одобриха и двама ни — предполагам, че в моя случай се дължеше на това, че в Академията е имало недостиг на блондинки — и чух изпълнението на Чарлс Лотън^[1], никога повече не му се присмях.

Под напътствията на академията произношението ми се подобри. Актьорските ми заложби обаче така и не претърпяха някакво развитие. Два месеца след началото на обучението ми възложиха да партнирам като Офелия на Чарлс Лотън в ролята на Хамлет. След десет катастрофални минути най-чистосърдечно ме посъветваха да заменя Шекспир с комедийни мюзикъли. Все пак си бях спечелила аплодисменти в класа по пантомима с изпълнението си на крава. Джон взе назаем още пари и аз се записах на уроци по пеене и танци — упражнявах се с удоволствие, като използвах кухненската мивка за хоризонтален парапет.

Не че нямах слух, но гласът ми беше треперлив и се тътрузех така, все едно обувките ми бяха пълни с камъни. Научих, че сценичните танци изискват съвсем различен набор от умения в сравнение с любителските, с които лесно се справях. След шест месеца се почувствах гузна заради разходите за уроци и заявих на Джон, че съм готова да кандидатствам за място в хор — надявах се неизбежният ми провал да го убеди, че мисията ни е чиста лудост.

— Трябва да си избереш сценичен псевдоним. Нали не искаш да те отхвърлят с лека ръка — каза той.

Преди няколко години Джордж V беше англицизирал непроизносимото име на кралската фамилия, променяйки го от „Сакскобургготски“ на чисто британското, макар и смекчено „Уиндзор“. Защо и аз да не постъпех по същия начин? Влюбих се в идеята да се освободя от Шийл. Джон предложи „Греъм“ — моминското име на майка си.

— Искам да се отърва и от „Лили“. — Лилиите на Монти бяха опорочили това име.

Съпругът ми прие задачата присърце.

— Защо не Шийла? Като малката ни шегичка.

Взех решение каква жена искам да бъда и я създадох. Джон смяташе, че ще се отрази благоприятно на кариерата ми, ако ме смятат за неомъжена. Ето така беше родена и покръстена необвързаната Шийла Греъм.