Дейвид Балдачи
Жертвите (8)

8

Местопрестъпление №2.

Така го бе обозначил Декър в главата си.

Оказа се автосервиз. Доста необичайно място за извършване на убийство. От друга страна, почти всичко в това убийство бе необичайно.

Двамата с Ласитър слязоха от колата, светлосиня тойота с доста тясно купе, поне за човек с размерите на Декър. Това беше личната й кола. Полицейското управление нямало достатъчно средства, за да осигури служебни автомобили на хората от отдел „Убийства“, обясни тя.

— За твое сведение — заяви Декър, — преброих шест сделки за наркотици по пътя ни до тук.

— Седем — отвърна Ласитър. — Вероятно си пропуснал майката с момиченцето на задната седалка. Майката зарежда стоката си от мъжа, който стоеше на последния светофар, след което оставя хлапето на детска градина.

— И ти ги подмина ей така? — възкликна Декър.

— Започна ли да спирам всеки пласьор, когото срещна, няма да имам време да ям, да спя, да ходя до тоалетна… Случайно познавам тази жена. Няма да вземе дрогата сега. Ще го направи по-късно, у дома, когато съпругът й е там. Той ще се погрижи за нея и за момиченцето.

— Кои са най-популярните наркотици в града?

— Преди беше оксиконтин, после фентанил. Сега хероинът е номер едно, макар фентанилът да е далеч по-мощен.

— Предполагам, че всичко това се отразява на престъпността.

— Хората обират домовете на съседите си, за да отмъкнат нещо, което да продадат и така да задоволят зависимостта си. Случва се син да опразни банковата сметка на майка си със същата цел. Или баба да счупи касичката на внучката си. Случват се какви ли не странни неща, и то всеки ден.

— А хероинът е популярен, защото един грам струва петдесет долара и има по-продължително въздействие в сравнение с фентанила или оксиконтина, чиято улична цена е колко? Осемдесет долара за хапче?

— Вече не се налага да си купуваш хапчета от улицата. Доставят ти ги у дома, като пица. Или ги купуваш от аптеката. Или от местния ръководител на бойскаутите. Или пристигат по някой наркоканал. Тук се продава всичко, което може да се глътне, вдиша, инжектира… Местните дори дъвчат фентанилови пластири, вместо да си ги лепят по кожата.

— Може би онази следа върху кожата на едната жертва е именно от фентанилов пластир.

Ласитър кимна.

— Възможно е. Броят на жертвите от свръхдоза е нараснал със седемдесет процента спрямо миналата година. При последните десет случая, които разследвахме, жертвите бяха на възраст над шейсет и пет.

— Напуснах Охайо, преди кризата с наркотиците да ни връхлети с цялата си сила, но още тогава сравнявахме случващото се със зомби апокалипсис.

— Затова всички полицаи носим наркан или друг медикамент на базата на налоксона, който да блокира ефекта от опиоидите и опиатите.

— За да реанимирате някой, приел свръхдоза?

Ласитър кимна и добави:

— Освен това градската управа играе ролята на добрия самарянин. Затова съобщиш ли в полицията или в болницата, че някой е взел свръхдоза, няма да пострадаш, дори ти самият да си наркоман. Сещаш ли се за онази жена, която подминахме? Съпругът й държи наркан в дома им. Клиниката за рехабилитация започна да го раздава безплатно. Някои казват, че помага. Аз смятам, че докато не намерим начин да преборим тази напаст, трябва да направим всичко възможно да опазим живота на хората. В същото време обаче имаме цяла армия от наркомани и един-единствен рехабилитационен център с двайсет легла. Къде е логиката? Според мен на градската управа й писна от всичко това. Тя не иска да харчи парите на данъкоплатците за хора, за които изобщо не й пука. Чуят ли название от рода на Център за лечение с метадон, смятат, че това е място, където пристрастените към метадон отиват, за да се надрусат, а не да се лекуват. Градските съветници не искат подобни хора наоколо и отказват да проумеят, че те нерядко са техни роднини. Затова си казват: да ги оставим да умрат, така ще се отървем от тях.

— Но ти не смяташ така.

— Аз съм видяла всичко това от първа ръка, Декър. Затова не смятам, че трябва да оставим тези хора на произвола на съдбата.

— За твой близък ли става въпрос? — попита той.

— Не искам да обсъждам тази тема — отвърна рязко Ласитър.

Когато стигнаха вратата на сервиза, Декър каза:

— Предполагам, че си израснала тук, след като госпожа Мартин ти е преподавала в неделното училище.

— Да, а после следвах във Филаделфия. Завърших наказателно право. Върнах се тук, постъпих в полицията, бях патрулно чеше в продължение на четири години, издържах изпитите, станах сержант, после отново ме повишиха и ме прехвърлиха в отдел „Убийства“.

— Доста бързо си се издигнала.

— Скъсах се от бачкане.

— Не се съмнявам. Освен това знам, че си положила повече усилия в сравнение с мъжете.

— Доста проницателно от твоя страна, Декър.

— Вие ли затворихте сервиза след убийството или самият собственик?

— Той спечели шестстотин хиляди от щатската лотария и побърза да напусне града.

— Имаш ли ключ?

Тя извади ключа от джоба си и отвори входната врата.

Озоваха се в малка приемна, зад която имаше стъклена преграда с врата. Декър видя три подемника зад нея.

— Добре, разкажи ми всичко с най-големи подробности.

— Получихме сигнал за евентуално влизане с взлом. Изпратихме патрул. Колегите откриха телата.

— От кого постъпи сигналът?

— Беше анонимен. Опитахме се да го проследим, но не успяхме.

— Това е необичайно, защото повече хора не използват непроследими телефони. Къде открихте телата?

Ласитър го поведе към същинската част на сервиза.

— Жертва номер едно лежеше в канала на този подемник — посочи тя.

— Причина за смъртта?

— Куршум в главата.

— Идентифицирахте ли жертвата?

— Майкъл Суонсън. Чернокож, на трийсет и няколко. Дребен уличен пласьор. Захванал се с дрогата веднага след като завършил гимназия. Арестуван е за дребни провинения. Два пъти е лежал в ареста. Но нищо сериозно. Последният му адрес, с който разполагаме, е апартамент в покрайнините. В много западнал квартал.

— А втората жертва?

Тя го отведе до верижна лебедка, използвана за изваждането на двигателите.

— Целият беше омотан във вериги и висеше от това.

— Причина за смъртта?

— Същата като при Суонсън. Но имаше знак на челото.

— Какъв знак?

— Готов ли си да го чуеш?

— Предполагам.

— Пламък, но обърнат надолу.

— Като факел? Това е символът на Танатос, древногръцкия бог на смъртта.

Ласитър остана с отворена уста.

— Откъде знаеш?

— Веднъж прочетох една книга с илюстрации. Коя е жертвата?

— Брадли Коста. Бял, трийсет и пет годишен. Сравнително отскоро в града. Работил е в Барънвил Нешънъл Банк. Старши вицепрезидент.

— Доста внушителна титла за трийсетинагодишен.

— Дошъл тук от Уолстрийт. Имал богат опит. Такива хора рядко идват в града. Описаха го като общителен човек, който намирал общ език с всички.

— Някаква връзка със Суонсън?

— Не успяхме да открием. Възможно е да е бил негов клиент. Няма да е първият банкер, залитнал към дрогата. И тъй като Коста е работил в банка, мина ни през ума, че може да става въпрос за пране на пари или друга финансова машинация. Но не открихме нищо. Освен това не мисля, че си е докарвал толкова големи доходи, че да се налага да ги легализира.

— Въпреки това и двамата са приключили живота си на това място — каза Декър и огледа сервиза. — Как са дошли до тук?

— Не знаем. Коста няма близки в града, шефът му е съобщил за изчезването му. Никой не е докладвал за Суонсън. Предполагам, че се е движел в кръгове, в които редовно изчезват хора. Определено не е бил порядъчен гражданин.

— Не са останали много от тях.

— Така е.

— Някакви улики?

— Не открихме пръстови отпечатъци. Нито гилзи. Или захвърлен фас със следи от ДНК. Само кръв, която принадлежи на жертвите.

— Сигурни ли сте, че са били убити тук?

— Ако съдим по пръските кръв, да. Според съдебния лекар кръвта съответства на изстрелите и раните.

— Същият, когото видяхме днес ли?

— Да, Чарли Дънкан. Защо?

Декър не отговори.

— Какво имаше предвид, когато каза, че или трябва да изкара допълнителни курсове, или да зареже аутопсиите? — попита Ласитър. — Смяташ, че неправилно е определил часа на смъртта?

— Знам, че е пропуснал две големи несъответствия — каза Декър и се обърна към нея. — Но същото се отнася и за теб, и за твоя партньор.

— Например? — премина тя в отбранителна позиция.

— Ако едно тяло, открито във влажно мазе, е мъртво от повече от двайсет часа и се намира в пълен rigor mortis, по него би трябвало да има повече от няколко мухи и няколко неизлюпени яйца. Месарките откриват мъртвото тяло и пристигат броени минути след смъртта. По тялото на обесения на горния етаж не открих нито една муха. По онова в мазето те бяха само няколко. Една муха месарка е в състояние да снесе над двеста яйца, които да се излюпят и превърнат в ларви в период от осем до двайсет и четири часа. Това имах предвид, когато казах на полицаите, пристигнали първи на местопрестъплението, че онова, което виждам, е невъзможно от гледна точка на патологията. Вкочанен труп, почти ненападнат от насекоми и без нито едно излюпено яйце? Вашият съдебен лекар трябваше да забележи несъответствието веднага. Той обаче се фокусира върху вкочаняването и пренебрегна фактори като ентомологията, липсата на разлагане, вътрешната температура на тялото. И с лека ръка допусна, че термометърът му се е повредил, когато е измервал вътрешната температура на тялото, вместо да се замисли защо то е толкова студено в сравнение с температурата на околната среда. Всеки компетентен съдебен лекар би погледнал цялостната картина, би отчел всички фактори. В противен случай може да провали делото и престъпникът да се измъкне безнаказано.

Ласитър изглеждаше шокирана от думите му.

— Добре — отвърна тя. — Разбирам какво имаш предвид. Но телата са открити вътре в къщата. Това не би ли спряло мухите?

— Възможно е. Но ще останеш изненадана през какви места могат да се промъкнат те. А тук имаме празна къща със старо мазе, вероятно пълно с дупки и процепи. Повярвай ми, месарките щяха да открият тялото, ако то бе престояло там двайсет или повече часа.

— А какво е второто несъответствие?

— Хипостазата, или livor mortis. Когато сърцето спре да изпомпва кръвта и тялото започне да се разлага отвътре, кръвоносните съдове стават порьозни и кръвта реагира единствено на гравитацията и се насочва към най-ниската точка. Когато имаме работа с обесен, кръвта би трябвало да се събере във върховете на пръстите, висулките на ушите, стъпалата. Понякога човек получава дори послесмъртна ерекция.

— Какво? Послесмъртна ерекция?

— Когато човек умре във вертикално положение, в слабините също се събира кръв. Представи си балон, който се пълни с вода. Сърцето вече не изпомпва кръв и тя не циркулира в тялото, затова попадне ли в някое място, не може да го напусне. В моргата огледах тялото на обесения и открих петна на гърба му. Това означава, че не е умрял от обесване и не е висял на въжето двайсет часа.

— В такъв случай може да е убит на друго място и пренесен в къщата.

Декър кимна.

— Съдебният лекар не спомена нищо за несъответствията по отношение на livor mortis. Или не знаеше какво да търси, или просто се издъни.

— Ще се върна и ще говоря с него.

— Успех. Въпросът сега е защо Суонсън и Коста са убити тук?

— Сервизът е изоставен. Има канали. Оборудване, на което да окачиш някого.

— Зададох въпроса в по-широк смисъл.

— Какво имаш предвид?

— Защо в Барънвил?