Дейвид Балдачи
Жертвите (7)

7

На следващата сутрин Декър тъкмо си бе обул обувките, когато телефонът му иззвъня.

Обаждаше се Грийн.

— Какво има? — попита Декър.

— Става въпрос за кръвта на пода в къщата.

— Да?

— Беше прав. Не е човешка.

— Ще се видим след половин час.

 

 

Трийсет и пет минути по-късно Декър стоеше пред две метални маси, на които лежаха труповете от къщата. Съдебният лекар бе извършил аутопсия и на двата трупа. Големите разрези във формата на Y приличаха на огромни ципове върху гърдите им.

Уморената Джеймисън стоеше от дясната му страна, а по-бодрият Грийн — от лявата. Съдебният лекар се намираше от другата страна на масата. Ласитър още не беше дошла.

— Сигурни ли сте, че кръвта не е човешка? — попита Декър.

Съдебният лекар, нисък мъж с бирено коремче, оредяла коса и добре поддържана посребрена брада, кимна.

— Проверих я още снощи… или по-скоро, в малките часове днес по време на аутопсиите — прозя се той. — Анализът е съвсем елементарен. Специфичният реагент за човешка кръв отсъстваше. Но въпреки това е кръв. Вероятно животинска, а не изкуствена. Ще извърша още няколко анализа и ще разбера с какво точно си имаме работа.

— Значи някой е излял цяла кофа кръв… животинска, предполагам, под краката на обесения — каза Грийн.

— От обесване ли е умрял? — попита Декър.

Съдебният лекар кимна.

— Всички признаци са налице. Охлузване на врата, спукани капиляри в очите…

— Петехиален кръвоизлив в склерата — довърши разсеяно Декър.

Грийн го погледна учудено при тези думи.

С помощта на съдебния лекар Декър обърна настрани едно от телата и впери поглед в гърба.

— Това ли е обесеният?

— Да — потвърди Грийн.

Декър върна тялото в първоначалното му положение и огледа краката, ушите, ръцете и слабините на мъжа. Намръщи се.

— Какво има, Декър? — попита Джеймисън.

— Ръцете му не са били вързани. Въпреки това няма следи от рани, които да свидетелстват за оказана съпротива. Човек, когото се канят да обесят, непременно ще се бори за живота си. Особено ако е едър и в добра форма като този тук.

Съдебният лекар завъртя настрани главата на мъртвеца и посочи едно място на тила.

— Това е следа от удар, нанесен с голяма сила. Мисля, че е изгубил съзнание, след което е бил окачен на въжето. Не са имали причина да му връзват ръцете.

— А този? — попита Декър, докато оглеждаше втората жертва. Обърна настрани и това тяло и отбеляза: — По устните му имаше пяна. Обикновено това означава, че смъртта е настъпила в резултат на удавяне. Или на отрова.

— Токсикологичните анализи не са готови — каза съдебният лекар, — но в белите дробове нямаше вода, затова изключвам удавянето. Възможно е да става въпрос за свръхдоза. Бог ми е свидетел, че напоследък изобилства с подобни случаи. Хладилникът в моргата побира двайсет тела. Това винаги ни е било предостатъчно, преди наркотиците да ни връхлетят с всичка сила. Наложи се градската управа да купи хладилен фургон, за да смогнем. Държим го навън, на паркинга. И той е винаги пълен. Дори не мога да извърша аутопсии на всички. Времето не ми стига. Пристигне ли някой труп с игла в ръката, не си правя труда да го отварям, а направо вписвам причината за смъртта.

Декър изгледа удивено съдебния лекар и заяви:

— Но това не обяснява какво се е случило с обесения. Или откъде се е взела кръвта.

— Така е — съгласи се Грийн.

Вратата се отвори и в помещението влезе Ласитър, облечена в дрехите, които бе носила предишната вечер. Явно не се бе прибирала у дома.

— Дона, трябваше да поспиш… — започна Грийн.

Тя не му обърна внимание, а впери поглед в Декър и Джеймисън.

— Мисля, че се разбрахме…

— И така, вероятно си имаме работа с животинска кръв — обърна се Грийн към съдебния лекар. — Какво ни казва това?

Докторът сви рамене.

— Открих единствено причината за смъртта. Оставям разследването на вас. — Погледна Декър и добави: — Не съм криминалист. Такива патолози са кът и струват доста пари — обясни с усмивка той. — Аз съм местен полупенсиониран уролог. Занимавам се с това на половин ден. А специалистите по съдебна медицина трябва да отговарят на определени изисквания, да посещават опреснителни курсове и прочие…

— Може да се наложи да прибегнем до по-сериозни анализи — каза Декър, с което си спечели бегъл поглед от лекаря.

Декър се обърна към Грийн.

— Смяташ ли, че кръвта има символично значение? Че е послание? Или ритуал?

— Мисля, че в момента нямаме отговори на тези въпроси — отвърна Грийн.

Ласитър затвори вратата след себе си и пристъпи към масите за аутопсия. Застана точно зад Декър, който като че ли не забеляза присъствието й.

— Успяхте ли да ги идентифицирате? — попита той.

— Проверихме отпечатъците им в полицейска система от бази данни — каза Грийн. — Не открихме съвпадение. Знам, че системата не е съвършена, но ако са били престъпници, никога не са били арестувани.

— Проверете ги в други бази данни — каза Декър. — Възможно е да са цивилни, които някой работодател е проверявал или нещо подобно.

— Вече ги проверяваме — обади се Ласитър.

Декър се обърна и видя, че тя е застанала на крачка от него. Макар да бе на високи токчета, си оставаше поне две педи по-ниска от него. Той сведе поглед към нея.

— Добре — отвърна и отново насочи вниманието си към двата трупа. — Да разбирам ли, че никой от тях няма нищо общо с къщата? Не е собственик или наемател?

— Как се досетихте? — не се стърпя Ласитър.

— Ако някой от тях беше собственик, вече щяхте да сте го идентифицирали — каза Декър. — И все пак чия е къщата?

— На банката — отвърна Грийн. — Предишните собственици не са се справили с плащането на ипотеката и са напуснали града преди почти година. Къщата е преминала във владение на банката, но на практика е изоставена.

— Но в нея имаше електричество — възрази Декър. — В противен случай кръвта нямаше да достигне оголения проводник и да предизвика пожар. Защо електричеството не е било изключено, след като е минало толкова време?

— Има доста бездомници, които се самонастаняват — обясни Грийн. — Проникват в изоставени къщи, включват незаконно захранването и остават там в продължение на седмици и дори месеци. А понякога самите банки дават имотите под наем, за да изкарат малко пари, докато се опитват да ги продадат. Това също налага включването на електричество.

— Тази къща била ли е дадена под наем? — попита Джеймисън.

— Още проверяваме, но мисля, че не.

— Кварталът ми се стори обезлюден. Не видях коли на улицата — отбеляза Декър.

— Нищо необичайно — отвърна Грийн. Барънвил изгуби половината от населението си. Когато мините и заводите работеха, жителите бяха почти двойно повече. Почти колкото в Ери. Но това остана в миналото.

— С други думи, едва ли ще открием някой, който да ни помогне да разберем какво се е случило в къщата — обобщи Декър.

— Само в три от къщите на тази улица живеят хора — каза Грийн. — Аз разговарях с един от тях, Дона — с друг, но никой не е видял или чул нещо. Твърдят, че до снощи в къщата не имало никой.

— Никой? — попита Декър.

— Според тях, не — потвърди Грийн.

— Имате ли основания да подозирате, че някой от тях може да е замесен? — попита Джеймисън.

— Алис Мартин е възрастна жена, която е прекарала целия си живот в Барънвил — отговори Ласитър. — Познавам я добре, защото ми преподаваше в неделното училище. В другата къща живее Фред Рос, старец в инвалиден стол. Последният имот е най-близо до местопрестъплението, но единственият му обитател, Дан Бонд, е сляп. Аз разговарях с Бонд, а моят партньор — с госпожа Мартин. Мисля, че спокойно можем да изключим и двамата от списъка на заподозрените.

Декър се обърна и я погледна отново.

— Защо?

Ласитър премигна объркано.

— Не смяташ ли, че е очевидно?

Декър погледна Грийн.

— Във всяко разследване на убийство има някои неща, които наистина са очевидни. Отхвърлянето на някого като заподозрян на базата на предположения или само след един разговор не е сред тях.

Декър забеляза, че Ласитър се изчервява и чертите на лицето й се изкривяват, но продължи:

— И така, разговаряли сте с Дан Бонд и Алис Мартин. Защо не сте се срещнали с Фред Рос?

— Не го заварихме в дома му — отвърна Грийн. — Ще го посетим отново по-късно.

— Някаква представа как една от униформите ви се е озовала върху втория труп? — попита Декър.

— Не. Доколкото знаем, всички униформи са налице.

— В такъв случай проверете фирмата, която ви ги доставя — предложи Джеймисън.

— Проверяваме я — обади се Ласитър, която едва сдържаше гнева си. — Не сме паднали от Луната.

Декър не й обърна внимание, а посочи едно петно върху рамото на мъжа, когото бе открил в мазето.

— Какво е това?

— Отбелязах го в доклада — отвърна съдебният лекар. — Вероятно нещо е било поставено там, а после е било махнато.

— Някакви предположения?

— Може да са много неща. Лейкопласт например. Трансдермален пластир. Или никотинова лепенка.

— Пушач ли е бил? — попита Джеймисън.

— Да, белите му дробове определено са увредени от пушене. Предполагам, че няма четиресет, затова, ако е спрял да пуши, дробовете най-вероятно щяха да се възстановят.

— Но това май няма значение вече — каза Грийн.

— Анализите от токсикологията ще покажат каква е била лепенката — продължи лекарят. — Дали става въпрос за трансдермален пластир с някакъв медикамент. И дали в кръвта му има наркотици. Ако пластирът е свален по-отдавна, организмът ще е разградил веществата в него.

Декър го погледна и попита:

— И така, стигаме до най-важния въпрос: успяхте ли да определите кога е настъпила смъртта?

— Когато пристигнах в къщата, крайниците и на двете жертви бяха вкочанени, с други думи, вече беше настъпил rigor mortis. Бих казал, че ги заварих мъртви от приблизително двайсет часа, дори повече, тъй като в момента на пристигането ми те вече излизаха от вкочаняването. По-късно ще знам с по-голяма точност.

— Измерихте ли вътрешната температура на телата?

— Нещо се обърка с оборудването — отвърна с раздразнение лекарят. — Получих необичайни данни.

— Искате да кажете, че тялото е било прекалено студено?

— Откъде знаете? — възкликна докторът.

— И така, ако оставим настрана вътрешната температура, смятате, че жертвите са били мъртви от двайсет часа? Това ли е окончателното ви заключение? Сигурен ли сте?

Съдебният лекар изглеждаше възмутен, че Декър подлага заключението му на съмнение.

— Да, сигурен съм — отговори рязко той. — Бяха мъртви от поне двайсет часа. Защо?

— И сте сигурен, че телата не са били местени след смъртта?

Съдебният лекар погледна първо двата трупа, после Декър.

— Да, сигурен съм. Защо?

— На ваше място бих изкарал няколко допълнителни курса по съдебна медицина или бих сменил работата си с такава, която не включва извършването на аутопсии.

— Какво, по дяволите, означава това? — попита гневно лекарят.

— Мисля, че бях пределно ясен — каза Декър и се обърна към Грийн: — Е, имаш ли нещо против да се включим в разследването? Да работим заедно.

Грийн го изгледа с любопитство за миг, след което отвърна:

— Ще трябва да ни информирате за всичко. Без изключение.

— Съгласен — отвърна Декър.

— Как ще процедираме чисто практически? — попита Грийн.

— Чака ни доста работа, затова предлагам да се разделим на екипи от по двама — каза Декър. — Така всеки екип ще поеме по едно от предишните местопрестъпления.

— Добре — обади се Ласитър, — аз ще работя с теб, а твоята партньорка — с Марти.

Джеймисън беше изненадана от това предложение.

— Но защо? Вие двамата сте екип, ние — също.

— Защото така и ние, и вие ще знаем как върви разследването — обясни Ласитър. — Ще избегнем необходимостта да пишем обемисти доклади или да предаваме една и съща информация по няколко пъти. Ще си спестим доста време и проблеми.

— Съгласен — отвърна разсеяно Декър, с което си спечели бърз поглед от страна на Джеймисън.

 

 

На излизане от моргата Джеймисън дръпна Ласитър настрани.

— Това е само за твоя лична информация, но да знаеш, че с партньора ми се работи трудно.

— Повярвай ми, вече го забелязах — отвърна Ласитър.

— Не съм сигурна, че оценяваш проблема в пълния му размер.

— Е, Марти също не е идеалният партньор. Все пак сме момичета, навлезли в територия, която мъжете смятат за своя, нали? Знаем правилата на играта.

Неочакваният отговор накара Джеймисън да се усмихне.

— Мисля, че това са първите ти думи, с които съм съгласна.

— Да се надяваме, че в бъдеще ще имаме повече поводи за единомислие.