Дейвид Балдачи
Жертвите (23)

23

Декър слезе долу, след като бе спал едва три часа, и завари Зоуи да довършва закуската си, преди да тръгне за училище.

Той си наля кафе и прие един току-що изпечен геврек от Амбър, която сновеше из кухнята, приготвяше обяда на Зоуи и слагаше дрехи в пералнята. Франк вече бе отишъл на работа.

Декър седна уморено срещу Зоуи, отпи от кафето си и задъвка геврека, докато тя поглъщаше лъжица след лъжица корнфлейкс. Когато Декър я погледна, разбра, че го наблюдава внимателно.

— Снощи излезе — каза Зоуи. — Видях те през прозореца.

— Нали ти казах, че не ми се спи. А ти защо си била будна по това време?

Зоуи сви рамене.

— Побързай, Зоуи — провикна се от килера майка й. — Трябва да излезем след пет минути, а ти още не си измила зъбите си и не си се сресала. Приготви ли си чантата? Взели ли си флейтата?

Зоуи завъртя очи театрално и лапна нова лъжица корнфлейкс.

— Откри ли лошите? — попита тя.

— Не още. Но работя по въпроса.

— Косата ти изглежда смешно.

— Както обикновено.

— Не, сега е щръкнала по средата.

— А, да… там има малко лепило.

Думите му като че ли я развеселиха.

— Аз също си изцапах косата с лепило веднъж. Но не беше случайно. Мама адски се ядоса. Взе ножицата и ми отряза много коса. Искаш ли да те подстрижа? — Зоуи зашепна: — Мама не дава да си играя с ножици, когато не е вкъщи, но няма да й казваме.

— Благодаря, но предпочитам да оставя косата си по-дълга.

Зоуи продължи да се храни, очевидно разочарована от отказа му.

Амбър влетя в кухнята.

— Готова ли си? — обърна се тя към дъщеря си.

— Трябва да си измия зъбите и да се среша. И не мога да си намеря флейтата.

— Знам, че днес е рожденият ти ден, но това не отменя обичайните ти задължения.

Зоуи повдигна полупразната купичка.

— Но, мамо… — започна тя.

— О, не, не ми минавай с този номер! Можеш да си доядеш в колата! А сега се качвай горе и не се връщай без флейтата! Снощи я видях на скрина в стаята ти.

Зоуи се надигна бавно и махна вяло на Декър.

— Честит рожден ден, Зоуи — поздрави я той.

След като момиченцето излезе от стаята, Амбър въздъхна и каза:

— Деца!

— Да — отвърна Декър.

— Не съм имала син, но момчетата едва ли са по-трудни от момичетата.

— И аз не съм имал син, само дъщеря.

Амбър се напрегна и седна бавно срещу Декър.

— Алекс ми каза за… — започна притеснено тя.

— Да.

— Много съжалявам.

— Да — повтори Декър.

След като той не изрече и дума, Амбър се изправи.

— Аз… ъъъ… трябва да заведа Зоуи на училище.

— Да — каза Декър, без да вдигне поглед от масата.

 

 

Няколко минути по-късно към него се присъедини Джеймисън и си наля чаша кафе.

— Видях се с агент Кемпър късно през нощта или рано сутринта, зависи от гледната точка — каза Декър.

Джеймисън го зяпна смаяно и седна срещу него.

— Къде?

— Пред къщата, в която открихме убитите.

— А ти какво правеше там?

— Не можах да заспя. Излязох на разходка и минах оттам. Запознах се с Фред Рос, съседа, когото Грийн и Ласитър още не са разпитали. Кораво старче, което крие пушка с рязана цев под одеялото си. В един момент помислих, че ще ме застреля.

— Божичко, Декър! Не можеш ли да спиш нощем като всички останали?

— Рос каза, че не си е бил вкъщи онази вечер. Но каза и още нещо.

— Какво?

— Разбрал, че в Барънвил няма нищо незаконно.

Джеймисън се намръщи.

— Какво ли е искал да каже с това?

— Нямам представа. Сбогувах се с него и тръгнах обратно, когато от Къщата с труповете излезе Кемпър.

— Продължи ли да се прави на важна клечка?

— Не, стори ми се поомекнала. Сподели нещо за двете жертви. Наистина са били агенти на АБН. Уил Бийти и Дъг Смит. Бийти е мъртвецът в мазето. Работели са под прикритие, както предполагах. Но според Кемпър са минали на другата страна.

— Откъде знае?

— Предполага се, че са убили бивш наркодилър, с когото са работели. Казва се Ранди Хаас. Изглежда, че Бийти и Смит са били убити по-рано и държани във фризер, за да не можем да определим кога точно е настъпила смъртта им. Кемпър е довела свой съдебен лекар, защото смята, че не може да има доверие на местния.

— Както и ти. Предполагам, че това доказва правотата ти.

— Бийти е умрял от свръхдоза наркотици… става въпрос за изключително мощен опиат, който очевидно е приел насила. Смит е умрял от задушаване, но не от въжето на бесилката.

— И са били пренесени в къщата вече мъртви?

— Така изглежда.

— Защо някой си е направил целия този труд?

— Нямам представа.

— Пренасянето на два трупа до къщата е голям риск. Може някой да види нещо.

— Така е. За мен това си остава загадка.

— Бийти и Смит са станали престъпници, а?

— Така смята Кемпър.

— А ти? Ти какво смяташ?

— Не разполагам с достатъчно информация, за да си съставя мнение. Все още я събирам…

— Какво ще правим?

— Ще продължим да търсим. Следващият в списъка ни е Брадли Коста, банкерът. Ще посетим банката, след това и дома му. После идва ред на Майкъл Суонсън, а накрая аз ще отида да си поговоря с Джон Барън Четвърти.

— С Барън ли? Защо?

— Както казах, подозирам, че ме излъга, когато заяви, че не познава нито една от жертвите. А когато някой излъже за подобно нещо, поражда у мен желание да го опозная по-добре.

— Ако съдя по думите ти, Барън изглежда интересна личност.

— Наистина е такъв. Но това не означава, че не е замесен в убийствата. Чудя се защо е останал да живее в град, който го мрази толкова силно? — добави замислено Декър.

— Може би си пада мазохист.

— А може би има причина.

Декър се пресегна, взе листа с числата от кухненския плот и го вдигна.

— Какво е това? — попита Джеймисън.

Декър й обясни как Зоуи е изпробвала паметта му.

— Мисля, че тя е заинтригувана от теб.

— За друго става въпрос… Погледнах листа след сътресението и не успях да си спомня последните две числа. Опитах отново и успях да си спомня последните две числа… но не и няколко цифри от числата по средата.

— Смяташ ли, че е свързано с раната на главата ти?

— Не знам. Възможно е. Всъщност… много е вероятно.

Той изглеждаше толкова нещастен, че Джеймисън каза:

— Декър, имаш феноменална памет и това е страхотно. Но тя не е единственото качество, което те прави добър полицай или агент. Ти си бил ченге повече от двайсет години. Наблюдателен си, съобразителен си… никой не може да се сравнява с теб в това отношение. А и никога не се отказваш.

— Благодаря ти, Алекс, оценявам го.

— О, може би сътресението дава положителни резултати.

— Какво означава това?

Джеймисън въздъхна.

— Няма значение. — Джеймисън го погледна, докато въртеше чашата между дланите си. — Кемпър наистина ли няма нищо против да работим заедно?

— Така мисля. Но дори да има, това няма да ни спре.

— Никога не се притесняваш нито за реакцията на околните, нито за евентуални проблеми в службата, нали?

— Не виждам причина да го правя, когато става въпрос за убийство — отвърна той.