Дейвид Балдачи
Жертвите (56)

56

Декър се качи в колата си и тъкмо се канеше да излезе от паркинга, когато промени решението си, зави в противоположната посока и пое към строежа на новото хале в логистичния център. Паркира на известно разстояние от него, излезе и продължи пеша. Стигна толкова близо, колкото бе възможно. Отпред гъмжеше от работници, а камиони, фадроми и мотокари сновяха, натоварени с материали. Очевидно полицията бе позволила строителството да продължи. Декър наблюдава дейността на работниците няколко минути, след което насочи вниманието си към околния терен. Забеляза нещо на земята, наведе се и го взе. Огледа го за миг и го прибра в джоба си. После се върна при колата и потегли.

По пътя позвъни на Кемпър и я помоли да се срещнат пред бар „Мъркюри“.

Дойде пръв, видя я да пристига, излезе от колата и седна при нея. Извади шишенцето и набързо й разказа къде го е открил.

— Можеш ли да провериш какво е това? Макар да мисля, че знам отговора.

Тя погледна шишенцето.

— Почти сигурна съм, че става въпрос за хероин или фентанил. На външен вид са напълно еднакви, затова пласьорите ги смесват. Проблемът е, че са нужни трийсет милиграма хероин, за да убият човек, и само три милиграма фентанил, за да направят същото. Казваш, че си го открил в тайно помещение в кабинета на Тед Рос?

— Да, и там има още купища такива шишенца. Мисля, че доставките минават през логистичния център.

— Но защо ги изпращат там? Защо не в дома му? Или на пощенска кутия?

— Много по-лесно е да претърсиш нечий дом или пощенска кутия. В логистичния център пристигат милиони кашони. Да правиш обиск там е като да търсиш игла в копа сено.

— Но системата не следи ли всички пратки, които пристигат? Как е възможно да ги извадят от компютърната програма?

— Тед Рос е управител на центъра. Ако някой може да измисли начин, това е той.

— Как изобщо разбра за този тайник в кабинета му?

— От Тоби Бабът. Той е начертал скица на логистичния център. Открих официалните строителни планове и ги сравних с чертежа на Бабът. Между тях имаше само една разлика от шейсетина сантиметра в кабинета на Рос.

— Как ли е разбрал Бабът?

— Работил е по строителството на логистичния център, а по-късно са го прехвърлили на канцеларска работа. Може така да е открил разминаването. Аз лично използвах ролетка. Нищо чудно той да е направил същото.

— Смяташ ли, че е знаел какво прави Рос с този тайник?

— След като Тоби е умрял, това означава, че е знаел или най-малкото е подозирал.

— Изненадана съм, че Рос държи стоката в кабинета си.

— Скривалището е доста надеждно. Невъзможно е да попаднеш случайно на него. Самият той трябва да се покатери на стол и да завърти една част от перваза на ламперията. А панелът е монтиран безупречно. Можеш да разглеждаш стената цял ден, без да разбереш, че там има врата. Която, между другото, той е прикрил допълнително с фланелка на „Питсбърг Стийлърс“.

— Как е възможно да направи тайник, да монтира скрита врата и никой да не забележи нищо?

— Може да го е направил сам. Спомена, че е работил в строителството, преди да постъпи в логистичния център. А може някой от работниците също да е замесен и да го е направил вместо него. Като управител Рос има достъп навсякъде и контролира строителните дейности.

— Но как изобщо се е замесил в подобна наркомрежа?

— Веднъж се описа като обикновен човек, когото никой не брои за нищо. А после спомена, че когато обикновеният човек получи възможност да отвърне на удара, непременно трябва да го направи. Мисля, че това е причината да ми даде визитката на онзи адвокат, с чиято помощ Амбър да съди „Максус“. Той мрази богатите и важните клечки. Алис Мартин каза, че баща му Фред се е отнасял много зле и с него, и с майка му. Може това също да е дало отражение. Повярвай ми, Фред Рос е доста неприятна личност. Всичко това плюс купищата пари могат да се окажат достатъчен мотив. А може някой да се е свързал с него именно защото е шеф на логистичния център и това е идеалното прикритие.

— Декър, свършил си страхотна работа — заяви Кемпър, помълча и добави: — Сега ще ти върна услугата. Открих онази информация за Ранди Хаас, която те интересуваше.

— Онзи, който с предсмъртните си думи обвинява двамата ти агенти?

— Попита ме дали е имал роднини и дали не е бил болен от нещо. Оказа се прав и за двете. Оставил е съпруга и две малки деца. И е имал рак на панкреаса. В напреднал стадий. Оставали са му не повече от два месеца живот.

— А семейството? Как се справя?

— Очевидно много добре. Живеят в Бел Еър, Калифорния, в къща за три милиона.

— И какво е обяснението им за това?

— Застраховка „Живот“. На стойност десет милиона долара.

— Вноските по подобна полица не са никак малки.

— Така е, но са плащани редовно в пълен размер.

— Добре, но се съмнявам, че в графа „професия“ в договора Хаас е написал „наркопласьор“. Не мога да повярвам, че една нормална застрахователна компания ще сключи с него полица на подобна стойност. Шансовете да умре млад са били твърде големи.

— Компанията не е американска. Става въпрос за чуждестранен застраховател. Опитахме се да съберем повече информация, но попаднахме на каменна стена. Възможно е да са му платили по този начин, за да излъже за двамата агенти.

— Отново се натъкваме на застраховка „Живот“ — изрече замислено Декър.

— Така е. Откъде знаеше, че Хаас ще се окаже неизлечимо болен?

— Бях убеден, че е излъгал за твоите хора. Натопил ги е, а вие сте се хванали. Не са минали на другата страна. Мисля, че са били на крачка от това да разкрият какво се случва в Барънвил и е трябвало да бъдат елиминирани. Използвали са Хаас, който и бездруго вече е бил обречен, а е трябвало да се погрижи за семейството си. Той ви е заблудил, че хората ви са станали престъпници и са били ликвидирани от други престъпници. Така семейството му е спечелило милиони от лъжливите му предсмъртни думи. Предполагам, че сам си е инжектирал смъртоносната доза морфин.

— Добре, попаднахме на мащабна мрежа за разпространение на фентанил в Барънвил. Той пристига в логистичния център. Какво смяташ, че прави Рос след това?

— Би трябвало да го изнася от центъра и да го предава на други. В кабинета си държи спортен сак. Мисля, че пренася дрогата в него. Разбрах, че ходи на фитнес след работа. Но защо ще мъкне екипа със себе си, след като във фитнеса има съблекални, шкафчета, душове? Защо не държи сака си в колата?

— А в центъра няма ли охрана, която да проверява багажа?

— Има металдетектори, но те не могат да засекат прахообразни субстанции. Вярно, че претърсват чантите, но се обзалагам, че сакът е с двойно дъно. Отворих го, докато бях в кабинета на Рос. Стори ми се прекалено плитък за размерите си. А и не е нужно много място, за да се скрият няколко такива шишенца.

— Така е.

Декър посочи шишенцето.

Ще ме просветлиш ли относно икономиката на фентанила?

— Разходите за производството на килограм хероин и килограм фентанил са приблизително същите, от три до четири хиляди. Килограм хероин стига шейсет бона на улицата. Но тъй като действието на фентанила е далеч по-мощно, един килограм може да бъде разреден така, че от него да се получат двайсет и четири килограма краен продукт, което го прави далеч по-доходен от хероина. От един килограм фентанил излизат почти седемстотин хиляди хапчета, които се продават по двайсет и пет долара едното. — Кемпър впери поглед в шишенцето. — Тук има приблизително пет грама.

— В кабинета на Рос имаше двайсет кутии. В тази, която отворих, имаше пет шишенца. Ако и в другите има толкова, колко струва тази дрога на улицата?

Кемпър пресметна наум и обяви:

— Ако това наистина е фентанил, този тип държи в кабинета си дрога за девет милиона.

— Чудя се какви ли количества минават през центъра?

— И аз се питам същото — отвърна замислено Кемпър.

— След като става въпрос за такива суми, едва ли си имаме работа с наркомрежа, обхванала един или няколко малки града. По-скоро сме изправени срещу международна организация.

— Четеш ми мислите, Декър — кимна Кемпър. — Всички мексикански картели пласират фентанил. Внасят го директно от Китай, където той се произвежда и от нелегални лаборатории, и от напълно легитимни фармацевтични корпорации. Или купуват суровината от китайците и сами го произвеждат. Продават го на прах в такива шишенца или го смесват с хероин. Част от него пресоват на хапчета. Милиони фентанилови хапчета. Работата е там, че когато сложиш фентанил в хапчетата, дилърите обикновено нямат представа. Клиентите също. И хората, които не смъркат или не пушат, защото се страхуват, или защото не искат да се чувстват като наркомани, вземат хапчета, тъй като си въобразяват, че те са по-безопасни или им помагат да не се чувстват престъпници. Нали се сещаш, все едно вземат лекарство с рецепта. Хапчетата фентанил приличат на хапчета оксикодон. Някои ги комбинирал с ксанакс и други болкоуспокояващи. Дори им слагат щампа с дозата — на нея пише осемдесет, — което е стандартната доза оксикодон. „Осемдесетки“, така ги наричат на улицата. Както казах, цената стигна двайсет и пет долара за хапче, а средностатистическият наркоман може да вземе двайсет хапчета дневно.

— Петстотин долара на ден! Доста скъпо удоволствие!

— Арестувала съм дилъри, които обикновено продават по хиляда хапчета на ден. А има такива, които продават и много повече.

Декър погледна праха в шишенцето.

— Смяташ ли, че правят хапчета от това?

— Предполагам. Което означава, че наблизо има преса за хапчета. Защо иначе ще крият праха в логистичния център.

— Колко площ е необходима?

— Човек може да произвежда хапчета в собствената си спалня или в някоя задна стаичка на напълно законно предприятие или офис. Но се нуждае от специално оборудване. Най-вече преса — четвърт тон, половин тон или по-голяма — в зависимост от възможностите за пласмент. Преса от четвърт тон произвежда три-четири хиляди хапчета в час. Трябват и хора, които да пакетират стоката. Боравенето с нея е изключително опасно. Виждала съм как местни ченгета, вземали участие в наши акции, пипат фентанила без ръкавици. След миг се озовават на пода и започват да посиняват. Толкова е опасен.

— В града има доста изоставени сгради. Като например празната къща, в която бяха открити твоите хора. Ако разполагаш с цяла къща, можеш да сложиш няколко преси в нея. И това би обяснило защо имаше електрозахранване, след като никой не живее там.

— Смяташ ли? — погледна го учудено Кемпър.

— И както споменах, вероятно техният дрон е летял над улицата в онази нощ.

— Но не каза защо.

— Възможно е да са изнесли оборудването, а после да са докарали телата. Искали са да се уверят, че никой не ги наблюдава… че никой не идва насам. Най-добрият начин е наблюдение от въздуха. В това отношение дроновете вършат отлична работа.

— В такъв случай трябва да огледаме отново къщата и да проверим за следи от преси за хапчета.

— Аз бих проверил и съседната къща, онази, в която застрелях Брайън Колинс. Тя също беше празна. И също имаше електричество.

— А онзи старец, който живееше от другата страна на улицата?

— Дан Бонд може да е чул нещо и затова да са се отървали от него. Вероятно са избрали тази улица, защото е почти необитаема. На нея са живеели само трима души, включително Бонд. А Фред Рос е баща на човека, който доставя наркотиците.

— Това ли предлагаш? Да арестуваме Тед Рос?

— Направим ли го, останалите най-вероятно ще избягат. А и ти не можеш да извадиш заповед за обиск на основание на моите думи, защото нямах причина да прониквам в кабинета му и да го претърсвам.

— Но когато отвори тайника, Рос няма ли да види, че едно шишенце липсва?

— Може да реши, че в кутията по начало са били по-малко. Но ще трябва да го поставим под наблюдение. И ако установим, че е свързан с убийствата, да имаме готовност да го приберем във всеки един момент.

— Добре, ще го организирам. А ти какво ще правиш?

— Знаем най-важното — всичко тук се върти около наркотиците. Сега трябва да открием останалите парченца от пъзела.

— Сигурно и другите убийства са свързани с дрогата.

— Да. Но може би има и още нещо.

— Какво?

— Ще ти кажа веднага щом разбера.