Дейвид Балдачи
Жертвите (3)

3

— Не го познавам — заяви по-възрастният полицай, който се бе представил на Декър и Джеймисън като Уил Къри.

Партньорът му също поклати глава. Двамата се взираха в униформения, който лежеше на пода в мазето. Вече бяха видели трупа горе и не бяха разпознали нито едната, нито другата жертва.

Къри посочи гърдите на мъжа.

— Няма табелка с името, а всеки от нас носи такава.

— Щяхте ли да го познаете, ако беше от вашите? — попита Декър. — Колко е голямо местното управление?

Къри се замисли за миг.

— Не познавам всички, но повечето — да.

— В кобура няма пистолет — отбеляза Декър.

— Да, забелязах — кимна Къри. — Няма и радиостанция. Вижте, трябва да позвъня на колегите от отдел „Убийства“. Случаят е техен. Дони, трябва да оградиш периметъра с лента. И не пускай никого вътре.

Дони излезе, а Къри извади телефона си, отиде в другия край на мазето и позвъни в управлението.

Декър коленичи и огледа тялото.

Джеймисън надникна над рамото му и попита:

— Как е умрял?

— Не виждам рани. Онзи горе също няма рани въпреки многото кръв.

— Смъртта чрез обесване обикновено е безкръвна — отбеляза Джеймисън. — Освен ако няма вътрешен кръвоизлив, който да избие навън.

— Нямаше кръв по дрехите — отвърна Декър. — Така че изключвам тази възможност.

Къри дойде при тях и каза:

— Трябва да напуснете къщата и да дадете показания. Колегите от „Убийства“ ще ми откъснат главата, ако ви заварят тук.

Тримата се качиха на горния етаж и излязоха през задната врата. Къри забеляза, че тя е разбита.

— Как стана това?

— Оттук влязох — отвърна Декър. — Ще ви обясня защо.

Бурята бе почти отминала, небето се проясняваше и над главите им заблещукаха звезди.

Къри извади бележник и каза:

— Добре, започвайте.

Първо Декър, а после и Джеймисън разказаха какво се е случило. Когато приключиха, чуха някой да ги вика.

— Алекс, всичко наред ли е?

Обърнаха се и видяха Амбър и Зоуи до оградата.

— Прибирайте се, ще дойда след няколко минути — каза Джеймисън и когато двете се отдалечиха, тя се обърна към Къри.

— Сестра ми Амбър и дъщеря й Зоуи. На гости сме им.

— Тук ли живеят? — попита Къри.

— Да.

— Ще трябва да ги разпитаме. Може да са видели нещо, което да ни помогне да идентифицираме жертвите.

— Разбира се, няма проблем — отвърна Джеймисън.

— С какво точно се занимавате във ФБР? — попита Къри.

— Издирваме онези, които убиват хора — каза Декър. — Както в тази къща.

Къри явно долови намерението на Декър, защото възрази:

— Случаят не е федерален.

— Понякога съдбата си прави шеги с нас и нещата не се оказват такива, каквито ни се струват на пръв поглед — отвърна Декър. — Във всеки случай, можем да ви бъдем от полза.

— Декър — обади се Джеймисън, без да крие недоволството си — ние сме на почивка. Взехме си отпуск, за да забравим работата поне за малко.

— Ти може би — възрази Декър, — но аз не виждам причина да забравя работата.

— Не зависи от мен — каза Къри, — ще трябва да се разберете с колегите от „Убийства“.

— Правилно.

Къри затвори бележника си и каза:

— След като и бездруго сте тук, ще споделите ли какво мислите?

Декър хвърли поглед към къщата.

— Обесването е израз на лично отношение към жертвата… на желание за контрол. Това е ужасен начин да умреш, защото или се задушаваш, или прешлените ти се чупят. И в двата случая отнема известно време.

— А кръвта? — попита Къри.

— Откъде се е взела ли? Изтекла е, да речем, на друго място, след което убиецът я е донесъл тук и я е изсипал на пода… Но не виждам какъв е смисълът.

— А трупът в мазето?

— Въпросът е дали е полицай или не. Ако е цивилен, защо е в униформа? И отново, как е умрял? Не видях рана, но по устните му е избила пяна, което ме навежда на мисълта за отрова. И още нещо. Кой е собственик на къщата? Някоя от жертвите? Или друг?

Къри бе отворил бележника си и си водеше записки.

— Още нещо?

— Да. Мисля, че съдебният лекар ще се затрудни с определянето на часа на смъртта.

— Защо?

— Защото това, което видях, е невъзможно от гледна точка на патологията.