Дейвид Балдачи
Жертвите (37)

37

Ако американското образование наистина се намира в такова състояние, то страната ни е загазила сериозно, помисли си Декър.

Гимназията в Барънвил имаше вид на съборетина, която очаква всеки момент да се появи бригада строители, да я бутне и да построи нещо друго на мястото й. Всъщност едва ли имаше нужда от цяла бригада, достатъчен бе един човек е голям чук и няколко кутийки „Ред Бул“. Покривът бе осеян с дупки, част от прозорците бяха счупени, а входната врата бе толкова увиснала, че Декър едва не нарани рамото си, докато се опитваше да я отвори по-широко.

Когато влезе в училището и се отправи към канцеларията, видя, че влагата и мухълът са навсякъде. Сякаш никой не си бе правил труда да мие застлания с линолеум под от деня, в който е бил поставен. Стъклените шкафове пред канцеларията, в които би трябвало да има спортни трофеи, зееха празни.

Декър се представи, обясни кой е и какво иска. Заместник-директорката, плаха на вид дребничка жена с побеляла коса, скована походка и меланхолично изражение, го съпроводи до библиотеката.

— Училището май е виждало и по-добри дни — отбеляза Декър.

— Целият град е виждал по-добри дни — отвърна тя. — Липсата на данъчни постъпления означава недостиг на средства за това място. А и днес имаме два пъти по-малко ученици от преди. Всички напускат Барънвил. И това продължава вече трийсет години.

— Но нещата може да се променят. Да вземем за пример новия логистичен център. Там наемат много хора…

— Чух, че някой е загинал.

— Да, за съжаление.

Тя го въведе в библиотеката. По рафтовете имаше много малко книги, а върху два метални чина бяха поставени стари обемисти компютри. Ученици не се виждаха.

— Годишниците са там. — Заместник-директорката посочи срещуположния ъгъл.

— Мога ли да се обърна към библиотекарката, ако имам някакви въпроси?

Жената отиде до вратата и погледна Декър.

— Разбира се, стига да имахме библиотекарка. Съкратихме длъжността при последното орязване на бюджета ни. Можем да похарчим милиард долара за нова спортна зала, но не и цент за образованието на нашите деца.

Декър се почувства неловко.

— Ако се нуждаете от нещо, агент Декър — каза тихо жената, — елате и ме повикайте. С радост ще ви помогна.

— Благодаря.

Тя излезе, а Декър отиде до рафта с годишниците и ги огледа. Извади четирите от периода, който го интересуваше, седна на един от разнебитените чинове и отвори първия. Веднага откри учениците, които търсеше.

Джон Барън IV изглеждаше толкова млад, но това беше нормално — на снимката беше само на четиринайсет. Тялото му, което щеше да стане високо и стройно, още растеше. Адамовата му ябълка изпъкваше силно под ухиленото му лице. При други обстоятелства Декър щеше да се изненада, че богаташко синче като Барън учи в общинско училище, но вече знаеше, че по онова време родителите му са били на ръба на фалита. Безплатното образование е било единствената им възможност.

Декър прелисти страниците, докато не попадна на друг раздел, в който учениците бяха подредени по азбучен ред.

От друга снимка го гледаше Джойс Ридж, която щеше да се омъжи и да стане Джойс Танър. Беше много красива, с дълга руса коса и сини очи.

Декър бе научил моминското й име в хода на разследването. И бе виждал снимки на същото това лице, но от аутопсията. На тях то бе обезобразено от изстрел с пушка.

Прелисти още няколко страници и откри, че Танър и Барън са били членове на един и същ училищен клуб. Когато отгърна на раздела, посветен на спортните успехи на гимназията, видя, че Барън, макар и за първа година в гимназията, е бил твърд титуляр и във футболния, и в бейзболния отбор. Публикувана бе статистиката му като куотърбек и питчър, доста впечатляваща дори за абитуриент.

Танър участваше в отбора по тенис и освен това бе мажоретка.

Декър прелисти следващите два годишника и видя как двамата съзряват. Танър бе избрана за най-популярно момиче на випуска, а спортната кариера на Барън вървеше нагоре. Той вече играеше в щатските младежки отбори по футбол и бейзбол.

Декър взе последния годишник и запрелиства бавно страниците.

Барън почти бе достигнал сегашния си ръст и се отличаваше с красиви волеви черти, гъста черна коса и магнетичен поглед. Кратка статия в спортната секция на годишника изтъкваше, че като куотърбек той е отбелязал хвърляния с обща дължина три хиляди метра и трийсет тъчдауна, а като питчър не познава поражение. Джон Барън бе един от двамата гимназисти, включени в щатските отбори и по двата спорта. Неслучайно бе избран и за спортист на годината на Пенсилвания.

Годишникът съобщаваше, че той е получил спортна стипендия за колежа, което било признание за успехите му в спорта и учението.

Джойс Ридж се бе превърнала в красива млада жена. Висока, атлетична, капитан на отбора по тенис, капитан на мажоретките… По всичко изглеждаше, че я очаква бляскаво бъдеще, макар да не се споменаваше, че ще учи в колеж или че е получила стипендия.

Декър обърна на страниците от абитуриентския бал и видя, че тя е избрана за кралица на бала.

Барън обаче не бе избран за крал на бала. Друг младеж, някой си Брус Мърсър, състезател по борба и президент на клуба по испански, бе избран за крал на бала и беше кавалер на Джойс. А тя определено не изглеждаше доволна от това, заключи Декър, докато разглеждаше снимката. В единия ъгъл се виждаше Барън със свален футболен шлем. Гледаше толкова нещастно към краля и кралицата, че изражението му трогна дори Декър.

Той прегледа отново всички спортни снимки от четирите години.

На всяка от тях Барън стоеше отстрани. Декър знаеше от опит, че най-добрите играчи, особено от по-горните гимназиални класове, винаги заемат централно място. Така гласеше неписаното правило.

Но дори в абитуриентската си година, когато бе поставил куп рекорди, Барън бе в края на задния ред. Отличаваше се от останалите по едно нещо — беше по-висок с цяла глава и стърчеше над тях. Същото бе положението и на официалната снимка на бейзболния отбор, където най-добрият питчър бе изтикан в ъгъла.

Барън би трябвало да бъде капитан и на двата отбора.

Но не беше.

Декър знаеше причината. Знаеше и причината талантливият спортист да не бъде избран за крал на бала.

Беше Барън.

Всеки абитуриент бе представен с кратка биография. Така Декър научи, че чичото на Джойс е бил пастор в баптистката църква и през лятната си ваканция тя е преподавала Библията в неделното училище, давала е дежурства като спасител в общинския плувен басейн и е помагала по математика на ученици от началните класове. Джойс танцувала и искала да работи с инвалиди. Що се отнася до Барън, Декър научи, че той е основал клуб по древногръцка митология, четял е свободно на латински, искал е да стане професионален бейзболист, а след края на спортната си кариера да започне собствен бизнес.

Впечатляващи портрети, помисли си Декър. Идеални, прекалено идеални. В гимназията той самият не бе мислил за нищо друго, освен за футбол и момичета.

От друга страна, Джойс бе загубила родителите си като малка и бе отгледана от леля си и чичо си. Животът на Барън в ученическите години не бе идеален, както и този на Джойс най-вероятно. Може би двамата бяха вложили толкова много усилия в учението и спорта, за да компенсират негативните страни в личния си живот.

Декър разгледа повторно няколко снимки, на които бе попаднал в годишниците. На всички Танър и Барън бяха заедно. От начина, но който се гледаха, стояха рамо до рамо или се държаха за ръце, Декър стигна до извода, че двамата са били влюбени един в друг.

Какво се беше случило?

Барън бе заминал да учи в колеж, а приятелката му бе останала тук? И не бе постигнала нищо в живота си? Бе съкратена от „Джей Си Пени“. Бе живяла в мръсен евтин апартамент. И бе убита редом с човек, с когото — поне на пръв поглед — нямаше нищо общо.

Декър затвори годишниците и ги върна на рафта.

Седна и се замисли върху това, което бе открил току-що.

Бе дошъл тук, воден от догадки, основани на оскъдни факти, най-вече на обстоятелството, че Танър и Барън бяха връстници и вероятно съученици.

Оказа се, че Джойс Танър и Джон Барън са били близки още в гимназията. Барън го бе излъгал, че името й не му говори нищо. На стената зад телата на Танър и Бабът бе изписан цитат от Библията. Имаше ли той връзка с факта, че Танър е преподавала в неделно училище? А онзи символ на Танатос върху челото на Коста имаше ли нещо общо с клуба по древногръцка митология, основан от Барън?

Съществуваха и други възможни връзки.

Дали именно Майкъл Суонсън не бе живял в градинската барака на Барън?

А банката на Брадли Коста бе спонсорирала детския бейзболен отбор, трениран от Барън. Мъртвият банкер бе държал в дома си снимка на децата и Барън. Банката, в която бе работил, държеше ипотеката върху дома на Барън. Декър бе отправил питане дали той е отговарял за нея, но още не бе получил отговор.

Ами Тоби Бабът? Свързан ли бе Барън и с него?

Ако не, то бе свързан с три от четирите жертви. Това не можеше да бъде съвпадение, поне според Декър.

Какво да правя сега?

Той излезе от училището и замислено се отправи към колата си.

Но след миг спря.

От другата страна на улицата бе паркиран светлосиният шевролет събърбан.

А на предната му броня се облягаше Джон Барън IV, скръстил ръце на гърдите си. И се взираше в Декър, който излизаше от старото му училище.