Дейвид Балдачи
Жертвите (14)

14

— Свинска кръв? — попита Джеймисън, докато шофираше по улицата.

— Стрелях наслуки. Да видим дали ще уцеля.

— Не ми каза, че снощи си се запознал с Джон Барън.

— Е, вече знаеш.

— Как изглежда?

— Висок, слаб, с гъста посребрена коса. На петдесет и няколко. Представителен на вид. Прилича на кинозвезда. Ерудиран, изразява се доста литературно. Силен, умее да се бие. Макар онези отрепки да бяха доста по-млади от него, май беше фраснал двама от тях, преди да му се нахвърлят вкупом.

— Наистина ли са го нападнали в бара?

— Трима идиоти, които очевидно имат зъб на цялата фамилия.

— Ако можем да съдим по поведението на Ласитър, май целият град има зъб на Барън. Смяташ ли, че името произлиза от барон?

— Нито съм го проверявал, нито ме интересува откъде произлиза — отвърна Декър.

— Наистина ли подозираш, че той е замесен в убийствата?

— Нямам представа. Но когато го попитах дали познава някоя от жертвите, отговори по начин, който ме накара да се усъмня.

— Защо?

— Инстинкт.

— Досега инстинктът ти никога не те е подвеждал.

— Така е.

— А сега накъде?

— Към дома на Джойс Танър. Ще обиколим всички поред.

 

 

Домът на Джойс Танър се оказа приземен апартамент в занемарена стара сграда, коя го изглеждаше така, сякаш следващият по-силен порив на вятъра може да я събори.

Грийн бе дал ключа на Декър.

— Изненадана съм, че Грийн и Ласитър не настояха да ни придружат — отбеляза Джеймисън, докато оглеждаха тясното антре.

— Както спомена Грийн, при това не особено тактично, те са разочаровани, че още не сме разкрили убийствата. Не искат да си губят времето с нас. А и Ласитър беше против нашето участие от самото начало.

— Отношението й може да се е променило. Мисля, че двете с нея си допаднахме. Но тя явно не харесва семейство Барън.

— Ако съдя по видяното снощи, в града едва ли ще се намерят много хора, които да харесват Джон Барън или предците му. В бара снощи имаше поне двайсет души и никой от тях не си мръдна пръста, за да му помогне. Никой не си извади телефона, за да повика полиция. — Декър помълча и добави: — Освен барманката. Тя като че ли го харесва. А той определено я харесва.

— Апартаментът ми изглежда доста подреден — отбеляза Джеймисън, докато се оглеждаше.

— Отдавна са снели отпечатъци, затова няма нужда да си слагаме ръкавици. Да проверим навсякъде.

 

 

— Нищо — заяви Джеймисън, след като приключиха огледа. — Какво ли ще стане с личните й вещи?

— Грийн спомена, че имала братовчедка в Кентъки, която трябвало да дойде.

— Доста се е забавила.

— Очевидно тя е единствената й роднина. Джойс Танър се е развела отдавна и съпругът й е напуснал града. Нямат деца.

Декър седна на леглото и се огледа. Доставяше му огромно удоволствие да използва феноменалната си памет, за да открива несъответствия. Бе като да търси разликите между две картинки. И ако нещо не съответстваше, той непременно щеше да го забележи, колкото и незначително да изглеждаше то.

Сега обаче този метод го подвеждаше.

За разлика от останалите му умения. Като здравия му разум например.

— Според Грийн тя е живяла тук около година — отбеляза Декър.

— Точно така — потвърди Джеймисън.

— В материалите от разследването пишеше, че е била съкратена от „Джей Си Пени“ преди шест месеца и оттогава е била безработна.

— Да.

— Как тогава си е плащала наема и останалите разходи? Помощта за безработни не би могла да покрие всичко това. Ако пък е имала спестявания, не би живяла на подобно място. Трудовият й договор не е предвиждал обезщетение при уволнение.

— Освен това е имала кола. Трябвало е да плаща бензин, здравни осигуровки и прочие — добави Джеймисън. — Смяташ, че някой й е помагал?

— Възможно е. Това жилище ми прилича на онези, от които изхвърчаш на улицата, ако не си платиш наема. Повярвай ми, живял съм на подобни места.

— Аз също.

— Да проверим колата й — предложи Декър.

Въпросната кола, дванайсетгодишен сив нисан, бе паркирана на улицата.

Декър използва ключа, който Грийн му бе дал, и отвори шофьорската врата.

— Била е пушачка — отбеляза Джеймисън, докато размахваше длан пред лицето си в опит да прогони мириса на цигари.

Декър намести едрото си тяло зад волана и се огледа.

Джеймисън забеляза чифт зарчета, окачени на огледалото.

— Смяташ ли, че си е падала по комара?

— Много хора окачват зарчета, без никога да са ги хвърляли на игралната маса — отвърна Декър.

— Само се шегувах.

— Доколкото са успели да установят Грийн и Ласитър, Джойс Танър е била видяна за последен път три дни преди смъртта й.

— За три дни могат да се случат много неща.

— Питам се още как си е плащала вноските по кредитната карта.

— Пак стигаме до този неясен източник на пари — отбеляза Джеймисън. — Възможно е убийството да е свързано именно с него. Наркотици? Това би могло да я свърже поне със Суонсън.

Излязоха от колата и Декър я обиколи от всички страни. Изведнъж спря и приклекна до задната дясна гума. Използва ключа, за да изчовърка нещо от грайферите, след което го вдигна в ръка.

— Пирон — каза Джеймисън.

— Или по-точно, нит, изстрелян от пневматична нитачка.

— Може да се е забил в гумата къде ли не. И кога ли не.

— Едва ли, погледни гумата.

След като Декър извади нита, тя бе започнала да спада. Двамата с Джеймисън чуваха свистенето съвсем отчетливо.

— Нитът не е ръждясал. Ако се беше забил по-отдавна и тя беше карала с него, той щеше да се забие по-дълбоко и гумата щеше да спадне. А тя изглежда по-нова от останалите. Лепенката на предното стъкло показва, че колата е минала на преглед този месец. Обзалагам се, че предишната гума не е била в добро състояние и се е наложило Джойс да я замени с тази.

— Добре, но въпреки това нитът би могъл да се забие навсякъде. Например на паркинга пред някоя железария.

— Възможно е, но подобни нитове стоят в специални гнезда отстрани на нитачката, приличат на лента за патрони на картечница. Не падат току-така.

Джеймисън снима гумата с телефона си.

— Нещо друго?

— Колата на Танър е тук, а това означава, че е стигнала по друг начин до къщата, в която е открито тялото й. Освен, разбира се, ако убиецът не е върнал колата пред дома й.

— Дали не се е качила в колата на своя убиец?

— Или е отишла там сама? Или с Тоби Бабът?

— Декър, полицията не е открила никаква връзка между тях.

— Грешиш. Между тях има една много съществена връзка.

— Каква?

— Умрели са заедно.