Дейвид Балдачи
Жертвите (68)

68

— Декър, имаме голям проблем.

Джеймисън шофираше взетия под наем автомобил и тъкмо се отдалечаваше от сградата на полицейското управление, когато телефонът на Декър звънна. Беше Кемпър.

— Какъв? — попита той.

— Току-що ми звъннаха. Изгубили са Тед Рос.

Декър изруга под нос.

— Как се е случило, по дяволите?

— Честно казано, нямам представа. Явно е разбрал, че сме арестували Грийн и Мартин, и сега се е скрил в миша дупка.

— А баща му?

— Това е коз, който може би ще успеем да изиграем. Фред Рос е в предварителния арест в Барънвил. Наредих да го арестуват на основание на телефонното обаждане от Алис Мартин след разговора й с Бонд. Сега вече разполагаме с показанията на Мартин, че бащата е замесен в убийството на двамата ми агенти и е част от наркомрежата. Ще уредим бързото му прехвърляне във федерален арест. А междувременно ще го въртим на шиш, докато не нададе вой, че иска адвокат.

— В такъв случай предлагам да си купиш тапи за уши — отвърна Декър, затвори телефона и го мушна в джоба си.

— Лоши новини? — попита Джеймисън.

Декър й разказа.

— Да, много лоши новини. Какво смяташ, че ще направи Тед Рос?

Като за начало, ще се опита да избегне смъртната присъда.

— А ние какво ще правим?

— Ще се приберем в къщата, ще вземем Амбър и Зоуи и ще ги заведем някъде далече, много далече от Барънвил.

— Точно така.

Джеймисън натисна педала на газта толкова рязко, че главата на Декър се залепи за облегалката.

 

 

Когато спряха на алеята пред дома на Мичъл, Декър забеляза, че полицаят продължава да седи в патрулката.

— Кажи на сестра ти да си събира багажа. Ще ги отведем на сигурно място. Аз ще звънна на Богарт и ще го помоля да я постави под федерална охрана.

Джеймисън изскочи от колата и хукна към къщата, а Декър звънна на Богарт и го информира за развоя на събитията. Уговориха се в Питсбърг да ги посрещне екип на ФБР. Беше тъмно и щеше да стане още по-тъмно, когато пристигнеха там.

Декър прибра телефона и огледа къщата. Не можеше да повярва, че не чак толкова отдавна двамата с Джеймисън бяха дошли тук, за да си починат на спокойствие.

Ако оцелея, няма да замина на почивка до края на живота си.

Той погледна часовника си. Трябваше да тръгват. Надяваше се Джеймисън да е казала на сестра си и племенницата си да вземат само най-необходимото. Всичко останало можеха да си набавят в Питсбърг.

— Декър!

Той погледна към предната веранда и видя Джеймисън да размахва ръце.

Изскочи от колата и хукна към нея.

— Какво има?

— Няма ги! Изчезнали са!

Той погледна двете коли на алеята.

— Възможно ли е да са отишли някъде пеша?

Джеймисън надзърна над рамото му и попита:

— Защо онова ченге не излезе от колата, когато те повиках?

Двамата се втурнаха към патрулката.

Декър почука на прозореца. И когато не получи отговори, извади пистолета си и отвори бавно вратата на колата.

Тялото на убития полицай се свлече настрани, придържано единствено от предпазния колан.

— О, господи! Декър! — извика Джеймисън.

Той погледна към къщата.

— Сигурна ли си, че вътре няма никой?

— Извиках няколко пъти. Нищо. И проверих на долния етаж.

— Забеляза ли следи от борба?

— Не, нищо видимо…

— Ще трябва да претърсим останалата част от къщата. Но изчакай малко.

Декър позвъни на Ласитър за подкрепление, но тя не му вдигна.

Позвъни и на Кемпър. Отново не получи отговор. Остави телефона и каза:

— Добре, можем да разчитаме само на себе си. Извади си пистолета и ме следвай.

Двамата влязоха в къщата и претърсиха внимателно долния етаж, като не пропуснаха килерите.

Всичко изглеждаше нормално. В мивката имаше празна купичка и стъклена чаша. Нямаше съборени мебели.

Качиха се на горния етаж и провериха стаите една по една, докато стигнаха до тази на Декър.

Той отвори вратата и се огледа. Погледът му падна на сгънат лист хартия, оставен по средата на леглото. До него лежеше мобилен телефон.

Декър взе листа и го разгъна бавно.

Очаквай обаждане на този телефон. Допуснеш ли грешка, те умират.

Джеймисън протегна ръка и той й подаде бележката.

Тя я прочете, отпусна се тежко на леглото и зарови лице в шепите си.

Декър отиде до прозореца, който гледаше към задния двор.

Сигурно оттам ги бяха извели. През двора, през оградата, по съседната улица.

Където бе започнало всичко.

— Ще звъннат, Алекс — каза й той. — Просто трябва да бъдем готови, когато го направят.

Джеймисън не отговори.

Декър седна до нея, взе телефона, който похитителите бяха оставили, и впери поглед в него.

 

 

Приблизително по същото време, когато Декър и Джеймисън откриха мъртвия полицай пред дома на Мичъл, Дона Ласитър, три униформени ченгета и двама агенти на АБН изведоха Алис Мартин и Марти Грийн от полицейското управление, където им бяха снели отпечатъци, бяха ги снимали и регистрирали. Следващата им спирка бе градският арест, където щяха да бъдат настанени в единични килии до първото им изслушване в съда.

Улицата пред управлението бе затворена за движение, а хора на Ласитър дебнеха за евентуални заплахи.

Докато вървяха към колата, Мартин погледна Ласитър и каза:

— Съжалявам, че ви създадох толкова проблеми.

— За нас няма значение. За теб обаче има значение дали ще облекчиш съдбата си, като свидетелстваш.

— Разбирам. Но се чудех нещо…

— Какво?

— Може ли затворът, в който ме изпратят, да е по-близо до децата ми?

— Виж, положението ти не позволявала предявяваш каквито и да било претенции.

— Знам. И не очаквам да се случи, но все пак те моля за помощ. Направи го заради твоята стара преподавателка от неделното училище.

Ласитър въздъхна.

— Нямам никакви контакти с мястото, на което те изпращат, но мога да говоря с някого. Едва ли ще има полза… по-скоро ще има обратен ефект, но все пак ще звънна.

— Благодаря за усилието.

— Но помощта ми зависи от показанията, които ще дадеш.

— Това ми е ясно. В интерес на истината, очаквам го с нетърпение. Това ще ми позволи да изкупя поне част от вината си. Те обещаха, че никой няма да пострада, но излъгаха.

— А ти какво очакваше да се случи?

— Аз… май не съм мислила върху това.

— Вече е прекалено късно.

— И за мен ли е прекалено късно, Дона?

Ласитър се обърна към бившия си партньор.

— Нищо не мога да направя за теб.

— Исках да получа само това, което ми се полага.

— Не си търси оправдание.

— Цял живот трамбовах улиците като ченге и получавах мизерна заплата. Защитавах обществото. Мен ако питаш, обществото изобщо не заслужава да рискувам живота си за него.

— Вече няма да се тревожиш за това.

В следващия миг куршум, долетял отдалече, прониза Алис Мартин в гърдите и излезе през гърба й, като отнесе със себе си късчета плът. Капки кръв и парченца кости опръскаха предното стъкло на микробуса, с който трябваше да бъдат транспортирани арестантите.

Грийн изкрещя, но викът замря в гърлото му, тъй като следващият куршум прониза главата му и отнесе част от мозъка му със себе си.

— Стрелец! — извика Ласитър и насочи пистолета в посоката, от която бяха дошли изстрелите.

Натисна спусъка няколко пъти, преди следващите куршуми да се забият в тялото й и в двама полицаи и да ги повалят на земята.