Дейвид Балдачи
Жертвите (33)

33

— Трябва да престанеш с тези нощни разходки! Говоря сериозно!

Джеймисън стоеше пред Декър, облечена с дълга тениска и клин. Беше боса, а разрошената й коса показваше, че допреди минути е спяла в леглото си.

Двамата се намираха в дневната. Амбър и Зоуи спяха на горния етаж.

Декър бе позвънил на Джеймисън още от мазето на къщата, в която бе убил непознатия. Беше обяснил какво се е случило на първите пристигнали агенти, после на Кемпър и накрая на Грийн и Ласитър. Не бе пропуснал да им разкаже и защо е дошъл в тази къща.

Голямата изненада дойде, когато Кемпър огледа мъртвеца на пода с два от куршумите на Декър в гърдите.

— Това е Брайън Колинс — обяви тя.

— И кой е той? — попита Декър.

— Наркопласьор.

— Смяташ ли, че с познавал Майкъл Суонсън или е работил с него?

— Съмнявам се. Колинс беше важна клечка в наркобизнеса и закоравял престъпник. Издирван е в няколко щата за разпространение на дрога и предумишлено убийство.

— Но какво е правил тук? — попита Грийн. — И защо се е опитал да те убие?

— Вероятно ме е видял да влизам в къщата — отвърна Декър. — Сигурно е наблюдавал квартала.

— Добре, но защо рискува, след като пред съседната къща има агент на АБН? — попита Грийн.

— Приемам го за добър знак — каза Декър. — Това означава, че се страхуват да не се озовем близо до истината. Поради същата причина се опитаха да ни направят на барбекю с Джеймисън в караваната на Бабът.

— Наистина ли си се озовал близо до истината? — попита Грийн.

Декър погледна тялото на пода и отвърна:

— Може би прекалено близо.

Сега той стоеше пред безкрайно ядосаната Джеймисън.

— Не подозирах, че може да се случи нещо подобно, Алекс. Не можах да заспя и реших да проверя нещо. Разговарях с госпожа Мартин и това ме отведе в онази къща.

Джеймисън седна до него.

— Декър, може би не го осъзнаваш, но сестра ми и племенницата ми научиха ужасна новина. Тази трагедия ще остави отпечатък върху целия им живот.

— Много добре знам това, Алекс.

— Знаеш фактите. Но понякога пропускаш онова, което се крие зад тях.

— Какво се опитваш да кажеш?

— Една трагедия е предостатъчна. Моля се да няма втора. Защото едва ли ще можем да я понесем. Аз лично няма да мога. А сега мисля да си лягам, преди главата ми да се пръсне. Освен ако, разбира се, отново не се каниш да извършиш нещо невероятно глупаво и опасно.

Джеймисън тръгна нагоре по стълбите, а Декър я последва бавно, изми се и се съблече.

Погледна ръката си, която бе дръпнала спусъка, ръката, която бе сложила край на живота на Брайън Колинс. Не изпитваше угризения. Колинс се бе опитал да го убие и си бе получил заслуженото.

Което не обясняваше защо един напълно непознат се бе опитал да го убие.

Наркопласьор и убиец, издирван в няколко щата.

Плюс Агенцията за борба с наркотиците.

И федерални агенти, преминали на другата страна.

Шест убийства, при четири, от които жертвите нямаха нищо общо помежду си.

За наркотици ли ставаше въпрос? Много хора бяха умрели заради наркотиците.

Във всеки случай. Барънвил бе попаднал в плен на същата опиатна криза, която тероризираше и други части на страната.

Двамата с Джеймисън очевидно бяха попаднали в епицентъра й.

А онази история за бащата на Ласитър, който подпалил къщата на банкера, влязъл в затвора и умрял там? А после майка й се самоубила. Вече разбираше защо Ласитър изпитва неприязън към последния Барън, макар и напълно неоправдана.

И накрая, какво, по дяволите, се случваше с главата му? Защо обичайното електриковосиньо бе изчезнало? Ами гаденето и настръхването на косъмчетата по врата му? Нямаше никакво желание да изпита това усещане отново, но то поне бе предсказуемо. А изчезването му можеше да се окаже свързано с нещо по-лошо.

Мозъкът ми се променя отново. Какъв ли ще бъде утре?

Декър въздъхна. Не искаше да се впуска в подобни размисли.

Извади телефона си и набра Кемпър. Тя отговори на второто позвъняване.

— Какво биха могли да правят вашите агенти в онази къща? — попита той.

— Нямам представа.

— Предполагам, че са следели някого или нещо.

— Искаш да кажеш, че са си устроили наблюдателен пункт?

— Нещо подобно, макар да не открих следи.

— На тази улица живеят само трима старци. На всичко отгоре сред тях има слепец и бивша преподавателка в неделно училище.

— А третият е гаден тип, който не се разделя с пушката си.

— Обясни ми по-подробно.

Декър й разказа за срещата си с Фред Рос.

— Не проумявам какво общо би могъл да има един жлъчен старец в инвалиден стол.

— Аз също.

— Добре, имам новини за теб.

Като чу това, Декър се изправи рязко.

— Какви?

— Става въпрос за Брайън Колинс.

— Да.

— Разполагам с повече информация, отколкото бях готова да споделя в къщата.

— И защо реши да я споделиш сега?

— Започвам да те харесвам.

— Ти да видиш!

— Познаваме бившия му партньор — заяви Кемпър.

— И кой е той?

— Ранди Хаас, който, преди да умре, заяви, че двамата ми агенти са минали на другата страна.