Дейвид Балдачи
Жертвите (70)

70

Обаждането дойде в полунощ.

Джеймисън грабна телефона, преди Декър да успее да отговори.

— Искам да чуя Амбър и Зоуи! Веднага! — каза тя.

— Кой се обажда?

— Алекс Джеймисън, федерален агент и много ядосана сестра и леля на хората, които сте отвлекли. Искам да ги чуя! Веднага!

— Условия ли поставяш? — попита гласът.

— Поставям едно условие. Дай им телефона!

Настъпи тишина.

— Алекс?

Беше Амбър. Звучеше точно както се очакваше: ужасена.

— Добре ли си, Ам? Нараниха ли те?

— Не, не са.

— А Зоуи?

— Тя е до мен. Добре е, но е уплашена.

Джеймисън се обърна към Декър и прошепна:

— Добре са.

Амбър продължи:

— Само не знам какво…

Непознатият грабна телефона.

— Добре, чу ги. А сега чуй мен. И прави каквото ти казвам, ако искаш да ги видиш отново.

Джеймисън подаде телефона на Декър.

— Слушам — каза той. — Какво искате в замяна?

— Искаме Фред Рос.

— Нямам представа дали мога да ви помогна.

— Постарай се. В противен случай следващия път, когато видиш жената и детето, те ще бъдат студени.

— Къде и кога?

Мъжът съобщи часа и мястото.

— Доведете ли някого, те са мъртви.

— И ще ни пуснете да си тръгнем с Амбър и Зоуи?

— Доведете ли Рос, нямаме причина да навредим на когото и да било от вас. Искаме само стареца.

— Не мислех, че Тед изпитва такива чувства към баща си.

— Просто го доведете! Закъснеете ли с една минута, те са мъртви!

Декър остави телефона.

— Какво искат? — попита Джеймисън.

— Размяна.

— Размяна? Какво означава това?

— Фред Рос срещу Амбър и Зоуи.

— И за какво име Фред Рос?

— Вероятно защото може да даде показания против тях.

— Но той е в ареста!

— Тогава трябва да го измъкнем от там.

— Как?

Декър вече звънеше по телефона.

Кемпър вдигна още след първото позвъняване.

— Искат Фред Рос в замяна на Амбър и Зоуи.

— Добре.

— Ще трябва да уредиш освобождаването на Рос и предаването му под наша опека.

— Мога да го уредя. Къде и кога искат да се срещнете?

Декър и каза и добави:

— Онзи тип ме предупреди, че доведа ли някого, Амбър и Зоуи умират.

— Декър, не си толкова наивен. Отидеш ли без подкрепление, ти си мъртъв.

— Затова ти ще отидеш там преди нас. Разполагаш ли с хеликоптер?

— Да.

— В такъв случай предлагам да го напълниш с агенти и да заемеш позиция. Защото после ще стане много напечено.

— Такава ни е работата, Декър. Доскоро.

Той затвори и погледна Джеймисън.

— Казаха да не водим никого — напомни му тя.

— Знам какво казаха. Но съм убеден, че няма да ми позволят да си тръгна с Амбър и Зоуи.

— Няма да ти позволят? — изгледа го гневно Джеймисън. — Да не смяташ, че ще те оставя да отидеш сам? Идвам с теб!

Звънът на телефона му прекъсна този спор.

— Какво става, по дяволите? — прогърмя гласът на Синди Райли.

— Какво имаш предвид? — отвърна Декър. — И защо се обаждаш толкова късно?

— Защото ти си последната ми надежда да спася Джон.

— Какво става с него?

— Съгласи се най-после да платя гаранцията. Но въпреки това отказват да го пуснат.

— Защо?

— Защото Ласитър трябвало да се подпише — обясни Синди.

— В това няма никакъв смисъл. А и тя е в болницата. Беше ранена.

— Не, не е в болницата.

Декър се напрегна.

— Какво искаш да кажеш?

— След като в полицейското управление ми казаха, че Ласитър е в болницата, звъннах там, за да говоря с нея. Възнамерявах да й занеса документите да ги подпише.

— И какво ти казаха в болницата?

— Че си е тръгнала на своя отговорност.

— Тръгнала си е сама?! — възкликна Декър. — Но тя беше простреляна! Как може да си тръгне сама?

— Не знам. Така ми казаха.

— Потърси ли я на мобилния й телефон?

— Звънях поне десет пъти. Никакъв отговор. Какво означава това, Декър?

Той не отговори веднага. След няколко секунди каза:

— Това означава, че ще те чакаме пред ареста след десет минути.