Дейвид Балдачи
Жертвите (53)

53

— Балистичната експертиза показва, че Коста и Суонсън са убити с пистолета, открит в дома на Барън — обяви Декър. Седеше в кухнята на Мичъл заедно с Джеймисън. — Ласитър звънна току-що. Не съм я чувал толкова развълнувана — добави той. — Намерили са и дрогата в бараката. Снели са отпечатъци и са установили, че са на Суонсън. Барън очевидно не я е докосвал дори след като му казахме за нея.

— Ласитър най-после ще си отмъсти на семейство Барън — каза Джеймисън. — Но смяташ ли, че той го е направил?

— Всеки може да подхвърли пистолет в дома му — изтъкна Декър. — А Ласитър го откри доста бързо.

— Така и не каза къде го е намерила.

— Каза ми, но по-късно. В оръжейната, в една от онези стъклени витрини, редом с други оръжия.

— Да не би Барън да е смятал, че да скрие един пистолет сред множество други е добра идея?

— Очевидно не е добра.

— Не виждам как ще може да разчита на справедлив процес, след като толкова много хора го мразят.

— Да се надяваме, че ще си вземе адвокат и че процесът ще се води другаде.

— Какво казва той? — попита Джеймисън.

— Че не знае нищо за пистолета и няма представа откъде се е взел.

— Отпечатъци?

— Не и според Ласитър. Но те може да са изтрити.

— В това разследване има твърде много неясноти, Декър.

Преди той да успее да отговори, телефонът му иззвъня. Разговорът продължи няколко минути. Декър предимно слушаше и само от време на време задаваше кратки въпроси. Накрая каза „Благодаря“ и затвори.

— Какво става? — попита Джеймисън.

— Обади се агент Кемпър. Помолих я да провери нещо около едни животозастрахователни полици.

— Защо?

Той й предаде разговора си със служителката на АБН.

— И какво е открила?

— През последните три години близо триста жители на Барънвил са починали от свръхдоза. Приблизително половината от тях са имали застраховка „Живот“ на стойност поне половин милион долара. Полиците на някои дори са надхвърляли един милион.

— О, боже! Това означава, че на всеки три дни тук някой умира от наркотици!

— Това са страшно много пари. Според Кемпър застрахователните компании са разследвали значителна част от тези случаи, но по всичко изглежда, че хората, сключили полиците, са преминали медицински изследвания и няма данни да са употребявали наркотици. Поне в тези случаи парите са били изплатени на бенефициентите.

— По дяволите, това ли е новата американска мечта? Твой роднина сключва застраховка „Живот“ и ти го чакаш да умре от свръхдоза, за да забогатееш?

— Да се надяваме, че не.

Двамата помълчаха няколко минути, преди Джеймисън да попита:

— Какво ще стане с Барън след арестуването му?

— Ще има съдебно заседание, което да определи мярката му за неотклонение. Тъй като Барън е обвинен в тежко престъпление, съдията най-вероятно ще го остави зад решетките. Но дори да определи гаранция, съмнявам се, че Барън ще е в състояние да я плати.

Някой почука на входната врата. Джеймисън отиде да отвори и се върна със Синди Райли.

Синди бе облечена с избелели джинси и кожено яке. Изглеждаше уморена, а очите й бяха зачервени и подпухнали.

— Мисля, че едно кафе ще ти се отрази добре — каза Джеймисън. — Току-що приготвих цяла кана.

Райли кимна и се отпусна тежко на стола срещу Декър.

— Знаеш ли какво се случи? — попита тя.

— С Барън ли? Да.

— Той не го е направил. Не е убивал никого.

— Пистолетът негов ли е? — попита Декър.

— Нямам представа. Виждали сте дома му. Навсякъде има какво ли не. Джон не подозира дори за половината от нещата там.

— Нае ли си адвокат? — попита Джеймисън, докато поднасяше кафето.

— Аз му наех. Наложи се да повикам адвокат от друг град. Никой от местните не искаше да го защитава. Ама че мръсници! Какво им е направил? На когото и да било. Родителите му са били убити. Някой да си е мръднал пръста, за да намери убиеца?

— Говори ли с него? — попита Декър.

— Да, в ареста. Много съм притеснена.

— Той би трябвало да се притеснява — отвърна Декър. — Ще го обвинят в четири убийства.

— Не, нямам предвид само това. Искам да кажа, че Джон се е предал. Винаги е бил позитивно настроен. Каквито и обиди да му подхвърлят, той не се засяга, обръща ги на шега и продължава напред.

Джеймисън седна до нея.

— А сега?

— Вече не. Според мен е приел, че това е краят. Че ще умре в затвора. Определиха гаранция, защото няма вероятност да се укрие. Опитах се да я платя веднага след съдебното заседание, но той не ми позволи.

— Ако не е виновен, няма да остане дълго в ареста — отбеляза Декър.

Синди Райли го погледна и каза:

— Ти си полицай. Би трябвало да знаеш, че непрекъснато осъждат невинни и ги пращат в затвора.

— Не и ако докажем, че убиецът е друг — отвърна Декър. — Тогава Барън ще се прибере у дома.

— И как ще го направим?

— С това се занимаваме, откакто пристигнахме тук — успокои я Джеймисън. — И вече постигнахме известен напредък.

— Барън има ли алиби за някое от убийствата? — попита Декър.

— Разговаряхме за това. Честно казано, не. Както сам знаеш, при някои от тях е трудно да се определи времето на смъртта. А Джон прекарва почти цялото си време сам, в дома си. Излиза веднъж седмично, за да дойде в бара, и остава няколко часа.

— Добре — кимна Декър, — в такъв случай ще подходим от друг ъгъл, за да го оневиним.

— Не смяташ, че е убил, когото и да било, нали? — попита Райли.

Декър не обърна внимание на въпроса й, а продължи:

— Ти спомена, че в града непрекъснато изникват нови магазинчета, заведения и прочие.

— Точно така.

— Спомена още, че някои хора използват обезщетението от застраховката „Живот“, за да реновират сгради и да отворят фирми.

— Да. Но какво от това?

— Сещаш ли се за твои познати, сключили застрахователна полица и починали от свръхдоза?

— Но, Декър — намеси се Джеймисън, — нали каза, че застрахователните компании са проучвали част от смъртните случаи в Барънвил и не са открили нищо нередно?

— Моля те, Синди, отговори на въпроса — настоя Декър.

— Не знам… Чакай малко. — Тя се замисли. — Кийт Дрюз. Майка му отвори нова пекарна в центъра. Спомням си го добре, защото тя каза, че парите били единственото хубаво нещо, произлязло от смъртта на Кийт.

— Той дълго време ли вземаше наркотици?

— Не.

— Тогава какво се случи? Как е умрял от свръхдоза?

— Получи тежка травма, предписаха му „Перкоцет“, после „Викодин“… накрая се пристрасти към „Оксиконтин“. Оттам бързо тръгна по нанадолнището… Накрая умря от свръхдоза хероин. Онзи, от когото я е взел, беше добавил фентанил. Най-вероятно Кийт не е имал представа за това. Разбрах, че дозата го е убила моментално.

— На колко години беше?

— По-млад от мен.

— Майка му е била посочена като бенефициент. Каква сума е получила?

— Достатъчно, за да отвори пекарна. Изтърбуши целия партер на една стара сграда, направи ремонт и купи чисто ново оборудване. Струваше й доста пари.

— А тя също ли е наркоманка? — попита Декър.

— Всъщност беше. В продължение на дълги години, преди най-после да се пребори… Но какво целиш с тези въпроси? — попита гневно Синди.

— Прекалено много хора в този град са умрели от свръхдоза. И по-голямата част от тях са имали застраховка „Живот“. Не можеш да се застраховаш за голяма сума, без да преминеш медицински изследвания и без да гарантираш, че предоставената от теб информация отговаря на истината. Възможно е да те проверят за криминално минало, да поискат достъп до здравния ти картон, да те подложат на допълнителни изследвания.

— Но как заобикалят закона за защита на медицинските данни? — попита Джеймисън.

— Когато бях полицай в Охайо, аз също имах застраховка „Живот“ — отвърна Декър. — Застрахованият има право да се откаже от ограниченията, наложени от закона. Всъщност повечето застрахователни компании отказват да сключат полица, ако самият пациент не им предостави достъп до всички данни, свързани със здравословното му състояние. И всеки намек за пристрастеност към наркотици им действа като червен флаг.

Синди Райли изглеждаше объркана.

— Не разбирам. Твърдиш, че ако си наркоман, не можеш да сключиш застраховка „Живот“.

— Точно така. Или най-малкото не можеш да сключиш застраховка, която да бъде изплатена в случай на смърт от свръхдоза наркотици.

— Тогава…

— Тогава как някой би могъл да знае, че определени хора, сключили застраховка, ще станат наркомани, ще вземат наркотици и ще умрат? — довърши вместо нея Декър.