Дейвид Балдачи
Жертвите (13)

13

Папки, папки и още папки.

В които нямаше почти никаква полезна информация.

Декър остави последната от тях върху купчината на бюрото, седна и вдиша застоялия въздух, пропил полицейското управление на Барънвил, разположено на булевард „Барън“. В съседната сграда се помещаваше кметството.

Джеймисън седеше срещу него и си водеше бележки. На Декър не му се налагаше да го прави, тъй като имаше феноменална памет. Затова наблюдаваше как химикалката й се плъзга по листа. Миг по-късно вратата се отвори и в стаята влезе Грийн.

— Някакъв успех? — попита той и лапна поредната лентичка дъвка.

Джеймисън довърши изречението, което пишеше, и вдигна поглед.

Декър затвори очи.

— Джойс Танър и Тоби Бабът са били безработни. Майкъл Суонсън е бил наркопласьор. Брадли Коста е бил старши вицепрезидент в банка. И четиримата са живеели сами. Не са имали семейства. Танър е била женена, но впоследствие се е развела.

Грийн затвори вратата след себе си.

— Така е, но това ни е добре известно.

Декър отвори очи.

— Бабът е получавал инвалидна пенсия. Какъв е бил проблемът му? — Той погледна към Грийн, който се бе настанил срещу него.

— В досието пише само, че е бил инвалид — изтъкна Джеймисън. — Няма информация какво и как се е случило.

— Това има ли връзка с разследването? — попита Грийн.

— Всичко има връзка, докато не докажем, че няма — отвърна Декър.

— Ще проверя. — Грийн се облегна на стола си. — Нищо ли не ви хрумна? — попита той.

Преди някой от двамата да успее да отговори, вратата се отвори отново. Влезе Ласитър. Беше облечена с бежово сако, пола до коленете и обувки на висок ток. Косата й падаше свободно върху раменете.

— Пропуснах ли нещо? — попита тя и седна до Грийн.

— Нищо особено — отвърна партньорът й. — Обсъждахме въпрос, който може да е свързан, но може и да не е свързан със случая.

Декър се втренчи в срещуположната стена.

— Снощи се запознах с Джон Барън.

Джеймисън изглеждаше изненадана, но не каза нищо.

— Някакви хулигани се опитваха да го пребият — продължи Декър. — Намесих се, но той отказа да повдигне обвинение. Имате ли представа защо?

— Чувство за вина може би — отвърна Грийн.

— За какво? — попита Джеймисън.

— Сложно е — обади се Ласитър.

— Разполагам с достатъчно време — заяви Декър. — Нали съм в отпуск.

Той скръсти ръце на гърдите си и впери в тях поглед, пълен с очакване.

Ласитър погледна неловко към Грийн и каза:

— Семейство Барън експлоатирали града, докато имали сметка, после продали заводите на компании, които в крайна сметка ги затворили. Барън продължили да живеят в лукс в имението си на върха на хълма, докато останалата част от града тънела в нищета. Това продължава и до днес.

— Настоящият Джон Барън има ли нещо общо с това?

Ласитър поклати глава.

— Не, той беше в колежа, когато родителите му умряха. Но оттогава живее в имението.

— Защо го обвиняват? — попита Джеймисън.

— Защото е Барън — каза Грийн.

— И е виновен по презумпция? — попита Джеймисън.

— Не твърдя, че е справедливо, просто обяснявам как стоят нещата — отвърна Грийн. — Лично аз нямам нищо против него. Никога не е навредил нито на мен, нито на мой близък.

— Късметлия си — заяви Ласитър.

Джеймисън я погледна.

— Навредил ли е на твой близък?

Ласитър вдигна ръка.

— Това няма нищо общо със случая.

Грийн погледна Декър и добави:

— Позволи ми да перифразирам думите ти, но не виждам как тази малка екскурзия из мрачното минало на Барънвил ще ни помогне да разкрием шест убийства.

— Попитах Барън дали е познавал жертвите, а той отговори, че не ги е виждал — каза Декър.

— Не мога да си представя как пътищата им биха могли да се пресекат, освен с банкера — отбеляза Ласитър. — Един уличен пласьор на наркотици не се движи в същите кръгове като един Барън.

— Макар да твърдиш, че са се движели в различни кръгове — каза Декър, — смятам, че е напълно възможно да е познавал Суонсън или друг от четиримата.

— Не му ли вярваш? — попита рязко Грийн.

— Не вярвам на никого. Поне първоначално — отвърна Декър.

— Добре. Имаш ли някакви полезни идеи? — Грийн посочи купчината папки.

— Трябва да проверим отново всички жертви, защото съм убеден, че между тях има връзка — каза Декър.

— Но вече го направихме — възропта Грийн.

— Ние ще го повторим със свеж поглед — обяви Декър. — Нуждаем се от ключове за жилищата им.

— Още не сме идентифицирали последните двама — изтъкна Ласитър.

— Ще се задоволим с останалите четирима.

— Предполагам, че съм станал жертва на пожелателно мислене — заяви разочаровано Грийн, — но се надявах, че вие, като федерални агенти, ще разкриете убийствата за една вечер.

— Партньорката ти обясни ли ти за времето на смъртта и останалите грешки на съдебния лекар? — попита Декър.

Грийн го изгледа смутено.

— Да, каза ми. За мухите и кръвта. Добро попадение. Ще проверим всичко отначало.

— Чудесно, а докато го правите, позволете да ви подхвърля още нещо, за да не оставате с впечатление, че не вършим нищо.

— Какво е то? — попита Ласитър.

— Помолете вашия съдебен лекар да провери дали животинската кръв, открита на местопрестъплението, не е свинска. Мисля, че може да се справи, без да обърка нищо.

— Свинска кръв? — възкликна Грийн. — Откъде ти хрумна, по дяволите?

— Гледал ли си стари полицейски сериали?

— Като „Закон и ред“ ли? — попита Грийн.

— Още по-стари.

— Какво общо има това? — учуди се Ласитър.

— Може да се окаже, че има много, много общо — отвърна Декър.