Дейвид Балдачи
Жертвите (17)

17

— Имал е метална пластина в главата в резултат на трудова злополука — заяви Грийн.

Лекарите тъкмо изписваха Декър от болницата. Въпреки твърденията му той все пак бе получил сътресение. Прегледите показаха, че сърцето му наистина е спряло в резултат на комбинацията от силния удар по главата и погълнатия въглероден диоксид. Вместо да зашият раната му, лекарите залепиха краищата й с медицинско лепило, в резултат на което косата му щръкна като пера на папагал. Декър носеше тъмни очила заради сътресението.

— Имам чувството, че и в моята глава има метална пластина — оплака се той.

Грийн вървеше до инвалидния стол и го съпровождаше до новия автомобил, който Джеймисън бе наела. Тя самата крачеше зад инвалидния стол и го буташе.

— С други думи, инвалидността на Бабът е свързана е черепно-мозъчна травма — каза Джеймисън.

— Така изглежда. След злополуката не е успял да се задържи никъде за по-дълго. Или е работил неквалифициран труд, или е живеел от помощите за безработни. А после е получил инвалидна пенсия, която обаче е нищо и никаква.

— И къде е живял, преди да се премести в караваната? — попита Декър.

— Делял е къща с жена на име Бетси О’Конър. Връзката им е била платонична. Така поне твърдеше тя, когато разговарях с нея миналата седмица.

— Как са се намерили? — попита Джеймисън.

— Познавали са се отпреди. И двамата са минавали през труден период. Не са могли да си позволят самостоятелни жилища, но заедно са успявали да се справят. Това е обичайна практика тук.

— А той защо се е изнесъл? — попита Декър.

— Уволнили са го от последната му работа и макар О’Конър да е работила на няколко места, доходите й не са били достатъчни за наема и режийните. Изхвърлили ги на улицата и били принудени да се разделят. Тя живее в апартамент в източната част на града с две съквартирантки. А Бабът очевидно е открил тази изоставена каравана в гората и се е нанесъл в нея. Не съм сигурен дали не е живял някъде другаде междувременно.

— Имал ли е кола?

— Да, но банката я е взела.

— И как се е придвижвал до града? — попита Джеймисън.

— Нямам представа.

— Как според теб е стигнал до къщата, в която са били убити с Джойс Танър? — продължи да разпитва Джеймисън.

— Възможно е убиецът да го е откарал там.

Когато стигнаха до новата кола под наем, Декър се изправи, макар едва да се държеше на краката си. Грийн го хвана под мишница.

— Сигурен ли си, че си добре? Може би трябваше да пренощуваш в болницата.

— Добре съм. Като се изключи, че съм ужасно гладен. Ще се оправя, като се наям.

— Препоръчвам ви едно ресторантче на Барън Скуеър. „Малкото бистро“. Храната е вкусна, цените са ниски. Не че в града ни има скъпи заведения.

— Барън Скуеър? — възкликна Джеймисън. — Накъдето и да се обърнеш, все на това име попадаш!

— Трябва да тръгвам — заяви Грийн с усмивка. — А, помолих нашия специалист по палежите да огледа караваната. Каквото и да са използвали, за да залостят вратите, отдавна е изчезнало. Но той откри следи от нещо като коктейл „Молотов“ и купчина сухи дърва под караваната. Огънят явно е тръгнал от там. Въпреки че скоро валя, дървата са пламнали за миг. А и караваната е била доста стара. Съмнявам се, че е отговаряла на съвременните противопожарни норми.

Джеймисън потегли към дома на сестра си, където двамата с Декър се измиха и се преоблякоха. Трийсет минути по-късно слязоха в дневната. Макар да наближаваше девет, Франк Мичъл не се бе върнал от работа, а Амбър и Зоуи бяха на някакво училищно мероприятие. Джеймисън не бе уведомила сестра си за случилото се. Погледна часовника си и каза:

— Става късно, надявам се „Малкото бистро“ да не е затворено.

Когато тръгнаха към колата, тя забеляза, че Декър е свалил тъмните очила.

— Докторът каза да носиш очила.

— Освен това каза да стоя в тъмна стая при пълна тишина и спокойствие. И преди съм имал сътресения, Алекс. Това е сравнително леко.

— Добре — отстъпи тя, макар да не изглеждаше убедена в думите му. Следващите няколко минути изминаха в мълчание, преди да го попита: — След като си играл футбол толкова години, притеснявал ли си се някога за…

— За какво? Хронична травматична енцефалопатия? Деменция?

— Ами… да.

— След всеки мач, който изигравах, имах чувството, че съм претърпял тежка катастрофа. Шлемовете ни се удряха един в друг. Това е положението. Каквото и да се случи, не мога да променя нищо.

— Доста фаталистично отношение.

— Доста реалистично отношение. Хубавото е, че почти не играх при професионалистите, а това означава, че има надежда за мен. Футболистите от Националната лига получават несравнимо повече удари и травми от тези в колежанските отбори.

— Надявам се да си прав. Нуждаем се от твоя мозък, за да разрешим случая.

— Трябва да съставим списък на хората, с които ще разговаряме. Доктор Фридман, Бетси О’Конър и всички, свързани с Джойс Танър. Трябва да установим и с какви средства се е издържала Танър. Трябва да посетим дома и офиса на Брадли Коста. А после да открием къде последно е живял Майкъл Суонсън.

— И двамата смятаме, че убийствата са свързани, но досега не сме открили нито едно доказателство за това.

Декър я изгледа строго.

— Трябва ли да прекратим разследването, ако се окаже, че убийствата не са свързани?

Джеймисън остана изненадана от думите му.

— Не, разбира се, че не. Казвам само, че…

— Аз казвам, че ако си имаме работа с един убиец или с повече, които действат заедно или поотделно, те непременно трябва да платят за своите престъпления. Не знам по какъв друг начин да подходя.

Джеймисън въздъхна и кимна.

— Разбирам логиката ти. Но се получи доста дълъг списък с имена. Може да отнеме време. Повече от седмица — изтъкна тя.

— Възможно е. Тогава ще звъннеш на Богарт и ще му кажеш, че се налага да удължим отпуска си.

— Не, ти ще му се обадиш. Идеята беше твоя. Аз исках само да погостувам на сестра ми и племенницата ми, а не да се забърквам в поредното разследване на убийства.

Декър замълча.

— Едва не загинахме тази вечер — добави Джеймисън.

— Знам, аз също бях там, Алекс.

— Който и да стои зад това, може да се опита отново, ако продължим с разследването.

— Казах ти вече, че мога да работя и сам. А ти обърни повече внимание на сестра си.

— Няма да имам и миг спокойствие, ако те оставя сам.

— И какво е решението?

— Решението е да продължим да разследваме убийствата, които са или не са свързани. Заедно.

— Ще направя всичко по силите си, за да те предпазя, Алекс.

— Знам. Защото си обещал на Зоуи.

— Не, защото ти си моя партньорка. Всеки от нас пази гърба на другия. Забрави ли? Казвала си ми го преди.

— Не съм забравила, Еймъс. Вече спаси живота ми няколко пъти. Но трябва да разчитам не само на теб, а и на себе си. Ти също.

— Така е.

 

 

Докато вечеряха в полупразното ресторантче, Декър и Джеймисън забелязаха, че клиентите ги поглеждат крадешком от време на време.

— Новините в Барънвил определено пътуват бързо — отбеляза тя.

— Новините във всеки малък град пътуват бързо — отвърна той и преглътна последното късче от пържолата си. — Имаме един мъртвец с метална пластина в главата, който е получавал инвалидна пенсия и е живеел в каравана в гората. Имаме и Джойс Танър, безработна, уволнена от „Джей Си Пени“, която е живеела… незнайно с какви средства.

— И още четири жертви.

Декър погледна телефона си, който току-що бе изпиукал. Намръщи се и остави вилицата.

— Какво има? — попита Джеймисън. — Още някой ли е умрял?

— Не. Съобщение от Грийн, отговаря на въпроса ми.

— На кой въпрос?

— Дали кръвта е свинска.

— Е, и?

— Да.

— Ще си направиш ли труда да ми обясниш? — попита Джеймисън, без да крие раздразнението си.

Декър не отговори. Той набра някакъв номер и впери поглед в тавана, докато очакваше да се свърже. Най-накрая му отговориха.

— Грийн, обажда се Декър. Току-що получих съобщението ти.

— Излезе прав, кръвта се оказа свинска. Как ти хрумна?

— Беше изстрел на сляпо. Надявах се да не попадна в целта. Това означава, че трябва да проверим двете жертви в съвсем друга база данни.

— Проверихме всички бази данни, до които имаме достъп — и на криминално проявени, и на цивилни граждани.

— Мисля, че жертвите не са нито престъпници, нито цивилни.

— А какви са според теб?

— Ченгета.