Дейвид Балдачи
Жертвите (10)

10

— Не си ли гладен?

Джеймисън се взираше в Декър, който седеше срещу нея в ресторанта, където се бяха отбили да вечерят. Всеки бе разказал на другия за местопрестъплението, което е посетил през деня. Той сподели, че Ласитър ще предаде на Грийн съмненията му относно времето на настъпване на смъртта, определено от съдебния лекар.

Декър, който ровичкаше разсеяно в чинията си — и тъкмо това бе породило въпроса на Джеймисън, — остави ножа и вилицата и отпи от бирата си.

— Шест убийства — каза той. — Все на хора, между които на пръв поглед няма никаква връзка. И няма очевидни сходства, но въпреки това е възможно всички тези престъпления да са парчета от един и същ пъзел.

— А ние трябва да ги подредим — добави Джеймисън, която също остави приборите си.

Беше си поръчала мерло. Взе чашата си и отпи.

— Ами ако не паснат? — попита Декър.

— Казах на Грийн, че между тези случаи трябва да има някаква връзка. Шест необичайни убийства в градче като Барънвил? Какви са шансовете между тях да няма нищо общо? Което означава, че двете убийства, на които се натъкнахме, са свързани с предишните четири.

— Но ние изобщо не напредваме.

— Декър, още не е минал и един ден, откакто сме се захванали с това. Нужно е време. Знаеш го по-добре от всеки.

— Нямаме много време, Алекс. В отпуск сме само за една седмица.

— По дяволите! Забравих!

— А нещо ми подсказва, че този случай ще ни отнеме повече от седмица.

— Какво искаш да направим?

— За момента ще продължим да работим, но озовем ли се в задънена улица и наближи краят на отпуска ни, ще се наложи да говорим с Богарт и да го помолим да го удължи. Или да ни позволи да разследваме от името на ФБР.

— Не мисля, че нещата са толкова прости — намръщи се Джеймисън.

— А би трябвало. Убити са шестима души.

— Знам — отвърна притеснено тя, тъй като Декър бе повишил глас и хората от съседните маси започнаха да поглеждат към тях. — Казах ти какво научих в онази къща: две жертви и библейски цитат на стената — побърза да добави Джеймисън.

— Точно така — отвърна разсеяно Декър.

— Какво мислиш?

— Мисля, че е прекалено.

— Какво означава това? — попита объркано Джеймисън.

— Зададох на Ласитър един въпрос, който сега ще задам и на теб. Защо Барънвил?

— Защо Барънвил… какво?

— Шест необичайни и необясними убийства в този град. Какво му е специалното, че провокира толкова много странни престъпления?

— Дори в градчета като Барънвил се случват странни убийства.

— Така е, но тук има нещо друго.

— Убеден ли си, че убийствата са свързани? — попита тя.

Декър кимна.

— Не става въпрос за общ модел, защото голяма част от ключовите детайли са много различни. И все пак мисля, че зад тях стои един човек или една група от хора.

— Абсолютната ти памет помогна ли ти днес?

— Нямаше нищо, което да си струва да запомня.

— Наистина ли? Съвсем нищо?

— Всъщност чух една кола да потегля няколко минути преди да забележа искрите от късото съединение — отвърна Декър.

Джеймисън изправи гръб.

— Спомена го и преди, но видя ли колата?

— Не. Беше невъзможно от мястото, където стоях.

— Добре, на тази улица живеят само трима възрастни. Нищо чудно изобщо да не шофират. А когато ние пристигнахме, нямаше нито една кола. Смяташ ли, че е възможно убиецът да е напуснал къщата, след като е оставил там телата?

— Не бих се учудил. Месарките откриват труповете доста бързо.

Навън захладня и започна да вали.

— Казах на Грийн, че ще отидем в управлението утре сутринта и ще споделим някои идеи — продължи Джеймисън. — Вие с Ласитър какво се разбрахте?

— Нищо не съм се разбирал с нея. Тя ме остави пред къщата на сестра ти, това е всичко. Освен това нямам никакви идеи.

— Може да ти хрумне нещо през нощта.

— Съмнявам се.

— Декър, не забравяй, че ти искаше да работим по този случай — отвърна сърдито Джеймисън. — Затова престани да се оплакваш и се напъни малко.

Декър вдигна поглед към нея, но видя, че тя се усмихва.

Той се ухили засрамен.

— Права си. И то по-често, отколкото подозираш.

Изражението й се промени.

— Зоуи сподели с мен какво си й казал. Че притежавам интуиция и забелязвам онова, които другите пропускат.

— Да не си вирнеш носа сега?

— Благодаря — подсмихна се Джеймисън. — Грийн обеща до утре да ни подготвят цялата информация по предишните случаи.

— Добре — оживи се Декър. — Може да изскочи нещо.

Двамата помълчаха няколко минути.

— Чувал ли си се наскоро с Мелвин? — попита Джеймисън.

— Не, заминал е на почивка с Харпър. Някъде из Средиземно море. Защо?

— Знам колко сте близки с него. Предполагам, че можеше да заминеш на почивка с тях, но може би щяхте да се чувствате неловко тримата. Особено на романтично място като Средиземноморието.

Декър впери поглед в чинията си и не отговори.

— За твое сведение, близо до дома на сестра ми има парк с алеи за джогинг.

— И защо ми го казваш? — погледна я той.

— Ти тренираше и свали доста килограми. Искам да продължиш да се поддържаш във форма. Нали знаеш, че е по-трудно да влезеш във форма, отколкото да поддържаш форма.

— Благодаря, че сподели това прозрение с мен.

Декър погледна през прозореца към потъналата в мрак улица. Минаха едва няколко коли и двама-трима пешеходци. Центърът на Барънвил изглеждаше притихнал като преди буря.

— За какво си мислиш. Декър?

Той продължи да се взира в мрака.

— Чудя се коя ще е следващата жертва.