Дейвид Балдачи
Жертвите (49)

49

— Защо някой ще иска да убие Дан?

Разплаканата Алис Мартин зададе този въпрос толкова пъти, че Декър се зачуди дали не е изпаднала в шок.

След като показаха значките си на полицаите, отзовали се първи на сигнала, Декър и Джеймисън научиха, че смъртта на Дан Бонд не е била нито естествена, нито случайна.

— Някой е разбил черепа му — съобщи един от полицаите.

След като мъртвият Дан Бонд беше изнесен от дома му, двамата се прибраха. Амбър и Зоуи си почиваха на горния стаж. Сестрите на Джеймисън бяха отишли да откарат родителите и роднините на Франк в мотела, в който бяха отседнали.

Барън и Райли седяха в дневната и се взираха безмълвно в пода. Барън си бе налял нова чаша уиски.

Джеймисън прегърна Алис Мартин.

— Убедена съм, че полицията ще открие кой го е направил.

Възрастната жена проплака:

— Още не са открили кой уби останалите жертви.

Джеймисън погледна Декър, който тъкмо се канеше да каже нещо, когато на вратата се почука.

Декър знаеше кого да очаква, затова отиде да отвори.

На прага стояха Грийн и Ласитър.

— Мисля, че трябва да евакуираме останалите жители на тази улица — пошегува се мрачно Грийн.

— Една от тях е тук — отвърна Декър и посочи Мартин. — Какво е положението с Фред Рос?

— Почукахме на вратата му и го събудихме — каза Ласитър. — Беше в отвратително настроение.

— Имате късмет, че пушката не е била до него.

— Да, заяви, че ако някой се опита да го фрасне по главата, щял да го гръмне и с двете цеви.

— Какво можете да ми кажете? — попита Декър.

— Да излезем навън — предложи Ласитър и тримата отидоха на верандата.

— Мъртъв е приблизително от полунощ — каза Грийн.

— Следи от влизане с взлом?

— Никакви. Възрастна приятелка се отбила да провери как е, след като не отишъл на църква и никой не успял да се свърже с него по телефона. Открила го в кухнята.

— А как е влязла?

— Имала ключ — обясни Грийн. — Проверихме я, всичко е наред.

— Един от полицаите ми каза, че Дан Бонд е убит с удар по главата — каза Декър.

— Точно така — потвърди Ласитър.

— Оръдието на убийството?

— Не го намерихме. Убиецът вероятно го е отнесъл.

— И никой не е видял нищо?

— На тази улица живеят само още двама души. Мартин и Рос. В полунощ вероятно са спели.

— Ами агентът на АБН от другата страна на улицата? — попита Декър.

— Вчера Кемпър вдигна наблюдението над къщата — обясни Грийн. — Хората й приключиха с огледа както в нея, така и в съседната, където ти застреля Брайън Колинс. А ние не можем да си позволим да отделим хора за подобна задача. Патрулните полицаи и бездруго не стигат.

— Убиецът вероятно е наблюдавал къщата. Знаел е, че отвън няма никой. Затова е влязъл и си е свършил работата — каза Ласитър.

— Но защо да убива един сляп старец? — зачуди се Грийн. — Защо изобщо някой ще иска да му затвори устата? Той не би могъл да види нищо!

— Но би могъл да чуе — отвърна Декър. — Знаеше, че в онази нощ над къщата не е прелетял никакъв самолет. Именно той предположи, че това е бил дрон.

Грийн пъхна нова дъвка в устата си.

— Дона спомена теорията ти по въпроса. Смяташ, че може да е споделил с някого това, което ти е казал? И този някой го с убил?

— Възможно е. Не мога да се сетя за друга причина някой да желае смъртта на Дан Бонд. Не беше от хората, които имат врагове. Някакви следи от обир?

— Не, дома му няма какво да се открадне.

— Когато отидох да говоря с него, Бонд отключи три ключалки. Не вярвам да е оставил вратата си отворена.

— Следователно някой е имал ключ — заяви Ласитър.

— Или старецът е познавал убиеца и сам го е пуснал в дома си — добави Декър. — И ако съдя по срещата ми с него, трябва да му е имал голямо доверие, за да го пусне в толкова късен час.

— Откриваш ли някаква логика във всичко това? — попита гневно Грийн.

— Все още не.

Грийн откачи значката си от колана и я захвърли на верандата.

— Защо, по дяволите, нося това нещо, след като не мога да защитя собствения си град?

Декър се наведе, взе значката, огледа я, за да се увери, че не е пострадала, и я подаде на Грийн.

— Ще разрешим случая — каза му той.

— Как може да си толкова сигурен? — попита Ласитър.

— Защото в нашата работа провалът е изключен — отвърна Декър.