Дейвид Балдачи
Жертвите (66)

66

Едно телефонно обаждане, което получиха по-късно, доведе Декър и Джеймисън в полицейското управление на Барънвил. На входа ги очакваха мрачната Кейт Кемпър и трима от нейните агенти.

Когато Декър и Джеймисън влязоха в помещението, в което работеха служителите на отдел „Убийства“, завариха Ласитър на бюрото й. Тя ги погледна с изненада.

— Ей, какво правите тук? Аз…

Замълча, когато видя Кемпър и агентите й да влизат след Декър и Джеймисън.

— Ще поканиш ли партньора ти да се присъедини към нас? — попита Декър.

— Марти? Мисля, че е тук някъде. Сега ще му изпратя съобщение.

Тя го направи и след минута в стаята влезе Грийн.

— Здравейте — поздрави той Декър и Джеймисън.

Декър кимна.

Грийн погледна към Кемпър, преди да се обърне към Ласитър.

— Трябвам ли ти?

Ласитър посочи Декър.

— Не, но той искаше да те види. Добре ли си, Марти? Изглеждаш ми притеснен?

— Да си изгубил нещо? — попита Декър.

Грийн седна зад бюрото си с объркано изражение.

— Да, проклетата ми значка. Обикновено я прибирам в шкафчето във фитнеса, но сега не мога да я намеря. Играх бадминтон. Много съм ядосан. Изгубиш ли си значката, пишеш купища обяснения — каза той и започна да рови в едно от чекмеджетата.

— Имам един въпрос — каза Декър. — Някой каза, че в нощта, в която беше убит Дан Бонд, е видял патрулна кола, паркирана пред дома му.

— Кой го е казал? — попита Грийн и бързо вдигна поглед към Декър.

— Анонимен сигнал — обади се Кемпър.

— Ти често минаваш по тази улица. Възможно ли е ти да си бил там? — попита Декър.

Грийн поклати глава.

— Не ползвам патрулни коли.

Декър кимна.

— Но си се срещал с Дан Бонд преди, нали?

Грийн отново поклати глава.

— Не. Никога не съм бил в дома му. Поне докато беше жив. Отидох там, след като намериха трупа му.

— Напълно сигурен ли си? — попита Декър.

Грийн го изгледа недоумяващо.

— Да, защо?

— Какво се опитваш да докажеш, Декър? — обади се Ласитър. — Аз разпитвах Дан Бонд, не Марти.

Декър продължаваше да се взира в Грийн.

— Можеш да спреш да търсиш значката си, защото тя е у агент Кемпър.

Грийн погледна Кемпър с изненада.

— У теб? Защо?

Кемпър извади от палтото си прозрачно найлоново пликче. В него имаше полицейска значка.

Кръвта се отцеди от лицето на Грийн.

— Какво прави моята значка в плик за улики?

— Тя е улика — отвърна спокойно Кемпър. — В разследване за убийство.

— За какво говориш? Какво убийство?

— На Дан Бонд.

— Казах ви, че никога не съм се срещал с него.

— Което повдига въпроса защо върху твоята значка са открити отпечатъците на Дан Бонд — каза Декър.

— Какво?

Декър извади собствената си значка.

— Дан Бонд беше изключително предпазлив човек. Почуках на вратата му по тъмно и той не ми отвори, докато не пъхнах значката си през вратичката за котки. Той ми каза, че рядко пуска непознати в дома си. Опипа значката, за да се убеди, че е истинска, и едва тогава ми отвори. И наистина, кого би пуснал в дома си посред нощ, освен полицай? — Декър вдигна значката. — Така отпечатъците му се озоваха върху моята значка. Ти твърдиш, че никога не си се срещал с него, а отпечатъците му са и върху твоята. Как ще го обясниш, освен ако не си отишъл в дома му онази нощ? И не си го убил?

— Това са глупости!

Грийн погледна към Ласитър, която стоеше с отворена уста.

— Това не може да са неговите отпечатъци! Не е възможно!

— Спомняш ли си деня, когато хвърли значката си на пода и аз се наведох да я взема — продължи Декър. — Видях, че е омазана, цялата покрита с отпечатъци и още нещо… по-късно се сетих, че това е брашно. Бонд ми каза, че обича да пече разни неща по всяко време на денонощието. По моята значка също полепна брашно, когато му я дадох. Агент Кемпър ме информира, че по твоята значка също са намерени следи от брашно. Не знам дали ще успеем да докажем, че то съвпада с брашното от кухнята на Бонд, но не се и налага. Нали разполагаме с неговите отпечатъци.

Грийн не каза нито дума, но не откъсваше поглед от Декър.

— Работата е там, че когато решиш да убиеш някого, трябва да обърнеш специално внимание на детайлите, дори на най-дребните — добави Декър.

Грийн се обърна към Кемпър.

— Кучка! Взела си значката ми без заповед! Никой съд няма да признае подобна улика за доказателство.

Кемпър вдигна лист хартия.

— Имам заповед. С подпис, печат и всичко останало.

— На какво основание?

— На основание на факта, че проверихме телефонните разговори на Алис Мартин. Дан Бонд й е позвънил в нощта, когато е бил убит. Веднага след това тя се е обадила на Фред Рос. След което ти си получил обаждане от Фред Рос. Час по-късно Дан Бонд вече е бил мъртъв. Смятаме, че Бонд е позвънил на Мартин и е споделил с нея нещо, което я е разтревожило, и тя се е свързала с Фред Рос, за да се погрижи. А той на свой ред се е свързал с теб.

— Но какво би могло да разтревожи Алис? — попита Ласитър. — Тя е една най-обикновена възрастна жена, която е преподавала в неделното училище.

— Тя е много повече от това — обясни Декър. — Убеден съм, че Бонд е бил убит, защото се е досетил, че странният звук, който чух в нощта, когато открих телата на двамата агенти на АБН, е от счупения бастун на Алис Мартин. Нищо чудно тя да се е отбила в дома му в деня, когато той е бил убит, за да го поздрави или нещо подобно. И той е разпознал звука. А по-късно й е позвънил и я е попитал какво е правила толкова късно навън в онази вечер. Това я е уплашило, защото Бонд би могъл да каже и на някой друг. На мен например.

— Искам адвокат! — извика Грийн.

— Може би адвокатът ще те убеди да направиш самопризнания и да получиш доживотна присъда. Вместо смъртна.

Кемпър погледна хората си.

— Сложете му белезници, прочетете му правата и отведете този боклук долу в ареста.

Агентите на АБН пристъпиха напред и му сложиха белезниците.

— Нямаш представа с кого си имаш работа, Декър! — извика Грийн, докато се съпротивляваше отчаяно.

— Странно, щях да ти кажа абсолютно същото.